Решение № 3471 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3471 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20231100505815 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 и чл.250 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба от 22.12.2023г. подадена от въззиваемия –ищец Б. В. М., чрез пълномощника му- адв.К. Т. с искане по чл.248 от ГПК - за допълване на постановеното по делото въззивно решение от 05.12.2023г. в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза на такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00лв. С молбата е заявено и искане по чл.250 от ГПК- за допълване на въззивното решение с изрично произнасяне по искането на ищеца за отмяна на наложената „обезпечителна мярка“ – спиране на изпълнението по изп.дело № 758/ 2019г. по описа на ЧСИ Р.М..

Насрещната страна по молбата по чл.248 от ГПК и чл.250 от ГПКвъззивникът-ответник Т. П. И., на който е връчен редовно препис от молбата на 08.02.2024г. – не заявява становище в законоустановения 1 седмичен срок.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на молителя в настоящото производство и прецени относимите доказателства по делото, приема за установено следното:

По молбата по чл.250 от ГПК

Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно.

С първоинстанционното решение на СРС, 55 състав от 13.01.2023г. , 1 постановено по гр.дело № 36180/ 2019г. е уважен предявеният по реда на чл.422 от ГПК установителен иск от Б. В. М. срещу Т. П. И., като е признато за установено, че Т. П. И. дължи на Б. В. М. предаване на владението на процесния недвижим имот, за което е издадена заповед за предаване на вещ по чл.417, т.3 от ГПК по ч.гр.дело № 4441/2018г. на СРС, 55 състав.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника Т. И., с искане за отмяна.

С постановеното по делото въззивно решение от 07.12.2023г. въззивната жалба на ответника Т. И. е оставена без уважение и е потвърдено като правилно обжалваното първоинстанционно решение.

След като с въззивното решение съдът се е произнесъл по целия предмет на делото, определен от подадената въззивна жалба, а именно- решението на първата инстанция, постановено по предявения установителен иск по чл.422 от ГПК, не е налице непълнота по смисъла на чл.250 от ГПК.

Искането на въззивника-ищец за отмяна на постановеното от заповедния съд на основание чл.420 от ГПК спиране на изпълнителното производство по изп.дело № 758/2019г. на ЧСИ Р.М., не е част от предмета на настоящото дело, по който се е произнесъл първоинстанционния съд и съответно- въззивния съд, който е предявеният иск по чл.422 от ГПК.

Определението за спиране на изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело, като последица от допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, е било предмет на предвидения от закона съдебен контрол- по реда на чл.420,ал.3 от ГПК- по ч.гр.дело № 9468/2019г. на СГС.

При така изчерпания съдебен ред за контрол на определението по чл.420 от ГПК, законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането на ищеца за отмяна на спирането по чл.420 от ГПК, с определението от 11.04.2023г., което е определение на СРС е потвърдено от въззивния съд с определението, инкорпорирано във въззивното решение.

При наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК е уважен, както в настоящия случай, /въззивното решение е влязло в сила на 30.01.2024г./, по силата на закона на основание представеното пред съдебния изпълнител влязло в сила съдебно решение, с което искът по чл.422 от ГПК е уважен, принудителното изпълнение следва да продължи- по аргумент за противното от разпоредбата на чв.422,ал.3 от ГПК.

С оглед изложените мотиви, съдът приема, че не е налице непълнота на постановения от възизвния съд съдебен акт – решението от 07.12.2023г., поради което искането на ищеца за допълването му по реда на чл.250 от ГПК следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

По молбата по чл.248 от ГПК.

2

Молбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за ОСНОВАТЕЛНА.

С въззивното решение въззивната жалба на ответника е оставена без уважение и е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск.

При този изход на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото във въззивното производство в размер на 1 500,00лв.- адвокатско възнаграждение. Искане за присъждането им е заявено своевременно в съдебното заседание на 05.12.2023г. от пълномощника на въззиваемия-ищец, като за извършването им е представено доказателство- договор за правна помощ от 03.07.2023г., видно от което адвокатското възнаграждение е заплатено в брой. С въззивното решение съдът е пропуснал да присъди своевременно поисканите и дължими на ищеца разноски, направени във въззивното производство, поради което този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл.248 от ГПК, като ответникът бъде осъден да заплати същите на ищеца.

Воден от горните мотиви, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.250 от ГПК, заявено с молба от 22.12.2023г. на въззиваемия –ищец Б. В. М., чрез пълномощника му- адв.К. Т. - за допълване на въззивното решение от 05.12.2023г. с изрично произнасяне по искането на ищеца за отмяна на наложената „обезпечителна мярка“ – спиране на изпълнението по изп.дело № 758/ 2019г. по описа на ЧСИ Р.М..

ДОПЪЛВА , на основание чл.248 от ГПК, решението от 05.12.2023г., постановено по гр.дело № 5815/2023г. по описа на СГС, ІІІ“б“ състав в частта за разноските, като: ОСЪЖДА Т. П. И. да заплати на Б. В. М. разноски за въззивното производство в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4