Акт № 502 от 28.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Варна, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20263100900170 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от З. Л. И., с адрес ******, чрез адв. Г. С. - ВАК, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл.

52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лева, частичен иск от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на пътен инцидент, състоял се на 02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и сумата от 1916 лева, представляваща имуществени вреди - извършени и заплатени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

В исковата молба се твърди, че на 02.06.2023г. след обяд в гр. Варна по ул. „Димитър Станчев" в посока ул. „Стара Планина" е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Корса" с peг. № ******, с водач Т. Н. К., и пострадалата пешеходка З. Л. И., с адрес гр. Варна. Вследствие на настъпилото ПТП ищцата получила травма на главата, счупване на дясната ръка, рана на дясната ръка, торбичка с кръв под дясното око, лявата част на гърдите - наранена и с отоци и синини, травма на ляво коляно. По време на удара изпитала силни болки, била закарана в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, където й била поставена диагноза „Счупване на долния край на лъчевата кост", ръката й била гипсирана и били обработени всички рани по тялото. Въпреки обезболяващите болките били нетърпими и ръката 1 продължила да се подува, поради което на 12.06.2023 год. била приета за лечение в МБАЛ „Майчин дом" - отделение по Ортопедия и травматология.

Била извършена операция с монтиране на метални импланти, чиято стойност не се поема от Здравната каса, а е следвало да бъдат закупени от пациента.

Пострадалата е трябвало да заплати за операцията сумата от 1900 лева, като в противен случай лекарите са заявили, че ръката й ще бъде ампутирана. След операцията отново била гипсирана, а след премахване на гипса ръката й била обездвижена за период по - дълъг от шест месеца. По време на престоя в болницата дъщерята на ищцата ежедневно полагала грижи за нея, тъй като тя била в безпомощно състояние и не могла да се обслужва сама. След това се наложили процедури по премахване на конците на раната на дясната и ръка, а по - късно и премахване на импланти. Раната на гърдите й била лекувана за период повече от половин година. Повече от шест месеца се наложило дъщерята й да полага ежедневни грижи, тъй като пострадалата не е могла да се справи и с най елементарните си нужди, като изхранване и поддържане на ежедневна хигиена. Вследствие на получените травми ищцата не била в състояние да напуска дома си, тъй като се страхувала да не бъде отново блъсната от автомобил. Цялото тяло я боляло и продължителен период по него имало многобройни кръвонасядания и изпитвала първоначално остри болки в различни части на тялото, а по-късно тъпи болки от получените многобройни натъртвания. Раните в областта на коляното и гърдите не заздравявали през дълъг период от време, поради задълбочилия се диабет след катастрофата.

Пострадалата започнала лечение със сребърни превръзки, които се поставяли веднъж седмично отново единствено от медицински специалист в болнично заведение и срещу допълнително заплащане. Въпреки приложените лечения за период по - дълъг от една година нямало подобрение в състоянието й, като понастоящем все още не е напълно възстановено. Твърди се, че травмата не е отшумяла и до днес, пострадалата изпитвала болки в ръката и в областта на гърдите и не успявала напълно да преодолее тежкия изпитан стрес.

С решение № 1401, постановено по АНД № 20243110204165, ВРС – 44 състав признал обвиняемия Т. Н. К. - роден на 10.03.1943 год., ЕГН- **********, за виновен за това, че на 02.06. 2023 год. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Опел Корса" с peг. № ******, нарушил правата за движение по пътищата както следва, чл.40 ал.1 ЗДвП и чл. 40 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на З. Л. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3-4 месеца - престъпление по чл.343, ал.1, буква „б", предл. 2 вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

Твърди се, че вследствие на извършеното деяние са причинени неимуществените и имуществените вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и допълнителни негативни изживявания от преживените неудобства и социални ограничения, както и влагането на средства за извършените лечения и процедури и закупуване на консумативи за лечението й.

