Решение № 334 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000501443 по описа за 2023 година при участието на секретаря Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за разглеждане на допустима въззивна жалба на Х. Т. И. чрез адв. С.

И. от 10.04.2023 г. и въззивна жалба-допълнение от 11.04.2023 г. срещу решение № 1758 на Софийски градски съд, Първо ГО, 19 състав по гр.д. 6577/2022 г., с което е отхвърлен предявеният от Х. Т. И., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Левски Г4, бл.5, вх. Ж, ет.4, ап.

181 – адв. С. И. иск с правно основание чл. 2б ал.1 вр. с чл. 4 от ЗОДОВ срещу АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ГРАД за заплащане на сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на разглеждане на адм. дело 11195/2019 г. и адм. дело 5038/2021 г. по описа на АССГ в неразумен срок по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ като неоснователен и недоказан.

Не са постъпили отговори от АССГ и Прокуратурата на РБ.

По съдържащото се във въззивната жалба искане за приемане на епикриза от 17.09.2018 г. на СБАЛПФЗ – София област ЕООД и епикриза от 27.09.2019 г. на МИ – МВР относно ищеца съдът е отбелязал, че същите се намират в кориците на адм.д. 11195/2019 г. съответно на л. 80 и на л. 20. Както е отбелязал и адв. И. в жалбата, тези епикризи са налични по адм.дело, относно което се води настоящият процес. Съдът констатира, че в жалбата няма искане за приемането им като доказателства, поради което и не се е произнесъл в тази връзка.

Административно дело № 11195/2019 и касационно адм.д. 9065/2020 г. са приложени в оригинал, а адм. д. № 5038/2021 г. и касационно адм.д. № 245/2022 г. са приложени в копие по настоящото дело, като са уважени доказателствените искания на ищеца.

В съдебно заседание от 07.03.2024 г. жалбоподателят чрез адв. И. поддържа жалбата, а прокурор от САП я оспорва. За с.з. на 26.10.2023 г. е постъпило становище от АССГ от 16.10.2023 г., в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата.

В писмена защита, подадена електронно от адв. И. на 07.03.2024 г. вечерта, с входящ номер 6341/08.03.2024 г., са изложени съображения за уважаване на иска. В молба от 1

15.03.2024 г. адв. И. е уточнил изявленията си, направени в с.з. от 07.03.2024 г. Твърденията му са, че първата инстанция на АССГ се е произнесла и е отхвърлила иска с фактическо основание непредоставено лечение от туберкулоза, като е уважил другия обективно съединен иск за липсата на транспортиране на ищеца в болницата, но касационната инстанция на АССГ не се е произнесла по жалбата в тази част, като е приела, че такъв иск не е предявен.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Искът е допустим предвид решение № 153 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., IV г. о., съобразно мотивите на което счита, че е допустимо делото да продължи на въззивна инстанция независимо от липсата на данни за проведено административно производство по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и приключването на административно дело 5038/2021.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за осъждане на АССГ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто) лева от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на иска му за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН за лечение от рецидивирала туберкулоза за периода 27.09.2019 г. – 01.10.2019 г., предявен първоначално по адм.д. № 11195/2019 и поради липса на произнасяне по това дело, предявен по адм. № 5038/2021 г.

Фактическите твърдения, на които се основава искът, са следните: Х. Т. И. чрез адв. С.

И. е предявил на 04.10.2019 г. искова молба входящ номер 29779/04.10.2019 г. пред АССГ, с която заявил няколко обективно съединени иска, един от които за обезщетение поради липса на лечение за рецидивирала туберкулоза. Образувано било адм. дело № 11195/2019 г. на АССГ. В решението си АССГ пропуснал да се произнесе по заявения иск за обезщетение поради липса на лечение за рецидивирала туберкулоза. Касационната инстанция пропуснала да се произнесе по този иск, поради което с две молби от 17.03.2021 г. и 12.04.2021 г. поискал на основание чл. 250 от ГПК АССГ допълнително да се произнесе по този иск.

