Решение № 18110 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18110 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110158621 по описа за 2023 година

Предявени са от Министерство ************* срещу „ФИРМА“ ЕАД осъдителни искове с правна квалификация чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на 20 880 лева, представляващи договорна неустойка за частично неизпълнение на Договор № 5785мпд-22/11.04.22г. за обществена поръчка с предмет „Доставка на тактически **** костюми с противогази и микробус за екипа за реагиране на **** и оборудване“ на осн. чл. 13.6 от договора, заедно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за мораторна лихва за забава в размер на 1381,45 лева за периода 19.04.23г.- 26.10.23г.

С исковата молба ищецът твърди, че по силата на договора ответникът, като изпълнител, е следвало да извърши необходимите действия по доставка на 1 бр. микробус с повишена проходимост с включени оборудване, костюми и противогази съгласно техническа спецификация на възложителя, техническо и ценово предложение на изпълнителя. Срокът за доставка съгласно договора бил определен от страните на 150дни, считано от датата на сключване на договора, или в срок до 08.09.22г.. Поддържа, че вместо това ответникът доставил оборудването на 26.01.23г, като до момента на завеждане на исковата молба ответникът не бил доставил микробуса и тактическата платформа, предмет на договора. С Протокол рег. № 1984-р-1961/31.03.23г. възложителят по договора начислил на изпълнителя неустойка по чл. 13.2. за частично неизпълнение на договора в размер на 20% с ДДС от стойността на неизпълнената част- в размер на 20 880лв. С писмо, изпратено на 16.05.23г.

1 възложителят поканил изпълнителя да възстанови доброволно неустойката в срок до 10 раб. Дни от получаване на писмото , като ответникът не заплатил дължимата сума. Поддържа, че изпълнителят е изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху претендираната неустойка.

Поддържа и че с писмо рег. № 1984р-1960/31.03.23г. възложителят е прекратил едностранно договора предвид частичното неизпълнение, забавата и обстоятелството, че срокът на финансиращия договора проект е изтекъл в края на март 23г. на осн. чл. 17, ал.1, т. /i/ от същия.

Ответникът „ФИРМА“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не оспорва сключването на договора и неговия предмет. Твърди се обаче, че доставката на микробуса и тактическата платформа не е извършено поради наличие на обективна невъзможност за изпълнение по причина, която не може да се вмени във вина на изпълнителя. Поддържа, че съгласно изискванията на възложителя микробусът с повишена проходимост трябвало да е нов – произведен след 01.01.20г. Доставката на МПС следвало да бъде извършена от „ФИРМА“ ЕООД- оторизиран дилър на „*******“ за България, като на 17.03.22г. ответникът заявил производство на предложеното МПС , регистрирано под № ******, като извършването на доставката било планирано за 23.05.22г.- 29.05.22г.. На 05.09.22г. ответникът получил писмо от доставчика на МПС , че доставката ще се забави за дата 31.10.22г. Ответникът незабавно уведомил възложителя за наличие на непреодолима сила, с искане за спиране на изпълнението и удължаване на срока за изпълнение на договора.

Възложителят не отговорил, поради което ответникът счита, че е налице забава на възложителя. Ответникът счита, че по този начин е било налице практически и правно непреодолимо препятствие , което поради своята непредвидимост и случайно възникване не може да му се вмени във вина.

Оспорва се прекратяването на договора на посоченото от възложителя основание. Поддържа, че не са налице всички елементи от фактическия състав, за да възникне основание за заплащане на поисканата неустойка .

Оспорва клаузата за неустойка в договора, като твърди, че тя е нищожна поради нарушаване на добрите нрави и прекомерност. Релевира възражение, че е налице внесена гаранция за изпълнение на договора в размер на 12 394лв..

Счита, че съгласно чл.11.3 от договора застраховката покрива отговорността при пълно или частично неизпълнение на договора. Поддържа, че неустойката освен нищожна , е и прекомерна поради наличието на гаранция за изпълнение на договора. Счита, че на практика гаранцията за изпълнение на договора обезпечава и обезщетява възложителя при неизпълнение, включително частично в размер, надвишаващ 5% от стойността на договора , поради наличието на задължение за непрекъснато възстановяване на нейния размер.

Оспорва се и акцесорната претенция.

С отговора са предявени насрещни искове от „ФИРМА“ АД срешу М-ВО за заплащане на сумата от 12 394 лв., представляваща гаранция за изпълнение на договора, заедно със законната лихва от датата на насрещната искова 2 молба, както и за сумата от 1272,75 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 26.02.2023г. до 20.12.2023г.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Между страните не се спори, че между ищеца в качеството на възложител и ответника в качеството на изпълнител е сключен договор № 5785мпд- 22/11.04.2022г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:

„Доставка на тактически **** костюми с противогази и микробус за екипа за реагиране на **** и оборудването“, с уникален номер на поръчката в РОП №0**********.

Съгласно чл.1 от договора изпълнителят следва да извърши доставка и гаранционно /сервизно/ обслужване на 1 /един/ брой микробус с повишена проходимост, с включено в него допълнително специализирано оборудване, тактически **** костюми с противогази, съгласно Техническата спецификация на Възложителя, /Приложение №1/, Техническото и Ценово предложение на Изпълнителя /Приложение №2 и 3/. Съгласно чл.4.2 от договора, срокът за доставка е определен на 150 /сто и петдесет/ дни, считано от датата на сключване на договора т.е. до 08.09.2022г. включително.

