Решение № 54 от 22.03.2021, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 285/2020
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 22.03.2021
- В сила
- 16.04.2021
- Състав
- ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 165, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал.2 , т.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 52д · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 11 · Закон за пощенските услуги
- чл. 16, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 391 · Закон за съдебната власт
- чл.104 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 104, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1 и ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1 и ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69, ал. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69, ал.6 · Кодекс за социално осигуряване
- §22ц · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 17, ал.2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 40 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 40, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
РЕШЕНИЕ
№54/22.3.2021г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти състав
На двадесет и шести февруари 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор като разгледа докладваното от съдия В.
Стоянова
Административно дело № 285 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Т.И.Д. ***, представляван от адвокат В.М.-САК, със съдебен адрес ***, * срещу Решение №
Ц2153-28-36 от 02.10.2020г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № Ц1012-28-132/16.09.2020г. против
Разпореждане № 25/прот. № N 01138/10.04.2020г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2019г. пожизнено по чл.
99 ал. 1 т. 2, б“д“ от КСО, във вразка с пар. 22ц от ПЗР на КСО. В жалбата се сочи, че адм. орган не е взел предвид, че за периода от 01.03.1987г. -до 11.08.1997г. – 10г., 5 месеца и 10дни Т. Д. е положил труд, който следва да бъде зачетен и изчислен като осигурителен стаж, положен при труд от 1-ва категория, тъй като твърди, че е заемал длъжност, приравнена на военнослужещ. Счита, че е допусната грешка при изчисляване размера на личната му пенсия в резултат на неприемането от административния орган и незачитане на положеният от него труд в периода от 01.03.1987г.- до 11.08.1997г. - като такъв от 1-ва категория. Уточнява се още, че в периода от 01.03.1987г.-до
11.08.1997г. е работил в поделения № ***- гр.София на длъжност „механик по ремонта на АСО“-специализирана структура в системата на Гражданска защита, която система е военизирана. Счита, че трудовия стаж в тази военизирана структура е приравнен на стаж на военнослужещ от 01.03.1987г.-до 01.03.1997г. Посочва писмо с per. № 13-00-2916 / 29.09.2015г. на
Министерство на отбраната на РБългария, според което
:„ Поделение № ***-София /С променен военнопощенски номер 13040 през 1992г. е База за експлоатация, поддържане и ремонт на автоматизираната система за оповестяване на Гражданска отбрана от състава на Гражданска защита на Р България. Съгласно удостоверение № 369 / 08.08.1997г. издадено от ръководителя на поделение № *** е прослужил на щатна длъжност в описаното поделение-от 01.03.1987г.-до 11.08.1997г. Именно този стаж, според оспорващия е прослужен на кадрова военна служба, не е вписан и / или е погрешно зачетен и погрешно изчислен като трудов стаж от 3-та категория труд, вместо да бъде зачетен и изчислен - като стаж , положен при 1-ва категория труд. .
Твърди още, че настоящия случай попада в хипотезата на чл. 69, ал.6, КСО, според която :„Служителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал.2 , т.6 от ЗМВР, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж , от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.
Оспорващият твърди, че е осъществявал оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване. А според императивната разпоредба на чл. 17, ал.2 от НПОС: „ Осигурителния стаж по чл.
69, КСО се зачита за първа категория труд“.
На следващо място, жалбоподателят е осъществявал през процесния период дейностите регламентирани в приложимата за периода редакция на ЗМВР, което според оспорващия води до извода за приложимост на чл. 69, ал. 6 КСО. От регламентираните дейности в чл. 52д на ЗМВР, реално осъществяваните от жалбоподателя са: по ал. 2 ,б. „б „ : „ предупреждение и оповестяване при бедствия“; дейност по б. „д" : „ оперативна защита при наводнения ; дейност по б. „ ж" : „ обучение на населението за начините на поведение и действие при бедствия и прилагане на необходимите защитни мерки дейност по б."3":„ координиране на обучението за действие при бедствия“ ; дейност по б."и" оказване на методическа и експертна помощ по защита при бедствия на териториалните органи на изпълнителната власт.
Иска се преизчисляване на размера на отпуснатата пенсия, като се отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане / изменяне / на размера на отпуснатата пенсия № ********** от 10.04.2020г. - 6 / 2020г. на Ръководител на ТП на НОИ, Ямбол при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в настоящото решение.
В съдебно заседание, оспорващият се явява лично и с адвокат В. М. от САК, поддържа депозираната жалба. Заявява, че всички събрани по делото доказателства, писмени и гласни такива, включително и даденото експертно заключение, установява, че полаганият от Т. Д. труд в съответното поделение за процесния период следва да бъде зачитан за първа категори, тъй като категорично подробно описаните от свидетелите и изпълнявани непосредствено от него дейности, прякото му участие и изпълнение на всички дейности, както са описани по вид и обем, влизащи в непосредствения обем на неговите трудови задължения на заеманата длъжност „Механик по ремонта на АСО“, са такива, предвидени в двете цитирани редакции в Закона за МВР, съответно чл. 52г и чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.
3, и следва да доведат извод, че са налице основания за прилагане на по-благоприятния режим, визиран в чл. 69, ал. 6 от КСО. Моли да бъдат присъдени разноски.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ, Ямбол, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.М., редовно упълномощена. Оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че поддържа писменото становище, което е приложено по делото. Счита, че писмените доказателства, които са представени са достатъчни и изясняват каква категория труд трябва да бъде лицето.