АССГ отново отказал с определение от 14.05.2021 г. да се произнесе по така заявения иск, което наложило ищецът да предяви отново на 25.05.2021 г. ново дело пред АССГ, образувано като адм. дело № 5038/21 г. и искът по него бил уважен частично респ. решението било обжалвано като касационния състав, разглеждащ производството по адм. дело 245/2022 г. продължил да бави делото и умишлено бездействал, поради което бил принуден да подаде този иск. Търпените в тази връзка неимуществени вреди са фрустрация, малоценност, безпомощност, накърняване на чувството му за справедливост, загуба на доверие в правораздаването и неговите функции за защита на основни права, гарантирани от ЕКПЧ и изобщо в държавността, поради забавянето на делото във връзка с усилията за повторно водене на делото.

АССГ като ответник по настоящия иск и Прокуратурата оспорват иска.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото се установяват следните факти. По искова молба входящ номер 29779/04.10.2019 г. е образувано адм. дело 11195/2019 г. В „молба-новооткрити факти“ от 18.10.2019 г. е посочено, че ответникът е имал задължение да трансферира ищеца в СБАЛББ „Света София“. Представени са предписание за хоспитализация и медицинска бележка от затворническата болница, представени от ГДИН по друго дело между същите страни – адм.д. 7895/2019 г., според които към 01.10.0219 г. ищецът е бил приет за лечение в затворническата болница, следователно е нарушение задължението на ответника да го траснферират за лечение в СБАЛББ „Света София“, където вече е било уговорено лечение.

На ищеца са дадени указания за уточнение на исковата молба с разпореждане от 22.10.2019 г. По делото са подадени писмени бележки на 23.10.2019 г. и молба-уточнения по исковата молба на 07.11.2019 г. С последната е изказано възмущението на адв. И. от дадените 2 указания, поискан е отвод на съдията-докладчик, тъй като указанията според адв. И. се разбирало, че съдията умишлено игнорира твърдени от него факти. Постъпил е отговор на исковата молба от ответника. С определение от 09.12.2019 г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, оставено е без уважение искането за отвод и делото е насрочено. В становище по проектодоклада и отговора на исковата молба от 16.12.2019 г. са добавени нови факти като основание на иска, като е посочено, че неимуществените вреди, произтичащи от неиздадени направления за хоспитализация при последното прекъсване на наказанието по реда на чл. 447, т. 3 НПК от 01.10.2019 г., което е описано в исковата молба, а и при всичките три прекъсвания: на 01.08.2017 г., на 05.09.2018 г. и на 01.10.2019 г. Излага се също, че и при трите прекъсвания не са осигурени трансфер и хоспитализация в цивилна болница. В молба от 05.02.2020 г. адв. И. от името на ищеца е посочил, че исковата претенция се базира на твърдения, че на ищеца не са издавани необходимите документи при прекъсванията на присъдата, за да се продължи лечението му в цивилна болница, не е бил насочен и придружаван от медицинските власти на затвора за прием в болница, а сам е търсил медицинска помощ. В писмени бележки от 10.02.2020 г. е въведено още едно твърдение като основание за отговорността на ответника – за повторно заразяване с туберкулоза през 2019 г. В първото по делото заседание – на 24.02.2020 г. исковете са докладвани, като фактическите основания на исковете са систематизирани така: администрацията на затвора в *** не е издала необходимите медицински документи и направления за хоспитализация на ищеца при постановените прекъсвания на изтърпяване на наказанието му на 01.08.2017 г., на 05.09.2018 г. и на 01.10.2019 г. Ищецът е лишен от уговорено лечение от туберкулоза и не са изпълнени указанията, дадени с епикриза от МВР болница. Вреди са настъпили и от повторно заразяване с туберкулоза в затвора. След възражение от адв. И. докладът е допълнен и с твърдението, че вредите произтичат и от нетранспортиране на ищеца до съответното лечебно заведение. Даден е ход по същество, който впоследствие е отменен, като делото е отложено, за да може адв. И. да изложи писмено съображения си за отвод на целия съдебен състав на АССГ. На 02.03.2020 г. е постъпило искане за поправка на протокола и за отвод на докладчика по делото. След размяна на книжа между страните делото е насрочено за 08.05.2020 г., когато е даден ход на устните състезания. В устната си пледоария адв. И. твърди, че при всяко едно от трите прекъсвания ищецът е бил в тежко състояние, с температура и е трябвало да бъде транспортиран и настанен в цивилно лечебно заведение. Втората група основания, на която се претендира обезщетение, е за повторното заразяване с туберкулоза. На 11.06.2020 г. са постъпили писмени бележки от адв. И.. На 07.07.2020 г. е постановено решение 3652, с което е прието противоправно бездействие на администрацията при Затвора ***, изразяващо се в неиздаване на необходимите документи за прием в болнично заведение и неизпълнение на задължение за транспортиране на ищеца до такова заведение на 01.08.2017 г., 05.09.2018 г. и 01.10.2019 г. и ответникът е осъден да заплати обезщетение от 3000 лева със законната лихва от деня на исковата молба до плащането. В мотивите на решението е прието, че не е доказано повторно заболяване на ищеца от туберкулоза при престой в Затвора ***, като е обсъден всеки от трите престоя в СБАЛПФЗ – София област – през 2017 г., през 2018 г. и през 2019 г.

