Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20706 от 04.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7231/2026
Вид
Определение № 20706
Подписан
04.06.2026
В сила
04.06.2026
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20706 гр. С., 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110107231 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на ******* ЕООД, ЕИК ******* срещу Х. П. П., ЕГН **********, с която ******* ЕООД, ЕИК ******* е предявило срещу Х. П. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че Х.

П. П., ЕГН ********** дължи на ******* ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от сумата от 272,95 евро, представляваща главница по Договор за кредит № 600519 от 02.03.2020 г., сключен между ******* АД, в качеството на заемодател и Х. П. П., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на ******* ЕООД от страна на ******* АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 332,24 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2020 г. до 06.10.2025 г.; 3/ сумата от 51,17 евро, представляваща договорна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 02.11.2020 г.; 4/ сумата от 481,01 евро, представляваща неустойка по чл. 17 от процесния договор, начислена поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника да представи обезпечение по договора, за които суми се твърди на 27.11.2025 г. да е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 986/2025 г. по описа на Районен съд – П.

Съдът намира, че исковата молба е нередовна, като на ищеца, следва да бъдат дадени указания, в едноседмичен срок от съобщението да довнесе държавна такса за разглеждане на предявените в настоящото производство установителни искове в размер на още 36,06 евро, както и да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявяване на установителен иск за сумата от 481,01 евро, представляваща неустойка по чл. 17 от процесния договор, начислена поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника да представи обезпечение по договора, доколкото за същата сума не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по 1 ч.гр.д. № 986/2025 г. по описа на Районен съд – П /дори напротив заявлението на ищеца е отхвърлено от заповедния съд в тази му част/.

Независимо от горното и за процесуална икономия, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните са представили писмени документи, които са относими, необходими и приемането им е допустимо, поради което и същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 986/2025 г. по описа на Районен съд – П.

Следва да бъде изискана информация от заповедния съд, разглеждащ производството по ч.гр.д. № 968/2025 г. по описа на Районен съд – П, в едноседмичен срок от съобщението, да представи справка за извършените действия по частна жалба вх. № 1930/03.04.2026 г., подадена от името на заявителя срещу определение № 171/18.03.2026 г., постановено в производството по ч.гр.д. № 986/2025 г. по описа на Районен съд – П.

Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, следва да допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, както следва: 1/ Изпълнил ли е ищецът задължението си в качеството на заемодател по Договор за кредит № 600519 от 02.03.2020 г., сключен между ******* АД, в качеството на заемодател и Х. П. П., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, и ако да – то на коя дата е предадена сумата; 2/ Извършвани ли са плащания по Договор за кредит № 600519 от 02.03.2020 г., сключен между ******* АД, в качеството на заемодател и Х. П. П., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, ако да, то какви задължения по процесния договор за потребителски кредит са погасени с извършените плащания; 3/ Какъв е размерът на останалите непогасени задължения по процесния Договор за кредит № 600519 от 02.03.2020 г., сключен между ******* АД, в качеството на заемодател и Х. П. П., ЕГН **********, в качеството на заемополучател /по пера/; 4/ Какъв би бил годишния процент на разходите по Договор за кредит № 600519 от 02.03.2020 г., сключен между ******* АД, в качеството на заемодател и Х. П. П., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, в случай че в същия бъде включена и сумата, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ ИСКОВАТА МОЛБА.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да довнесе държавна такса за разглеждане на предявените в настоящото производство установителни искове в размер на още 36,06 евро, както и да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявяване на 2 установителен иск за сумата от 481,01 евро, представляваща неустойка по чл. 17 от процесния договор, начислена поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника да представи обезпечение по договора, доколкото за същата сума не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 986/2025 г. по описа на Районен съд – П /дори напротив заявлението на ищеца е отхвърлено от заповедния съд в тази му част/.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.07.2026 г. от 14:00 часа , за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. П.

П., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от сумата от 272,95 евро, представляваща главница по Договор за кредит № 600519 от 02.03.2020 г., сключен между ******* АД, в качеството на заемодател и Х. П. П., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на ******* ЕООД от страна на ******* АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 332,24 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2020 г. до 06.10.2025 г.;

3/ сумата от 51,17 евро, представляваща договорна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 02.11.2020 г.; 4/ сумата от 481,01 евро, представляваща неустойка по чл. 17 от процесния договор, начислена поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника да представи обезпечение по договора.

На 27.11.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми с изключение на сумата от 481,01 евро, представляваща неустойка по чл. 17 от процесния договор, начислена поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника да представи обезпечение по договора, за която от същата дата е постановено разпореждане, в заповедното производство, с което заявлението е отхвърлено в тази част. Заповедта е връчена на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 28.01.2026 г..

Исковата молба е подадена на 10.02.2026 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Независимо от горното в производството по ч.гр.д. № 968/2025 г. по описа на Районен съд – П е постановено определение № 171/18.03.2026 г., с което издадената в същото производство заповед за изпълнение е обезсилена, поради липса на представени доказателства за предявяване на иск за вземанията, предмет на същата. Подадена е частна жалба вх. № 1930/03.04.2026 г. от името на заявителя срещу определение № 171/18.03.2026 г., постановено в производството по ч.гр.д. № 3

968/2025 г. по описа на Районен съд – П, която няма данни да е администрирана към настоящия момент.

Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит № 600519 от 02.03.2020 г., сключен между ******* АД, в качеството на заемодател и Х. П. П., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, по който ******* АД е предоставил на ответника потребитерлски кредит в размер на 1000 лева, срещу което кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение на 8 вноски в в срок до 02.11.2020 г. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,00 %. Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер 42,58 %.

Ответникът Х. П. П., ЕГН ********** не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. и на основание чл. 99 ЗЗД кредиторът „*******“ АД - като цедент е прехвърлил своите вземания към Длъжника по описания договор за кредит, на цесионера ******* ЕООД, като се поддържа, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него адрес.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника, с който се оспорва предявения иск. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените искове. Оспорва се наличието на основание за ищеца да претендира процесните вземания от ответницата.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятлства, които да се признавато страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличие на валидно договорно правоотношение по Договор за 4 кредит № 600519 от 02.03.2020 г., сключен между ******* АД, в качеството на заемодател и Х. П. П., ЕГН **********, в качеството на заемополучател; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

ІІІ. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.

ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 986/2025 г. по описа на Районен съд – П.

ИЗИСКВА информация от заповедния съд, разглеждащ производството по ч.гр.д. № 968/2025 г. по описа на Районен съд – П, в едноседмичен срок от съобщението, да представи справка за извършените действия по администриране на частна жалба вх. № 1930/03.04.2026 г., подадена от името на заявителя срещу определение № 171/18.03.2026 г., постановено в производството по ч.гр.д. № 986/2025 г. по описа на Районен съд – П.