Не се спори между страните, че на 26.01.2023г. изпълнителят е доставил специализирано оборудване, описано подробно в t.V.2, V.3 и V.4 от Техническата спецификация за което са изготвени и подписани от представители на двете страни по договора протокол рег. № 1984р546/26.01.2023г., протокол рег.№1984р-547/26.01.2023г., протокол рег. № 1984р-548/26.01.2023г. и Окончателен приемо-предавателен протокол за частична доставка рег. №1984р-549/26.01.2023г.

Ответникът не оспорва и че не е доставил микробуса и тактическата платформа /тя се монтира върху покрива на микробуса/, предмет на доставка по договора.

С писмо рег. № 1984р-1960 от 31.03.2023г., получено от ответника на 04.04.2023г., видно от писмо от „ФИРМА“ ООД и обратна разписка /л. 16 и л.

18 от делото/, ищецът уведомява „ФИРМА“ АД, че прекратява едностранно договора на основание чл. 17, ал.2, т. (i), според който възложителят може да направи това, когато изпълнителят забави изпълнението на задължение по този договор с повече от 30 дни. В писмото е посочено, че се начислява неустойка на основание чл. 13, ал.2 от договора - при частично неизпълнение изпълнителят дължи неустойка в размер на 20 % от стойността с ДДС на неизпълнената част.

От страна на ответника не се оспорва, че не е изпълнил част от договора, като не е доставил микробуса и тактическата платформа, както беше вече отбелязано. Не се спори и за стойността на същите, като възраженията, наведени в отговора на исковата молба са свързани с наличието на непреодолима сила, довело до частично неизпълнение, както и нищожност на 3 клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави.

Разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ регламентира като обстоятелство, изключващо отговорността при неизпълнение, непреодолимата сила.

Последната е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Наличието на непреодолима сила предполага кумулативното проявление на следните обстоятелства: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението.

Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението.

Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му.

За да обоснове наличието на непреодолима сила, ответникът твърди, че доставчикът е забавил производството на процесното МПС, като е удължил срокът от 21 седмица на 43-та седмица. Съдът намира, че не е налице непреодолима сила.

В приложено писмо на оторизирания дилър се потвърждава, че заявката на изпълнителя за доставка на автомобила е подадена до завода производител на 15.03.2022 г. и все още е в процес на изпълнение. Приложено е и писмо от официалния представител на *** - ФИРМА ЕООД, в което се посочва, че доставките на автомобили ще бъдат забавени, тъй като рестрикции при доставчиците на електронни компоненти като полупроводници засягат всички модели. В писмото на официалния представител на марката се акцентира на това, че глобалната пандемия от Ковид 19 оказва огромно влияние върху доставчиците на тези ел. компоненти и това касаело голяма част от световната автомобилна индустрия, а в момента ********** не може да избегне това развитие. Обхватът на това оборудване се простира от модулната информационно-развлекателна система до люковете, кормилната уредба, трансмисията и теглича за ремарке. Писмото на ********** - ФИРМА ЕООД е адресирано до неопределен кръг клиенти на марката и няма достоверна дата на издаване.

При направена проверка в профила на купувача по конкретната обществена поръчка става ясно, че на 20.12. 2021 г. е постъпило искане за разяснение от дружество, което не е подало оферта в процедурата с искане за промяна на срока на изпълнение от 150 дни, като се предлага същият да се увеличи между 6 и 8 месеца, тъй като бил налице „глобален проблем“ с доставките на ел. компоненти, отразяващ се върху производството на 4 автомобили и условията на работа по време на Ковид пандемията. В отговор до всички заинтересовани лица Възложителят е пояснил, че срокът за доставка не може да бъде преразгледан, тъй като е съобразен с крайния срок на проекта, по който е осигурено финансиране.

Съдът намира, че затрудненията на производителя **********, поради т.нар. рестрикции при доставчиците на ел. оборудване като полупроводници и др. не представляват сами по себе си форсмажорно обстоятелство за конкретния договор между М-ВО и „ФИРМА“ ЕАД. Изпълнителят по този договор е предложил в офертата си точно тази марка автомобил и е следвало на много по-ранен етап да се информира какви са сроковете, в които може да бъде произведен така предложения автомобил, за който е поел задължение да достави на Възложителя в срок до 150 дни от сключването на договора.

Същият е търговец и при изпълнение на договорните си задължения дължи полагането на завишена „грижа на добър търговец“. Такава грижа дължат, както оторизирания дилър „ФИРМА“ ЕООД, така и официалния представител на марката ФИРМА ЕООД, вкл. производителя **********. Последният е заявил до неопределен кръг клиенти, че рестрикции при доставчиците забавят производството на автомобили, като това се дължало главно на световната Ковид пандемия. Дори да се приеме, че действително са налице рестрикции при доставчиците, то това е продължителен процес в определени търговски отношения в автомобилния бранш, които се развиват между доставчици на ел. оборудване, производители на определени марки автомобили, официални представители на марките за отделните държави, оторизираните от тях доставчици и търговците или крайните клиенти, които закупуват автомобилите. Следователно не се касае за внезапно събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което не може да бъде предвидено и предотвратено и последиците от него не може да се преодолеят, въпреки положените усилия. Такова събитие може да представлява самата Ковид криза, но тя не е възникнала след сключване на договора между М-ВО и „ФИРМА” ЕАД, а през 2020 г.