Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1737 от 21.10.2011, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3200/2011
Вид
Решение № 1737
Подписан
21.10.2011
В сила
23.11.2011
Състав
ЯНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, предл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.181 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 181, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.193, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

Номер 2289 21.10.2011 година гр.

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд наказателен състав

На дванадесети октомври 2011 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: ЯНА КОЛЕВА

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Колева административно-наказателно дело номер 3200 по описа за 2011 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на " " ЕООД, ЕИК , представлявано от , против наказателно постановление № 32459-О-0018441/26.04.2011 г. на Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.181 от ЗДДС, на търговеца, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Жалбоподателят моли, съдът да постанови решение, с което отмени наказателното постановление, като посочва причина за неизпълнение на задължението си към Държвата -отсъствието от страната на представляващия дружеството. Не представя доказателства.

Процесуалният представител на наказващия орган, счита жалбата за неоснователна и моли, съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя доказателства.

По делото в качеството му на свидетел е бил разпитан актосъставителя Р.М.Д..

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН според чл.193, ал.1 от ЗДДС, жалбата е подадена в срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-Бургас.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В резултат на извършена проверка на регистрираните по ЗДДС лица и подалите справка декларация от служителите на НАП е установено, че „ " ЕООД в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка-декларация по ЗДДС и информация на магнитен носител за данъчен период месец февруари 2010г. до 14.03.2010г.

Въз основа на установената фактическа обстановка е съставен акт за установяване на административно нарушение №0018441/22.04.2010г. в отсъствие на жалбоподателя.

На изпратената покана №ИТ-00-3996 от 31.03.2010г. за явяване в ТД на НАП за подаване на справка-декларация за м. месец февруари 2010г. и за съставяне на акта за нарушение, която не е получена от жалбоподателя. В акта, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС. На 22.07.2010г. на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН производството е спряно; тъй като след щателно издирване не е открито лицето. По делото е представена обратна разписка, с която е изпратен акта за нарушение, върната с отбелязване

„пратката не е потърсена от получателя" и Протокол№ 0053942 от 22.07.2010г., в който е констатирано, че на адреса посочен за кореспонденция не е намерено данъчно-задълженото лице- .

На

31.03.2011г. производството е възобновено и на същата дата е връчен акта за нарушение на представляващия, който го е подписал и е вписал възражение: "Пропуснах да подам декларацията защото към настоящия момент отсъствах от страната".

Въз основа на съставения акт на 26.04.2011г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС и с което на основание чл.181 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните показания на свидетелката Р.М.Д., както и от приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Бургаския районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици. Такива биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да накърняват правото на защита на дееца.

По съществото на спора, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. Според чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а в ал. 6 на чл. 125 ЗДДС е предвидено, че отчетните регистри по ал. 3 се подават и на магнитен или оптичен носител.

Санкционната норма на чл. 181, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Търговецът е бил регистрирано по ЗДДС лице от 01.11.2004г. и като такъв е бил задължен за всеки данъчен период да подава справка-декларация по ЗДДС, както и информация от отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съдът счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е подал до 14-то число на месеца следващ отчетния, както справка - декларация по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2010г., така и информация от отчетните регистри, с което не е изпълнил задълженията си към Държавата визирани в чл.181 ал.1 вр. с чл.125 ал.5 от ЗДДС. С обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, жалбоподателят е санкциониран за неподаването в срок на информацията от отчетните регистри вкл.; на магнитен носител за данъчен период месец февруари 2010г. - на основание чл. 181, ал. .1 от зддс.

Представляващият възразява, че не е подал информация от отчетните регистри, тъй като е бил в чужбина. Това обстоятелство, дори и да е установено, което не сторено, тъй като не са представени доказателства в тази посока не води до отпадане на административно -наказателната отговорност. В настоящия случай е наложена имуществена санкция на юридическото лице за неизпълнение на задължения към Държавата, което е безвиновна, обективна отговорност на ЮЛ и не се изследва проблемът за вината.

След като безспорно лицето е било регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава както справките - декларации, така и информацията от отчетните регистри в сроковете по чл. 125, ал. 5 на ЗДДС, без значение дали е осъществявало фактическа дейност или не. Със своето бездействие лицето е извършило вмененото му административно нарушение, поради което напълно законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Наложената имуществена санкция по чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е в минималния предвиден в закона размер за това нарушение. Съдът счита, че при определянето и наказващият орган е съобразил обществената опасност на деянието и тежестта на нарушението.

Административното наказание е справедливо. Същото е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.

В този смисъл обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 32459-О-0018441/26.04.2011 г. на Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.181 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на " " ЕООД,

ЕИК , представлявано от .

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева