Решение № 201 от 19.03.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Силистра, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Н. П. при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от М. Н. П. Гражданско дело № 20233420100933 по описа за 2023 година

Ищцата М. П. С. твърди, че заедно със своята сестра и майка е съсобственик на 170/312 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. С., , ***-А заедно с построените в имота сгради с идентификатори *** и ***. Тъй като никой от собствениците не ползвал имота, същият бил обявен за продажба, чието организиране поели нейните сестра и майка. Тъй като ответникът проявил интерес към закупуването на имота, той заедно с майката на ищцата уговорили параметрите на сделката и тя му предложила да подпише предварителен договор за покупко – продажба, чиито условия били съгласувани с него на среща, състояла се на 23.08.2021 г. Подписването на договора се осъществило на същата дата в самия имот, като първоначално документът бил подписан от майката на ищцата, която докато чакала купувача да се запознае със съдържанието му и да положи подписа си под него, се заела с прибирането на свои вещи от други стаи в сградата.

Въз основа на договора ответникът получил владението върху имота, като заплатил и капаро в размер на 1000 лв., но от останалата част от цената той превел по банкова сметка на майката на ищцата и то със закъснение единствено сумата от 10000 лв., поради което тя инициирала изпращането на нотариална покана до него, връчена му на 09.12.2022 г., чрез която го поканила да изпълни задължението си, като го предупредила, че в противен случай ще предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. След поканата ищцата и нейните майка и сестра узнали, че ответникът е депозирал сигнал срещу майката, с който се оплаквал, че тя търси от него изпълнение на договор, какъвто той не е подписвал.

Във връзка с тази жалба станало ясно, че предварителният договор за покупко – продажба не 1 е подписан от ответника, а по всяка вероятност от неговия баща или брат, които също присъствали в имота, когато страните следвало да положат подписите си върху него. В тази ситуация ищцата моли съда да осъди ответника да заплати следните суми:

-обезщетение за неправомерното ползване на имота считано от 05.02.2022 г. до последното съдебно заседание по делото в размер на 33 лв. месечно съобразно нейната квота (1/6 ид.ч.), както и законна лихва върху него от 05.02.2022 г. до окончателното му плащане (която за периода от 05.02.2022 г. до датата па предявяване на исковата молба в съда – 09.06.2023 г. върху обезщетението за този период възлиза на сумата от 60,56 лв.);

-сумата от 700 лв., представляваща част от обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (стрес, напрежение, емоционални страдания) поради неправомерното получаване на фактическата власт върху имота чрез ползването на подписан от друго лице (а не от ответника в качеството на купувач) предварителен договор за покупко – продажба, негативните емоции в резултат на неизпълнението на договора, недопускането на потенциални купувачи до имота, отказа на ответника да върне владението, подаването на сигнал до прокуратурата, стреса и притеснението от потенциалната опасност майка да бъде привлечена към наказателна отговорност, от разочарованието на майка , нарушаването на достойнството , участието в разпити, както и заради притесненията и неудобствата, които изпитала сестра

Т. М. във връзка с посещенията си в Силистра и участието в разпити.

-обезщетение за пропуснати ползи в размер на платеното по предварителния договор капаро.

167 лв., изразяващи се в 1/6 от

Претендира направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът Н. К. А. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Твърди, че страните са постигнали само устна уговорка за продажбата на имота срещу сумата от 45000 лв., но твърди, че той не е подписвал предварителен договор и че това бил сторил брат му, мислейки си, че подписва документ, необходим да послужи пред ВиК – Силистра.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От представените по делото доказателства е видно, че процесните сгради и идеална част от поземлен имот били придобити от родителите на ищцата в режим на СИО чрез договор за издръжка и гледане, обективиран в НА 177, т. 8 по описа на СРС за 1997 г. Бащата на ищцата починал на 04.02.2022 г. и бил наследен от съпругата си и от двете си дъщери, поради което наследствената квота на ищцата включвала и 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесните имот и сгради.

По делото е представен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 23.08.2021 г., чрез който майката на ищцата в качеството си на продавач се съгласила да продаде на ответника в качеството му на купувач процесните имот и сгради 2 срещу цена от 45000 лв., част от която в размер на 1000 лв. следвало да се заплати под формата на задатък към момента на сключване на договора, а останалата част от нея – в срок от 6 месеца, считано от датата на неговото подписване. Срокът за сключването на окончателния договор бил фиксиран до 23.02.2022 г., а според отделна договорна клауза при неизпълнение на поетите от насрещната страна задължения изправната страна разполагала с правото да иска обявяване на предварителния договор за окончателен или да се откаже от него, в който случай неизправната страна, ако е купувач, губела капарото, а ако е продавач – следвало да го върне ведно с неустойка в двоен размер.

