Определение № 181 от 17.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Варна, 17.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Росица Ант. Тончева

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600230 по описа за 2023 година , при произнасянето взе предвид следното:

Съдебното производство в настоящата инстанция протича по реда на глава двадесет и втора от НПК и е по инициатива на адв.К. Т. – упълномощен да представлява интересите на осъдения И. Н. И. при обжалване законността на задържането му след осъждане на лишаване от свобода. Накратко, с частната жалба адвокатът атакува законосъобразността на разпореждане №260009/20.06.2023 година, постановено от съдия от първоинстанционния ОС-Шумен на основание чл.323, ал.1, т.3 от НПК по ЧНД №87/2011 година.

Искането към апелативния съд е за отмяна на едноличния съдебен акт.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите в частната жалба и след като в съответствие с чл.345 от НПК провери атакуваното разпореждане, прие същото за законосъобразно, поради следните съображения:

С молба от 23.05.2023 година осъденият И. И. сезирал ОС-Шумен 1)за тълкуване на определение от 17.03.2011 година, постановено по ЧНД №87/2011 година от същия съд по въпроса дали надлежава наказанието си и дали в такъв случай не е налице незаконосъобразно задържане за изпълнение на лишаване от свобода и 2)за незабавното му освобождаване на основание чл.5, §4 от ЕКПЧОС предвид изтърпяване на наложеното наказание.

От разпореждане на първоинстанционен съдия-докладчик с дата 25.05.2023 година става ясно, че депозираната молба била внесена в открито 1 заседание. Същинското съдебно производство финализирало на 09.06.2023 година, когато първоинстанционният съд държал определение за липса на затруднения и съмнения във връзка с привеждане в изпълнение на определение от 17.03.2011 година по ЧНД №87/2011 година и за недопустимост на молбата във втората й част пред ОС-Шумен. Този съдебен акт е обжалван с частна жалба от 20.06.2023 година единствено по констатацията за недопустимост на молбата от 23.05.2023 година - с директно позоваване на чл.5, §4 от ЕКПЧОС и с изрична аргументация, че молителят И. има интерес от установяване на незаконност на задържането след осъждане на лишаване от свобода, адв.Т. пренася спора пред въззивния съд с апел за частична отмяна на определението на ОС-Шумен при алтернативни последици - връщане на делото на първия съд за реализиране на правото habeas cоrpus на осъдения или приложение на закона в апелативната инстанция.

Частната жалба от 20.06.2023 година е счетена за недопустима и с разпореждане на съдия от първоинстанционния съд върната на подателя й на две основания: 1)определението в частта по чл.414, ал.1 от НПК не подлежи на обжалване и 2)в атакуваната част съдебният акт е относим към чл.416, ал.8 от НПК и следва да се тълкува като отсъствие на родова подсъдност на ОСШумен – преценка на съда, която също не може да е обект на инстанционен контрол.

Както вече настоящият състав имаше повод да каже в началото на своя съдебен акт, с контролираното разпореждане по чл.323, ал.1, т.3 от НПК законът е приложен правилно. Това е така, защото към момента на сезиране на окръжния съд, българското законодателство не е съдържало нарочна процедура, в която да се разгледа въпросът за незаконност на задържането на И. И. след осъждането му на лишаване от свобода. Няма спор, че тогава разпоредбата на чл.5, §4 от ЕКПЧ е била пряко приложима в условието на сходно национално съдопроизводство, каквото към времето на образуване на частното дело се явява това по чл.270 от НПК. На 2 юни 2023 година влезе в сила ЗИД на НПК, с който се създаде самостоятелна процедура за съдебен контрол при изпълнение на наказанията с цел избягване на нарушения на правото на свобода. Следвайки съобразителната част на мотивите към законопроекта, с визирания текст по чл.416, ал.8 от НПК се дава възможност за оспорване пред съд на действията по привеждане в изпълнение на 2 наказанието, към които се числи и настоящият правен спор за по-ранно изтичане на срока на лишаване от свобода поради допълнителен период на задържане на осъдения. Съобразно чл.3 от НПК, процесуалните разпоредби се прилагат ex nunc за всички процесуални действия, които предстоят по незавършени наказателни производства, т.е. и към двете дати на съдебните заседания по ЧНД №87/2011 година за окръжния съд в гр.Шумен е съществувало задължението да съобрази своята процесуална дейност с чл.416, ал.8 от НПК - на първо място да прецени дали молбата на осъдения му е родово подсъдна, след това - при положителен отговор да се произнесе със съдебен акт, а при отрицателна констатация да приложи чл.42, ал.2 от НПК.

Становището на първоинстанционния съд е за отсъствие на родова компетентност, като и в тази част (не съществува спор относно окончателния характер на акта му по чл.414, ал.1, т.1 от НПК) определението не подлежи на самостоятелно обжалване, т.е. частната жалба на адв.Т. от 20.06.2023 година е недопустима.

При прилагането на закона обаче, първоинстанционният съд е генерирал пропуск по чл.42, ал.2 от НПК, който не се санира с проверяваното разпореждане. Настоящата инстанция не би могла да замести първоинстанционния съд в дължимата от негова страна преценка на кой друг съд е родово подсъдна молбата на осъдения И. за привеждане без правно основание по реда на чл.70, ал.7 от НК на неизтърпяния остатък от две години, девет месеца и двадесет и един дни лишаване от свобода по ЧНД №374/2005г година на Окръжен съд-Добрич, като празнотата следва да се отстрани в закрито съдебно заседание от първоинстанционния съдебен състав, произнесъл определението от 09.06.2023 година.

С оглед изложеното и на основание чл.345, ал.3 от НПК, въззивният състав

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане №260009/20.06.2023 година, постановено на основание чл.323, ал.1, т.3 от НПК по ЧНД №87/2011 година от съдия от първоинстанционния ОС-Шумен.

Връща ЧНД №87/2011г. на първоинстанционния съдебен състав за незабавно произнасяне по чл.42, ал.2 от НПК.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4