Определение № 2954 от 08.08.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1689/2022
- Вид
- Определение № 2954
- Подписан
- 08.08.2022
- Състав
- Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов, мл.с. Симона Радославова Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 309 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 309, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2954 гр. Варна, 08.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивелина М. Събева
Членове:
Константин Д. Иванов мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240 ГПК.
Образувано е по молба на ПЛ. ХР. К. и Т. АНД. СР., двамата от гр. Варна, с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на неприсъствено Решение № 1213/28.04.2022 год. по гр. дело № 16081/2021 год. по описа на РС-Варна, с което двамата молители и още едно лице – В. ИЛ. Д. са осъдени да предадат на Т. АНГ. Г. и Г. ИВ. Г., двамата от гр. Вълчи дол, на основание чл. 108 ЗС, владението върху недвижим имот – сграда с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, район Приморски, местност „Свети Никола“ № 117, със застроена площ от 55 кв. м.
С молбата е направено и искане за спиране на изпълнението на неприсъственото Решение № 1213/28.04.2022 год. по гр. дело № 16081/2021 год. по описа на РС-Варна.
Искането за спиране на изпълнението на неприсъственото решение е допустимо, като съображенията за това са следните:
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е идентично с производството по отмяна на влязло в сила решение по глава Двадесет и четвърта от ГПК, като и двете имат за своя цел отмяна на влязло в сила решение. Разликите между двете производства са в две насоки: 1) Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е с по – ограничен обхват (основанията покриват единствено основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК; 2) функционалната компетентност по молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е на въззивния съд, а по молбата по глава Двадесет и четвърта ГПК е на Върховния касационен съд на РБ.
И при двете производства може да възникне нужда от спиране на изпълнение на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В производството по глава Двадесет и четвърта от ГПК в чл. 309 ГПК е предвидена възможност за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, както и условията, при които то може да бъде спряно, а именно – при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК.
Относно производството по отмяната на неприсъствени решения липсват норми, които да предвиждат спиране на изпълнението на влязлото в сила неприсъствено решение.
Както бе посочено и в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение може да възникне нужда от спиране на изпълнението на неприсъственото решение. При това положение настоящият състав счита, че е налице празнота в закона, която следва да бъде преодоляна чрез правоприлагане по аналогия и по – конкретно – чрез аналогия на закона, като в производството по отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК се приложат нормите на чл. 309 ГПК.
1
Съгласно чл. 309, ал. 1 ГПК подаването на молбата за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страна съдът може да спре изпълнението при условията на чл.
282, ал. 2-6 ГПК. Чл. 282, ал. 2 ГПК предвижда спиране на изпълнението на решението само след представяне на надлежно обезпечение, което по решенията относно вещни права се определя от обжалваемия интерес.
В случая обжалваемият интерес е в размер на сумата от 11 971, 30 лева – цената на иска, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК.
Липсват доказателства за внесена по сметка на ОС-Варна гаранция в горния размер, поради което и искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила неприсъствено решение е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ПЛ. ХР. К. и Т. АНД. СР., двамата от гр. Варна, за спиране на изпълнението на влязлото в сила неприсъствено решение № 1213/28.04.2022 год. по гр. дело № 16081/2021 год. по описа на РС-Варна, съдържащо се в молбата им с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на неприсъствено Решение № 1213/28.04.2022 год. по гр. дело № 16081/2021 год. по описа на РС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2