Решение № 40 от 25.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. В.Т., 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500933 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1285 от 24.10.2023г. по гр.д. № 1335/2023г. на ВТРС, съдът е приел за установено, че „Ево“ ООД, ЕИК: 104611449, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. „Стоянчо Ахтар“ № 14, дължи на „Енерго-Про Продажби“, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 178,32 лв. (сто седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) – главница за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени в периода 09.06.2021 г. – 09.07.2021 г. за обекти с абонатен № ***, гр. В.Т., ул. К.З", абонатен № ***, гр. В.Т., ул.

„К.З.", абонатен № **********, гр. В.Т., ул. „А. Б.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „А.К.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „А.Б.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „В.П.", абонатен № ***, гр.

В.Т., ул. „И.М.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „П.Х.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „К.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Д.Ч.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Д.Ч.", абонатен № ***, гр.

В.Т., ул. „Д.Ч.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Д.Ч.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Д.Ч.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Д.Ч.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „К.П.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Г.И.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Г.И.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Г.И.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Г.И.", абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „И.С.", абонатен № ***, гр.

В.Т., ул. „Г.И." и абонатен № ***, гр. В.Т., ул. „Б.Б.", сумата от 27,46 лв. (двадесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) – мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на всяка една фактура до 17.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед № 154 от 07.02.2023 г. по ч.гр.д. № 423 по описа на РС 1

– Велико Търново за 2023 г.

Против решението е подадена въззивна жалба от „ЕВО“ ООД, чрез пълномощника му адвокат Г. Г.. Счита решението за неправилно и необосновано. Твърди, че не е възлагал на ответника по жалбата да му предоставя достъп до ел.енергия и СТИ, които били поставени без знанието на жалбоподателя. Отрича да е имал качество потребител на енергия за стопански нужди по чл.4, ал.2 от Общите условия на дружеството доставчик на ел.енергия – жалбоподателят не бил възлагал по никакъв начин присъединевяне към ел. мрежа, не съществували реални обекти на адресите, посочени в протоколите за демонтаж. Моли съда да отмени решението

Постъпил е отговор от другата страна, в който „Енерго-про продажби“ АД, представляван по пълномощие от адвокат А. М. счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че фактът на присъединяване се осъществявал с монтирането на електромер, което обуславяло съществуването на договорно правоотношение за доставка на ел.енергия и предоставяне на мрежови услуги, без значение дали реално е ползвана услугата. Моли съда да отхвърли жалбата и да му присъди разноски Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

По реда на чл.415 от ГПК са предявени искове за установяване на дължимост на суми за предоставени мрежови услуги с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.§15, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020г. и за законна лихва по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна твърди в исковата си молба, че ответникът бил потребител на електрическа енергия с разкрита партида с клиентски номер *** за 23 обекта в гр.В.Търново. Тъй като ответникът не бил подал заявление за промяна на предоставяната му мощност за обектите и не бил сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, на основание § 15 от ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020г. и за периода от 01.05.2021г. до 30.06.2021г., ищецът му начислил дължима цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност, на обща стойност 178.32 лв. с ДДС. Моли съда да установи вземането си против ответника за сумата 178.32 лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа на 23-те му обекта, според приложените фактури, сумата 27.46 лв. лихва за забава и законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 423/2023г. на ВТРС.

Ответникът „ЕВО“ ООД гр. В.Търново оспорва исковете. Твърди, че нямал сключен договор с ищеца за доставка на ел. енергия на 23 обекта, не бил потребител на електрическа енергия и не е потребявал такава през процесния период.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени издадени от ищеца фактури за начислена там цена за предоставена мощност на 23 обекта и за период 01.05. – 30.06.2021г. , на обща стойност 2

178.32 лв.

Представени са и констативни протоколи за демонтаж на електромери в същите 23 обекти. СТИ са денмонтирани с нулеви показания.

Изслушана е и СТЕ според заключението на която, всички СТИ са били в метрологична точност, били са свързани с мрежата и впоследствие са били демонтирани и по този начин абонатите са били изключени от електропреносната мрежа. Данните за предоставената мощност съответствали на съставените фактури за периода за отчет.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за установяване на дължимост на суми за предоставени мрежови услуги, за недоказан и неоснователен.