Ответникът признава, че действително се договорил с майката и сестрата на ищцата да закупи имота срещу продажна цена от 45000 лв., както и че получил владението върху него (т.е. ключовете за жилищната сграда) в същия ден, когато платил и капарото от 1000 лв.

Същевременно той отрича, че е подписал самия предварителен договор, като заявява, че не се е съгласявал с посочените в документа срокове за плащане на цената, а имал намерение да изпълни задължението си, когато изтегли пари от Норвегия или чрез ежемесечно плащане на суми от порядъка на 1000 – 2000 лв.

Ответникът не заплатил на продавачите някаква част от продажната цена (освен капарото) в рамките на уговорения срок, а едва на 22.08.2022 г. превел по банковата сметка на майката на ищцата сумата от 10000 лв. Тъй като след този момент други плащания не последвали, последната отправила към ответника покана за изпълнение, връчена му по нотариален ред на 09.12.2022 г., чрез която поискала от него да изпълни задълженията си в срок до 31.12.2022 г., като го предупредила, че в противен случай ще предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Впоследствие тя изпратила до купувача повторна нотариална покана, чрез която го призовала да предаде ключовете за имота на 21.04.2023 г. в 11 ч.; от съставен от нотариуса протокол от 03.04.2023 г. е видно, че връчителят не успял да открие адресата на посочения адрес, поради което залепил уведомление, а на 31.03.2023 г. последният се явил в нотариалната кантора и върнал уведомлението, като заявил, че не желае да получи поканата. Междувременно на 13.12.2022 г. ответникът депозирал пред РП – Силистра жалба срещу майката на ищцата, чрез която се оплакал, че последната съставила неистински документ – предварителен договор за покупко – продажба, в който фигурирал неговият подпис, без той да се е подписвал под него. По повод на сигнала било образувано досъдебно производство, в рамките на което била назначена графическа експертиза, достигнала до заключението, че подписът, положен за купувача в предварителния договор, бил изпълнен от лицето Айдън Адие Асан, а ръкописно изписаните имена за купувача - от К. А. К..

По делото не е спорно, че през м. август 2021 г. ответникът се уговорил с лицето Я. Д.

Ж. за закупуването на 150/320 ид.ч. ПИ с идентификатор *** (процесния имот) и три от сградите в него, която сделка се осъществила на 25.08.2021 г. чрез подписването на НА № 135, т. 12 по описа на СВ . Силистра за 2021 г. Според показанията на свидетелките В.

А. и Т. М., съответно майка и сестра на ищцата, през същия месец ответникът се свързал с тяхното семейство, поставяйки въпроса дали са готови да му продадат тяхната част от имота 3 на ул. „П. В.“ № , като след положителния им отговор те провели няколко разговора за съгласуване параметрите на сделката и най – вече на продажната цена, като накрая се спрели на сумата от 45000 лв., въпреки че първоначално обявената от собствениците цена възлизала на 69000 лв. При това положение на 22.08.2021 г. свидетелките се явили в гр. Силистра, за да се осъществи оглед на къщата, както и за сключването на предварителен договор, като огледът се извършил на същата дата и освен ответника на него присъствали и неговия баща К. А. К. и брат А. А. А.. Тъй като разполагали с проект за предварителен договор, изготвен в електронен вид, свидетелката М. снимала личните карти на майка си и на ответника, за да попълни личните им данни в документа. На този ден страните обсъдили параметрите на договора, включително и срока за плащане на продажната цена, която по предложение на бащата на ответника била удължена до изтичането на шест месеца от датата на договора – т.е. до 28.02.2022 г. На следващия ден двете свидетелки се срещнали в заведение с ответника и неговите баща и брат, прочели им договора от преносимия си компютър, а ответникът потвърдил, че е съгласен да го подпише в този вид. По – късно на същия ден всички отново се събрали в къщата на ул. „П. В.“ № , като свидетелките носели договора разпечатан на хартиен носител и свидетелката Атанасова го подписала; те оставили ответника и придружителите му да се запознаят по – подробно с неговото съдържание, като междувременно започнали да прибират свои вещи от къщата, бързайки, тъй като им предстоял дълъг път. Преди да отпътуват те взели своя екземпляр от договора, подписан за купувача, ответникът им заплатил уговореното капаро от 1000 лв., а те му предали ключовете, за да може да започне ремонт.

