Присъда № 14 от 19.06.2026, Районен съд - Троян

МОТИВИ към присъда № 14 от 19.06.2026 г., постановена по НОХД № 129 по описа на Троянски районен съд за 20 25 г.

Подсъдимият Н.М.Д. от с. ***, обл. Ловеч, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК (в редакцията на Наказателния кодекс ДВ бр. 16 от 2019 г.) за това, че на 20.10.2022 г., във времето от около 11:00 часа до 11 часа и 15 минути, в с. ***, обл. Ловеч, на ул. „***“ № 17, се е заканил с убийство на М.Д.Д. и Н.С.Т., и двамата от гр.

***, с думите: „...Утре ще ви причакам на реката ... и ще ви гръмна с пушката и тримата!...“; „Знам кога излизаш с кучето и ще ви причакам на реката, ще ви убия и ще ви излежа!“; „...Ще ви избия, а пък русият педераст ще е първи!...“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съдебното производство по искане на пострадалите М.Д.Д. - С. и Н.С.Т. същите са конституирани като частни обвинители и граждански ищци.

Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от тях граждански искове против подсъдимия Д., и двата за сума от 3 000,00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Ловеч, ТО-Троян, поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като счита, че същото е доказано от събраните доказателства и излага подробни доводи и правни аргументи във връзка със становището си. Прокурорът предлага на подс. Д. да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което да е „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

По отношение предявените граждански искове становището на прокурора е, че същите са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци М.Д.Д. - С. и Н.С.Т. – адв. С.Г. от ЛАК, подкрепя обвинението на РП-Ловеч, като изразява становище, че същото е доказано. По отношение вида и размера на наказанието не изразява конкретно становище. Своите правни аргументи адв.

Г. е изложил подробно в своята пледоария в хода на съдебните прения.

Направил е искане да бъдат уважени изцяло предявените граждански искове, като бъдат присъдени на частните обвинители и граждански ищци направените от тях разноски в производството.

Защитникът на подсъдимия Н.М.Д. - адвокат С. В. от АК - Ловеч, излага, че престъплението, за което е повдигнато срещу подсъдимия обвинение, не е осъществено от последния. Адв. В. посочва, че действително между подсъдимия и частните обвинители е имало изострени междусъседски конфликтни отношения, отбелязва, че подсъдимият е сприхав и провокативен, като излага, че това не обосновава извършването на престъплението по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

По отношение ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия защитникът пледира невиновност, а алтернативно – ако съдът приеме, че Д. е автор на деянието, адв. В. моли наказанието да бъде определено към минималния размер. По отношение на предявените граждански искове 1 защитникът с‘ита, че същите следва да бъдат отхвърлени или бъдат уважени в намален размер.

Подсъдимият Н.М.Д. в обясненията си, дадени в съдебно заседание, посочва, че обвинението е „лъжа“. Отрича да е отправил заплахи срещу частните обвинители и ГИ. Заявява, че „всичко е измислено, защото нямат пари и искат да скубят. Те са пълни въшкари!“.

В своята лична защита подсъдимият заявява, че поддържа заявеното от адв. В., а като последна дума заявява, че е невинен.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия Н.М.Д., дадени в съдебно заседание, показанията на свидетелите М.Д.Д. – С., Н.С.Т., М.И.Г., М.Я.А., Б.Б.И., И.А.Б., В.Н.В., Д.Х.М. и М.М.С., заключенията на трите съдебно психиатрични експертизи, изготвени от д-р Т.Н. и на трите комплексни СППЕ, изготвени от д-р М.М. и М.Д., както и другите писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н.М.Д. е роден на *** г. в гр. Троян, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, пенсионер, неосъждан, постоянен и настоящ адрес: с. ***, обл. Ловеч, ул. „***“ № 14, ЕГН **********.

Подсъдимият Н.М.Д. живеел на посочения адрес в с. ***, обл. Ловеч, ул.