На 13.07.2020 г. е депозирана касационна жалба от настоящия ищец и е образувано к.адм. дело 9065/2020 г. по описа на АССГ, 6 касационен състав. По делото е проведено съдебно заседание на 22.01.2021 г., на което след искане от адв. И. съдебният състав си е направил отвод. На 17.02.2021 г. е извършено ново разпределение на делото чрез системата за случайно разпределение като производството по него е насрочено за 26.02.2021 г. На това заседание е даден ход по същество. Касационният състав на АССГ се е произнесъл по касационната жалба с окончателно решение 1573/12.03.2021 г. На 17.03.2021 г. настоящият ищец е депозирал искане по реда на чл. 250 от ГПК. След осъществена размяна на съдебни книжа, касационният състав на АССГ е оставил без уважение искането по чл. 250 от ГПК с определение 3409/14.05.2021 г.

В касационната жалба оплакванията са срещу ниския размер на обезщетението за приетите от съда форми на противоправно бездействие, както и срещу неуважената част от 3 иска и именно тук за пръв път е подчертано, че в продължение на пет дни от 27.09.2019 г. до 01.10.2019 г. ищецът е бил без никакво лечение.

Адм. дело 5038/2021 г. е образувано на 25.05.2021 г. по искова молба от 25.05.2021 г.

На 17.06.2021 г. е отведен съдебния състав. На 06.10.2021 г. е проведено открито съдебно заседание от новия съдия-докладчик, на което заседание същото е обявено за решаване. По делото е постановено решение 5885/18.10.2021 г. По повод депозирана касационна жалба е образувано на 11.01.2022 г. касационно производство пред АССГ на 11.01.2022 г. като след няколко заявени отвода на съдии от АССГ по делото са проведени две открити заседания и същото е обявено за решаване на 07.10.2022 г. По същото е постановено решение 6448/03.11.2022 г.

Основателни са оплакванията, че неправилно в обжалваното решение са разгледани всяко от делата и неговата продължителност. Ищецът основава иска си на твърдението, че заради непроизнасянето по първото дело на иска му за обезщетение поради липса на лечение за рецидивирала туберкулоза, се е наложило да заведе второ дело, което на свой ред се бавело не е било приключило към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело. От значение за решаване на спора е дали ищецът е предявил иска си за обезщетение поради липса на лечение за рецидивирала туберкулоза с първата искова молба и съдът не се е произнесъл, съответно дали предявяването му по второто дело се дължи на пропуск на АССГ, както и дали второто дело е продължило неразумно дълго. В настоящото дело ищецът не се оплаква от продължителността на първото дело, поради което и колко заседания са се провеждали и дали действията са били ритмични е без значение.