В настоящия случай ищецът-ответник по жалбата, не доказа твърденията си, че ответникът-жалбоподател е негов клиент по валидно правоотношение за доставка на електроенергия, не сочи доказателства и дори не твърди, че е сключил типов договор с ответника съобразно разпоредбата на §15, ал.3, няма и твърдения за извършена реална доставка на електрическа енергия на жалбоподателя в исковия период. След като няма сключен такъв типов договор с жалбоподателя, липсва и задължение за последния да заплаща суми и за други услуги във връзка с доставката на електрическа енергия.

С § 15 от ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020г. се уреждат правилата за доставка на електрическа енергия в преходен период - от 1 октомври 2020г. до 30 юни 2021г. С промяната в закона се определя конкретно доставчика на електроенергия след дата 1 октомври 2020г., и в случай, че клиента не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени – след тази дата клиента не може да си избира друг доставчик, а доставката на електроенергия ще се извършва от досегашния му доставчик.

Уведомяват се небитовите клиенти за прекратяване на снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020г., като след тази дата досегашния доставчик следва да сключи типов договор с клиентите, които не са сключили договор с друг търговец на електрическа енергия. Според закона, всички клиенти, включително и жалбоподателя, са били уведомени за прекратяване снабдяването с електрическа енергия, в случай, че нямат сключен договор с друг търговец на ел. енергия или сключен типов договор с досегашния доставчик.

По силата на §15, алинея 1, в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. Според ал.2 от същия параграф, в случай че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Тази доставка на електрическа енергия обаче не се осъществява по силата на закона, а електроенергията се доставя след сключване на договор между доставчика и клиента. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са 3 сключили договор с търговец на електрическа енергия – §15, ал.3 от ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020г. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г.

Според ал.4 на §15, до 31 август 2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране утвърждава образец на типовия договор по ал. 3, с който се уреждат правата и задълженията на страните, условията за доставка на електрическа енергия и за прекратяване на договора.

Комисията за енергийно и водно регулиране, на проведено свое заседание е утвърдила образец на типов договор по § 15, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г.).

В съобщение от 31.08.2020г., публикувано на страницата на Комисията /https://www.emi-bg.com/ се посочва, че в съответствие с измененията на Закона за енергетиката от 26 юни 2020 г., от 1 октомври 2020 г. всички небитови потребители, които в момента се снабдяват с електроенергия от регулирания пазар, трябва да излязат на свободния пазар, като изберат доставчик на електрическа енергия. КЕВР разяснява на потребителите, че в случай, че до 30 септември т.г. небитов клиент не е сключил договор с търговец на електрическа енергия, след тази дата той ще може да си доставя електрическа енергия от досегашния доставчик, по свободно договорени цени, като за целта двете страни трябва да сключат типов договор със срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. По-нататък КЕВР информира потребителите и, че с утвърдения образец на типов договор се уреждат правата и задълженията на страните, условията за доставка на електрическа енергия и за прекратяване на договора. Утвърденият образец на типов договор е систематизиран в десет раздела, които съдържат: предмета на договора, срока и условията за влизането му в сила, правата и задълженията на страните, цени, фактуриране и плащания, условията и реда за временно преустановяване и възстановяване продажбата на електрическа енергия, условията и реда за изменение и прекратяване на договора, отговорности и санкции, както и решаване на спорове и непреодолима сила.

В §15, ал.3, изр. последно от ЗИДЗЕ се посочва, че до сключването на типовия договор, т.е. до 1 октомври 2020г., доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. А според чл.29, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г., на която се позовава ответникът по жалбата за дължимост от жалбоподателя на цената на „предоставената мощност“, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи.

След като няма осъществена доставка на електрическа енергия след 30.09.2020г. и не е сключен типов договор с жалбоподателя в периода от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г., същия няма задължение да заплаща суми във връзка с доставка на ел.енергия за посочения в исковата молба период 01.05. – 30.06.2021г.

Доводите на ответника по жалбата, че жалбоподателят е бил потребител на енергия за стопански нужди на основание чл.4, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба на 4 електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, само по силата на присъединяването му към електроразпределителната мрежа, са неоснователни. Разпоредбите на §15 от ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020г., уреждат отношенията между доставчик и клиент за периода от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г., през който период са начислени и сумите за мощност, посочени в исковата молба. Следователно в този период разпоредбите на ОУ в отношенията между страните са неприложими.