Бащата на ответника, свидетелят К. К., излага различна версия за същите събития, като заявява, че свидетелката А. действително предложила вариант на предварителен договор на неговия син, но той го отхвърлил, тъй като не се съгласил с посочените в него срокове за плащане на продажната цена. Свидетеля излага няколко версии за начина, по който неговият син се съгласил да заплати цената – според първия вариант, когато имал пари, щял да дава на месец по 1000 лв. или по 500 лв., като по този начин щял да се издължи „някъде за една година“ или за две – три години, според другото му предположение синът му щял да плати всичко, ако тегли кредит от чужбина, според третото – трябвало да се издължи за два – три месеца, а според четвъртото - за плащането не бил уговорен срок.

Самият предварителен договор поради тези причини не бил подписан от ответника, а от брат му А. А., който обаче не знаел, че става въпрос за договор, а мислел, че подписва документ „за ВиК-то“, тъй като по този начин му го представила свидетелката А. Самият свидетел също приел, че подписаният документ е „за ВиК-то“, поради което го взел и впоследствие го предал на своята снаха, съпругата на ответника, за да го прибере и съхрани.

Последната, свидетелката А. С., потвърждава, че нейният свекър предал нотариалния акт (по договора, сключен с Я. Д. Ж. ) и едни документи от ВиК-то“, които тя прибрала, без да разгледа и без да се запознае с тяхното естество. Поради тези причини нито тя, нито съпругът имали представа за сключения предварителен договор и узнали неговото съдържание едва след получаването на нотариалната покана от свидетелката Атанасова, когато прегледали документацията си и установили, че той фигурира в нея.

4

Анализирайки тези две групи свидетелски показания съдът намира за достоверни показанията на свидетелките А. и М., които са вътрешно непротиворечиви, логични и последователни, за разлика от показанията на свидетеля К., които са логически необосновани, несъответни на житейските закономерности, както и на останалия доказателствен материал. На първо място този свидетел твърди, че синът му не подписал изготвения от свидетелката А. предварителен договор, тъй като не бил съгласен с обективирания в него падеж на задължението за заплащане на продажната цена; същевременно свидетелят не съумя да обясни какво е било предложението на сина му относно падежа на неговото задължение, а изтъкна няколко версии по този въпрос, без да се води от съзнанието, че следва да възпроизведе пред съда действителните си спомени относно изследваните обстоятелства, вместо да прави различни предположения как те може да са се осъществили. Разбираемо е, че никой продавач не бе се ангажирал със съконтрахент, който възнамерява да плати продажната цена когато и ако може, каквото именно се било случило според ответника и неговия баща, при положение че въпреки отказа му да подпише изготвения предварителен договор, свидетелката А. според техните представи се ангажирала да му прехвърли имота, предоставила му ключовете за него и започнала да разчита на добрата му воля да заплаща дължимата сума на вноски когато и колкото прецени. Такова поведение на един продавач би било неблагоразумно и несъобразено с неговия законен интерес да получи стойността на продаденото имущество, поради което и съдът не кредитира тезата на ответника, че в неговите представи преговорите между него и свидетелката А. дали именно този резултат. Също толкова житейски нелогично би било заблуждаването на брата на ответника да подпише процесния договор, тъй като той не е страна по него и неговият подпис не ангажира посочения в него купувач. Самият ответник отрича да е предоставил личните си данни на свидетелките, поради което неговата версия не предлага обяснение по какъв начин те са се снабдили с тях, за да ги отразят в оспорения от него договор. Не става ясно защо свидетелката А., заблуждавайки според твърденията на свидетеля К. брата на ответника да подпише договора без знанието на самия ответник, след това му е връчила (на свидетеля) екземпляр от него, така че да стане достояние на лицето, от което е целяла да прикрие неговото съществуване. Буди недоумение и обстоятелството, че нито ответника, нито свидетелят К. са в състояние да обяснят защо братът А. А. А. е подписал предварителния договор, какъв документ е мислел, че подписва (според тях той мислел, че подписва документ „за ВиК-то“), защо, бидейки грамотен, той не се е запознал ако не със съдържанието, то поне с обозначението на документа, за да разбере, че му е предоставен договор, а не друг документ, защо се е подписал в графата за „купувач“, след като такъв е не той, а неговият брат, а освен това и на всяка страница на документа и в поне два екземпляра от същия (за всяка от страните), т.е. прекалено много пъти. Накрая следва да се добави, че показанията на свидетеля К. противоречат и на графическата експертиза, изготвена по досъдебното производство, образувано по жалбата на ответника, от която става ясно, че ръкописно изписаното име на ответника в предварителния договор под подписа за купувач е изпълнено именно от този свидетел, макар той да не спомена, че е сторил това, 5 поради което и не обясни защо всъщност го е направил и дали и той по някакъв начин е бил заблуден.