2

Сочи се, че лекият автомобил „Опел Корса" с peг. № ****** към момента на инцидента - 02.06.2023 год. е бил застрахован при ответника, към когото била отправена покана да заплати дължимото обезщетение на 10.12.2025 г., на която не бил получен отговор в срока по чл.496 КЗ. Твърди се, че срокът по чл. 496, ал. 1 вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ е изтекъл, поради което рекламационната процедура по чл.498 КЗ е приключена.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, e депозирал по делото отговор на искова молба. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, както и настъпилото произшествие на 02.06.2026 г. Оспорва се, че са настъпили всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, оспорва се и твърдяната продължителност на възстановителния период. Релевирано е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалата се е движила по пътното платно, вместо по обособения и от двете страни тротоар, като е достигнала до задната част на автомобила в момента, който той е започвал движение на заден ход и по този начин се е поставила сама в сериозна опасност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства - на 02.06.2023 г. след обяд в гр. Варна по ул. „Димитър Станчев" в посока ул. „Стара Планина" е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Корса" с peг. № ****** и пострадалата пешеходка З. Л. И., както и наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество за МПС лек автомобил „Опел Корса" с peг. № ******.

Приети като писмени доказателства по делото са заверени копия на документи, издадени от МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД, за проведени изследвания, лекарствени листове; фиш за спешна медицинска помощ; 2 бр. фактури и фискални бонове от 14.06.2023 г.; амбулаторен лист; покана до застрахователя „Дженерали Застраховане“ АД с вх. №

2009B000198/10.12.2025 г. и отговор от „Дженерали Застраховане“ АД с дата 16.12.2025 г. По делото е представено копие- извлечение от книга за регистриране на повиквания от 02.06.2023г. на „Центъра за спешна медицинска помощ – Варна“, фиш за спешна медицинска помощ № 20980/02.06.2023г., издаден от д-р Веселин И. за осъществен медицинска преглед на З. И.; цялата медицинска документация, изготвена от МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД по повод лечението на ищцата на 02.06.2023 г.; както и цялата медицинска документация относно проведеното лечение на З.

Л. И. за периода 12.06.2023 – 14.06.2023 г., изготвена от МБАЛ „Майчин дом – Варна“.

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание е разпитана свидетелката С. И., дъщеря на ищцата. Съдът взема предвид възможната 3 заинтересованост на свидетелката и преценява показанията й с оглед на всички други данни по делото, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК.

Свидетелката И. твърди, че майка й е участвала в ПТП на 02.06.2023 г. на ул.

„Димитър Станчев“, за което свидетелката разбрала на същия ден в 15:50 ч., когато получила обаждане от Спешно отделение – Варна, с което я информирали, че нейната майка е претърпяла катастрофа и трябва да отиде да я прибере. При пристигането си в Спешно отделение, свидетелката видяла, че окото на майка й било синьо и ръката счупена с гипс, колената й били сини, гърдата й била посинена, лилава, което предизвиквало допълнителен стрес, защото при удар можело да се стигне и до рак на гърдата. През цялото време след инцидента ищцата била на болкоуспокояващи, а на 12-ти юни била направена операция в „Майчин дом“ от д-р Савчев на счупената ръка, при което били поставени импланти и игла в ръката. Според свидетелката пострадалата все още има дискомфорт в ръката, тъй като поставената игла я пробожда. Непосредствено след катастрофата свидетелката била покрай майка си, прибрала я да живее с нея на Звездица. Помагала й за всичко – хранене, хигиена, обличане. Свидетелката живеела с мъжа си и сина си, които поемали грижата за пострадалата, както и семейството на съпруга й. Ищцата разчитала винаги на някого за чужда помощ, като останала в дома на дъщеря си два месеца. След това ищцата се прибрала в дома си и разчитала на помощта на М.Г., която е съпруга на братовчед на бащата на свидетелката.

След работа свидетелката минавала да види майка си, но през деня М.Г. била човекът, на когото разчитали. Свидетелката твърди, че майка й споделяла за болки след операцията в рамките на 5-6 месеца. След катастрофата ищцата отказвала да излиза, дори след молби на свидетелката. Ищцата се притеснявала да излиза и особено сама, като дълго време и трябвало да тръгне сама да пазарува и да се обгрижва.