Акцентува за допълнителните споразумения, в които е посочено мястото на работа, в Сервизна група. Представя писмени бележки. Иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Видно от приложената като доказателство административна преписка жалба с вх. № Ц1012-28-132/16.09.2020 г. на Т.И.Д. с ЕГН ********** ***, е депозирана против разпореждане № 25/прот.№Н01138/10.04.2020г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2019г. пожизнено по чл.99, ал.1, т.2, б “д“ от КСО, във връзка с §22ц от ПРЗ на КСО.
Жалбоподателят, счита че е допусната грешка при изчисляване размера на личната пенсия, като периода от 01.03.1987г. до 11.08.1997г. е приет за трета категория труд, а не за първа категория труд, което според лицето е довело до грешно изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли да се отмени разпореждане № 25/npoт.№N01138/10.04.2020г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол и да се преразгледа отново.
Със Заявление №Ц
2113-28-1230/18.12.2019г. Т.Д. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО.
С Разпореждане № 4/npот.№N01003/03.01.2020г. на ръководителя на пенсионно осигуряване е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2019г. пожизнено по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, при навършена възраст 64г., 01 м. и 24 дни и следния осигурителен стаж:
I кат. Труд - 6г. 01м.и 24 дни
ІІІкат. Труд - 38г., 03м. и
13 дни
На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат в ІІІ категория труд е 48г., 06м. и 13 дни.
След като са представени Удостоверение
Обр.УП 3-№5313/05.08.2013г. от Държавна агенция
„Архив“, Отрязък от осигурителна книжка за периода от 15.04.1998г. до 14.01.1999г. и Удостоверение Обр. УП -2 №
818000-595/20.12.2019г. от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР - Ямбол е издадено Разпореждане № 25/npoт.№N01138/10.04.2020г., с което е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, във връзка с §22ц от ПЗР на КСО и е определена пенсия в размер на 631.03/шестстотин тридесет и един лева и 0.3 стотинки/.
Адм. орган цитира изменения на Закона за Министерството на вътрешните работи, според който осигурителният стаж се зачита от първа категория , ако лицата са изпълнявали някоя от длъжностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в”, "г", "д" и "е" от ЗМВР (отм.);, впоследствие изменени на дейности по чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР (отм.);, а след изменението с ДВ, бр. 53 от 2014 г. дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на Т. Д., превърнат към трета категория, възлиза на 48 години, 05 месеца и 12 дни. Адм. Орган приема, че при подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не са представени документи, с които да се потвърди, че за периода от 01.03.1987г. до 11.08.1997г.са упражнявани дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, а именно: неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологична и радиационна защита.
Мотивира акта си и с това, че според разпоредбите на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. За кадровите военнослужещи продължителността на осигурителния стаж се вписва в книжка за служебния (трудовия) стаж на кадровия военнослужещ, издадена от Министерството на отбраната.
По делото беше изслушана СИЕ и впоследствие бяха поставени и допълнителни въпроси към вещото лице. Заключението и по първата експертиза е прието като неоспорено от страните. Вещото лице е категорично, че от предоставените документи удостоверяващи осигурителен стаж, осигурителен доход и допълнителни споразумения към трудов договор, жалбоподателя Т.Д. през процесния период от
01.03.1987г. до 11.08.1997г., на длъжност „Механик на ремонтна на АСО“ с място на работа поделение 13040 гр. София - Сервизна група регион Ямбол, не е изпълнявал кадрова военна служба, респ. не е сключвал договор за кадрова военна служба. На основание чл. 134а от ЗОВС правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на договор за военна служба, който се сключва с министъра на отбраната. Към процесния период, служба ’’Гражданска защита“ е била военизирана, поради което стажът на лицата, работещи в тази служба, се зачита като стаж на кадрови военнослужещи, ако са изпълнявали дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в”, ”г", ”д” и ”е" от Закона за МВР. В изпълнение на длъжността „механик по ремонта на аварийна система за оповестяване АСО към „Гражданска защита“, не е налице полаган труд в изпълнение на дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в”, ”г”, "д" и "е" от Закона за МВР. Предвид това, придобитият трудов стаж за процесния период от
01.03.1987г. до 11.08.1997г. в поделение 13040 гр. София, не следва да бъде приравнен на трудов стаж на кадрови военнослужещ. Според вещото лице не се установява наличие на документи, от които да е видно и доказват, че за процесния период от 01.03.1987г. до 11.08.1997г. жалбоподателя Т.Д. на длъжност „механик на ремонта по АСО“, с място на работа поделение *** гр. София, Сервизна група, регион Ямбол, е извършвал дейности, които да са били свързани с пряко и непосредствено участие в неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване; химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, и овладяване на екологични инциденти по чл. 52д, ал. 2, т. 1 в,г,д,е от ЗМВР (отм.), сега чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно, всестранно и пълно е видно, че жалбоподателя Т.И.Д. не е осигуряван при първа категория труд и длъжностите, които е изпълнявал не попадат в кръга на лицата по отношение на които се прилагат разпоредбите чл. 69 от КСО. Изчисленията са към датата на Разпореждане № 25 от 10.04.2020г., на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Т.И.Д. и определена в размер на 631,03 лв. Положеният труд от Т.Д. за процесния период от 01.03.1987г. до 11.08.1997г. във военизираната структура поделение № 13040 е 10 години, 5 месеца и 10 дни.
Разпечатката съдържа 51 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07b479ed-3f71-4f06-be69-52268c9919f7