Решение № 4137 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4137 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100500361 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Д. Г. срещу решение № 8089/01.05.2024г., постановено по гр. д. № 60051/2023г. на СРС, 28 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. Д.

Г. иск с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата, с код по БУЛСТАТ: 121817309, и адрес на управление: София, бул. „Витоша“ № 2, да плати на Г. Д. Г., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „*********, сумата от 3391,67 лева (три хиляди триста деветдесет и един лева и 67 стотинки) – обезщетение за имуществени вреди от забавено връщане на иззет по прокурорска преписка № 319/2018 г. на Специализираната прокуратура лек автомобил „Кадилак Ескалейд“ с рег. № ********* за периода от 24.07.2018 г. до 22.06.2021 г. в размер на дължимия се местен данък за автомобила, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за сума в размер на разликата над 600 лева до претендираните 9000 лева (девет хиляди лева) – неимуществени верди, за периода от 13.06.2019 г. до 29.10.2019 г. и от 31.10.2020 г. до 22.06.2021 г., както и за вредите от неудобство за превозване на децата на ищцата.

1

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.

В установения от закона срок, въззиваемият ПРБ не е депозирал отговор на въззивната жалба. В първото по делото заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Предявените искове са с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ, с приемането й през 2012 г. /обн. ДВ бр. 98/2012 г./, създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, и по съществото си представлява вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 §1 от ЕКПЧ, като претенцията за обезщетение, съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и по реда на ГПК.

2

Материалноправната норма на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ има действие от датата на влизането й в сила – 11.12.2012 г. и занапред, като обезщетение за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 2б от ЗОДОВ, който предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 параграф 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съгласно цитирания текст от ЕКЗПЧОС всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и задължения, има право на справедливо гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Отговорността има деликтен характер, ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи пред националния съд наличие на нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията и да претендира обезщетение.

Предявеният от Г. Г. иск за обезщетение за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди от продължителното задържане на собствения й автомобил в досъдебно производство, като същата има положението на лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, и от необоснованата продължителност на същото досъдебно производство, е с правна квалификация именно по чл. 2б от ЗОДОВ, която се извежда от изложените от ищцата твърдения с исковата молба. В Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о. съдът приема, че лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.

6, § 1 К., но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по чл. 2б ЗОДОВ, какъвто именно е и настоящият случай.

Материалноправната легитимация на ищеца да се ползва от разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ произтича от установения факт, че е собственик на лек автомобил, който е приобщен и се задържа по висящо наказателно производство като веществено доказателство. Не само страните в 3 едно гражданско или наказателно производство, а и всеки гражданин, чийто права и задължения се засягат пряко от производството, имат право на иск за вреди следствие на бавното разглеждане на засягащото го производство /решение № 150/2021г. по гр. д. № 716/2020г. на ВКС/. Не само забавата в разследването на деянията, за които е образувано наказателното производство, по което е задържан процесният автомобил е основание да се приеме забава и нарушаване на разумните срокове от страна на ответника, които засягат правата на ищеца.

За да възникне отговорността на държавата по посочената разпоредба на чл. 2б ЗОДОВ е необходимо производството по делото да е с продължителност, надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за разглеждане и решаване, като причинените вреди следва да произтичат пряко и непосредствено от прекомерната продължителност на съдебния процес и да представляват закономерна последица от забавянето, т.е. да е налице причинно - следствена връзка между продължителността на действията на съответния държавен орган и вредоносния резултат.

Преценката относно това дали срокът за разглеждане на конкретно дело е разумен е различна и специфична за всеки отделен случай. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ /така Решение № 66 от 2.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., ГК, както и Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о., ГК/ - общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

За да се установи дали е спазено изискването за разумен срок следва първо да се установи продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три 4 критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за да се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата се получат документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и т.н.

Правото на ищеца на обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ във връзка с чл.

6, § 1 от КЗПЧОС произтича от факта, че е отнет (иззет) негов собствен автомобил, който се задържа по висящо досъдебно производство като веществено доказателство.

Срокът за извършване на разследването по чл. 234 от НПК е двумесечен, а при фактическа или правна сложност административният ръководител на прокуратурата може да го продължи с не повече от 4 месеца, а в изключителни случаи и с повече - от административния ръководител на погорестоящата прокуратура/от оправомощен от него прокурор. СРС е изложил подробни мотиви относно това, че е налице забавяне на производство и по конкретно необходимите действия за връщане на автомобила, които въззивният съд споделя. Налице е неоснователно забавяне за връщане на вещта, от първия отказ на прокурора на 13.06.2019г. до датата на връщането й на 22.06.2021г.

Въззивницата е кредитор по вземането, въпреки че не е обвиняем, пострадал или ощетено лице от престъплението, защото от нейното владение е бил отнет и задържан като веществено доказателство по наказателното дело лек автомобил и за продължителен период от време тя е била лишена от възможността да го ползва. Продължителността на разследването е нарушение на основен принцип на наказателното производство, прогласен с чл. 22, ал. 2 НПК (надхвърлени са всички срокове по чл. 234, ал. 1 НПК) и нарушение на право по § 6, ал. 1 К., от което се ползва и жалбоподателката.

Нейното гражданско право е засегнато от образуваното наказателно производство.

Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08), както и тази на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 924/2019 г. по описа на ВКС, IV-то 5 г.о., решение № 306/18 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 4482/2017 г. по описа на ВКС, IV-то г.о. и др.), в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка между тях и забавеното производство; а относно неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото.

По делото е установено, че с автомобила са били извършени необходимите следствени действия /според постановление за отказ за връщане, според прокурора, не е била изяснена собствеността върху МПС-то/ и неговото връщане от прокурора е нямало да затрудни разкриването на обективната истина, като ищцата е получила общо три отказа и в иницирани от нея производства по чл. 111, ал. 2 от НПК, поради което следва да се приеме, че отказите на прокуратурата са и незаконни, същите пряко засягат гражданско право на ищцата като собственик да се ползва от лекия си автомобил. Не са били налице и предпоставките на чл. 113 от НПК за отказите за връщане на вещта, доколкото в нито един момент не се установи от събраните доказателства друго лице да е заявило собственически права върху вещта пред прокурора. Изложеното налага извод, че правото на ищеца на разглеждането и решаването на наказателното производство в разумен срок и обусловеното то това продължително задържане на иззетия като веществено доказателство автомобил, е нарушено от действия/бездействия на прокурора във висящото досъдебно производство.