Свидетелката М.Г. споделя, че познава ищцата, тъй като техните съпрузи били втори братовчеди. Твърди, че научила за катастрофата на 02.06.2023 г. Два-три дни след катастрофата видяла ищцата, която била в много лошо състояние – била с гипс, дясното й око насинено, тялото било в синини. След два месеца ищцата се прибрала и свидетелката поела грижите за нея – ходила на пазар, пускала прахосмукачка, готвила, простирала пране.

Ищцата не можела да извършва тези дейности, била изплашена, отказвала да излиза. След операцията ищцата още изпитва болки (боцкане) в дясната ръка.

Свидетелката твърди, че понякога ходи на пазар, защото дясната ръка на пострадалата още й боцка и не може да носи по-тежки работи. Ищцата понастоящем излиза, но не така спокойно. След катастрофата ищцата станала различна - още е в стрес, изплашена.

В съдебно заседание са разпитани по искане на ответната страна свидетелите Т. К. и К. Н.. Свидетелят К. не си спомня да е участвал в ПТП през м. юни 2023 г. на ул. „Димитър Станчев“ № 8 в гр. Варна, не помни да е изпращал писмо на застрахователя и да е давал пари на З. И.. Свидетелят К. Н. твърди, че е бил очевидец на ПТП-то в гр. Варна и разяснява, че Т. К. бил шофьора. Жената вървяла и се спряла зад колата, която била на паркинга пред 4 блока. Тя се била спряла точно на колонката, която не се вижда от шофьора – мъртва точка. Свидетелят излизал от отсрещния блок и видял момента на тръгването на колата. След удара заедно с водача на л.а. извадили и вдигнали жената, сложили я на пейка и се обадили на съответните органи. Времето било светло, през деня. Свидетелят твърди, че видимост е нямало, понеже жената е спряла на колонката зад автомобила и водачът няма как да види дори и да погледне. Автомобилът натиснал жената, защото мястото било под наклон и тя останала отзад. Ударът бил на границата на тротоара и на пътя. Колата била спряна на тротоара и тръгнала да излиза, когато жената се спира на ръба на тротоара и пътя, като колата блъснала пешеходката със своята задна дясна част.

По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, според която ищцата вследствие на инцидент от 02.06.2023 г. е претърпяла травма на главата (темпорален и подочен хематом вдясно) без сътресение на мозъка; травма на гръдния кош с кожни хематоми, без установени фрактури и органни увреди; травма на десен горен крайник- счупване на лъчевата кост, хематоми и рана на китката. Според вещото лице всички наранявания са установени непосредствено след инцидента и съответстват на посочения механизъм на произшествието и са в причинна връзка с него. Фрактурата на лъчевата кост води до трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от 3-4 месеца, като счупването е лекувано първоначално консервативно, а впоследствие поради регистрирано разместване е проведена оперативна интервенция с поставена метална остеосинтеза. Към настоящия момент се отчита възстановяване на функцията на крайника. Останалите наранявания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като във връзка с тях няма установени подлежащи счупвания и засягане на органите в телесните кухини. Вещото лице заявява, че при фактури на кости и при оперативни интервенции с метални остеосинтези в първите седмица- две след травмата или интервенцията се налага ежедневен прием на болкоуспокояващи лекарства, често повече от един път дневно. Друг период в хода на възстановяването, през който се препоръчват аналгетици, е първоначалното раздвижване след имобилизацията, както и в случаите на периодична болка свързана с натоварвания, понякога промени в климатичните условия. Вещото лице заключава, че посочените в представените фактури разходи за метални остеосинтезиращи елементи, допълнителна такса за избор на болнична стая и ортопедичен консуматив са относими към времето на провеждане и вида на лечението на получените във връзка с ПТП травми. В съдебно заседание вещото лице заявява, че към времето на изготвяне на експертизата не са отстранени имплантите, което е препоръчително да се извърши, но те не осъществяват някаква пречка в движенията и функцията на крайника. Пояснява още, че част от цялата метална остеосинтеза, която е иглата, е вече отстранена.