Решение № 133 от 03.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Варна, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000075 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Й. П. Х. от гр. Добрич, представлявана от адв. Я.Д. от АК – гр.

София, срещу решение № 35/15.11.2021г., постановено по т. д. № 112/2020г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивницата осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, за присъждане на разликата над 72 000 лв. до сумата от 110 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени на ищцата неимуществени в р е д и вследствие претърпяно на 22.10.2018г. пътно – транспортно произшествие, виновно причинено от водача на л. а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ – Д С Д, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица № BG/22118003009279, както и за присъждане на сумата 126.99 лв., представляваща разликата над 1 142.95 лв. до 1 269.94 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди от същото застрахователно събитие.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на 1 материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, който според представителя на ищцата е съществено занижен, и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд по възражението на застрахователя по чл.

51, ал. 2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди да се уважат в предявените размери. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, за осъществяване на безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

Процесуалният представител на ответника ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна и се сочат съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Добричкият окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от Й. П. Х. от гр.Добрич, чрез адв.

Я.Д. от САК, срещу ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, за присъждане на сумата 110 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на ПТП от 22.10.2018г., виновно причинено от Д С Д като водач на л. а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество със застрахователна полица № BG/22118003009279, както и на сумата 1 269.94 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, съставляващи разходи за медицински изделия, лечение и възстановяване, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 06.11.2019г. до окончателното им изплащане.

2

Решението на ОС – гр. Добрич, с което осъдителните искове са частично уважени, съответно за сумите 72 000 лв. и 1 142.95 лв., ведно с акцесорните претенции за законна лихва, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран, като за процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр.

102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 05.08.2019г. ищцата, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и с оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, е предявила пред застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. По тази претенция, по която е образувана щета № 0000-1000-13-19-7559/05.08.2019г., не е определено и изплатено застрахователно обезщетение, с мотиви, че пострадалото лице не е представило необходими документи.

В хода на производството пред първоинстанционния съд въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ПТП на 22.10.2018г., от което са настъпили вреди за ищцата, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на определение по НОХД № 479/2021 г. по описа на РС – Добрич, с което на основание чл. 382 от НПК във вр. чл. 24, ал. 3 от НПК, е одобрено постигнатото споразумение по чл. 384 НПК между РП – Добрич и Д С Д / водач на застрахования автомобил/.

Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от деликт, в случаите, при които е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е настъпването на вредите, причинно– следствената връзка между тях и непозволеното увреждане и 3 обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер, като тежестта на доказване е на ищеца.

Тъй като решението на ОС- Добрич не е обжалвано от ЗК „Лев Инс“ АД и е влязло в сила в осъдителната част, с която на исковете на пострадалото лице са частично уважени, съответно за сумите 72 000 лв. и 1 142.95 лв., следва да се приеме, че между страните е безспорно установено, включително и със сила на пресъдено нещо, наличието на всички посочени по – горе елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с правно основание чл. 432 КЗ.

Спорните въпроси пред въззивния съд са свързани с размерите на обезщетенията. Оплакванията са сведени до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като пострадалото лице поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством определянето му в размер, нарушаващ принципа за справедливост, както и допуснато нарушение на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП, в резултат на отчитане съпричиняване на вредоносния резултат от пострадало лице при пътно- транспортно произшествие, настъпило на пешеходна пътека.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и заключението на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени множество травматични увреждания: Тежка черепно-мозъчна травма, придружена от: умерена субдурална хеморагична колекция вляво темпоропариетално; хеморагични колекции с ХАС в областта на сфеноидалния синус; кръвеквивалентна колекция по хода на тенториума вдясно; Множество фрактури на черепния покрив и черепната основа фрактури вдясно окципитално, темпорално вдясно и през мастоидните пространства вдясно; Фрактура на дясна талокрурална (глезенна) става с луксация на медиалния малеол на тибията с дислокация; Фрактура на фибулания малеол с наличие на костни фрагменти; Фрактура на тялото на 4 талуса и на рrос. роsterius с ангажиране на горната и долна ставна повърхност на талуса; Фрактура на V-та метатарзална кост; Пожизнена невросензорна пълна загуба на слуха на лявото ухо и частична загуба на слуха на дясното ухо.

Според вещите лица, изготвили съдебно – медицинската експертиза, който разполага с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е оспорена, при такъв вид черепно мозъчна травма са налице две големи групи симптоми: общомозъчни и огнищни, като общомозъчната симптоматика се манифестира с различно по сила, характер и честота главоболие, гадене, световъртеж и др. Въз основа на находка от контролен КТ от 22.10.2018г. за хеморагични промени в меките и под твърдата мозъчна обвивка, е направен извод, че в конкретния случай е налице причинно – следствена връзка между частичната загуба на слух, световъртеж и др. Травматичните увреждания на долен десен крайник счупване на голям и малък пищял на подбедрицата и на петната кост на същия крак, са довели до значително затруднение на движението на долен десен крайник за период от 4-5 месеца, като в този период се включва оперативна интервенция по премахване на вложените импланти.

От момента на настъпване на травмата пострадалата е изпитвала болки и страдания, като болките са били купирани с обезболяващи лекарствени препарати. На ищцата са извършени оперативни интервенции с голям обем и сложност на долния десен крайник, представляващи открито наместване и вътрешна фиксация с поставяне на тубуларна плака и транссиндезмален винт.

Обездвижването на долен десен крайник - колянна и глезенна става е било за посочения по-горе период, с използване на помощни средства за придвижване. През този период пострадалата се е нуждаела от чужда помощ, особено в началния период, за обичайни битови нужди. Няма данни за възпалителен процес и оздравителният период на същите е приключил.

През 2019г. ищцата е провеждала прегледи при специалист ортопед травматолог и специалист УНГ. Невъзстановени увреждания вследствие на произшествието, що се касае до основните травматични увреждания не са налице. Към настоящия момент състоянието на пострадалата ищца по отношение на фрактурните изменения на десен долен крайник може да се счита за дефинитивно и без промяна за напред.

5

Според експертите, при подобни сложни фрактури и предвид възрастта на пострадалата – 82 г., винаги ще е налице ограниченост в движението на ставата, което предразполага и към изменения в ставните повърхности на костите, които участват във формирането на ставата. Уврежданията в областта на долния десен крайник са с траен характер. Промени в посока подобрение не се очакват, както и пълно възстановяване, като при здрав човек. Неминуемо с оглед възрастта и тежестта на травматичните увреждания в дясна глезенна става, при промяна на метеорологични условия, физическо натоварване и други ще се появява болков синдром.

При извършените образни изследвания по време на болничното лечение са установени дегенеративни промени на гръбначния стълб в гръдния и поясен отдел / псевдолистеза, остеохондроза, спондилозни промени/. Тези промени се отразяват неминуемо на опорно-двигателния апарат и са характерни за напреднала възраст. Не се установяват придружаващи заболявания на ищцата, които да са причина или да са допринесли за получените травми. Напредналата възраст на ищцата и увреденият съдов терен на главния мозък правят по-лесна травматичната увреда на черепномозъчните нерви и зависещите от тях сензорни функции, включително и слуховата.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите П С Х – син на ищцата, и Б Д Х. - снаха. Предвид близката родствена връзка между свидетеля и пострадалото лице и по сватовство от I- ва степен между свидетелката и ищцата, следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилото на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число от мотивационната част на СМЕ относно характерните за травматичните увреждания физическо състояние и страдания на пострадалото лице, няма основание тези показанията да не се кредитират.