„***“ № 14, заедно със съпругата си Е.Д. и синът им М. Д.. През м. октомври 2009 г. свидетелите М.Д.Д. – С. и съпругът й Н.С.Т., и двамата от гр. ***, се установили да живеят в къща с дворно място на адрес: с. ***, ул. “***“ № 17, в непосредствена близост до дома на подсъдимия. В съседство нямало други живущи, като между двата имота нямало масивна ограда, а само телена оградна мрежа. Първоначално отношенията между двете семейства били добросъседски, постепенно се изострили, като от 2021 г. пострадалите престанали да говорят с подсъдимия след отправена заплаха от него, че ще убие кучето им, ако го чуе да лае преди 09:00 часа. Отделно отношенията им се изострили от пашуваните в непосредствена близост до къщата на пострадалите стадо овце от страна на М. Д. - син на подсъдимия, които смущавали спокойствието и работата на пострадалите. Н.Т. бил *** и ***, а съпругата му М.Д.-С. също се занимавала с ***, поради което работели и от дома си.

Подсъдимият Н.М.Д. и синът му М. Д. членували в Ловно-рибарска дружинка с. ***, ЛРД-Троян. Към 20.12.2022 г. подсъдимият притежавал на законово основание 3 ловни оръжия: полуавтомат, ИЖ 17 едноцевка и карабина „Бенели“.

На 20.10.2022 г. около 08:00 часа М.Д.-С. се обадила по телефона на М.

Д. с искане да премести овцете си, които й пречели на работата по проект, осъществяван в дома й. Той обещал, че ще ги премести, но не изпълнил казаното. Междувременно двамата пострадали излезли на ежедневната си разходка с кучето, което отгеждали в дома си, порода „бордър коли“, и се прибрали в имота си около 10.15 часа. На връщане свид. Д.-С. видяла съпругата на подсъдимия и помолила й нея да премести овцете, но тя й отвърнала, че това не е нейно задължение, че овцете са на нейния син, който в момента е пиян и нищо не зависи от нея.

Д. се прибрала с кучето в двора на семейния имот, а Т. излязъл извън имота с автомобила си.

2

След известно време, около 10 минути по-късно, свид. Д., която все още била в двора с кучето, видяла, че Н. Д. се прибира с колата си. Той също я видял. След около 5 минути подсъдимият започнал да вика от двора на къщата си: „мръсни ***нци“, „шопи“, „партизани“, „Вие сте се скрили тук !“, „Вие сте мафиоти!“, „Аз ще ви очистя!“, „Не знаете какво ще ви очаква!“, „Ще видите какво ви чака!“ Пострадала Д.-С. възприела тези думи като отправени към тях заплахи.

Като се прибрал свид. Т. съпругата му разказала за отправените закани и обиди към тях от страна на подсъдимия и двамата решили да подадат сигнал на тел. 112. Във връзка със сигнала след около 10 минути в дома им пристигнали свидетелите Б.Б.И. и И.А.Б. – служители на РУ-Троян.

Пострадалите разказали на полицаите за отправените към тях закани, както и предисторията на кофликта във връзка с молбата за преместване на овцете на М. Д..

След като се запознали с обстоятелствата, дадени от двамата пострадали, свид. И. и Б. посетили дома на подсъдимия, когото намерили в силно афектирано състояние. Той обяснил, че проблемът със съседите възникнал заради искането на Д.-С. и Т. да преместят овцете и да им махнат хлопките, като оправил обиди и псувни спрямо тях и пред полицейските служители. Подс. Д. заявил, че това е село, затова има животни, които вдигат шум и мирише на тор. Подсъдимият казал също, че и на него кучето на пострадалите пречи и заявил, че ако го види извън двора им, ще го застреля с пушката си. Свид. Б. И. му обяснил, че ако кучето е под надзора на стопаните си, той не може да има претенции. Отправил му и устно полицейско разпореждане да не допуска саморазправа със съседите си.

На пострадалите полицаите обяснили, че могат да подадат писмена жалба за случилото се.

След като полицаите си тръгнали, пострадалите влезли в дома си.

Минали не повече от 5 минути, около 11.00 -11.15 часа, по телефона на Д. се обадил синът на подсъдимия – М. Д., който й казал: „Голяма беля ми направи сега. Оттук-нататък аз ще се разправям с вас!“. Пострадалата усетила, че телефонът се предава в други ръце и чула закани, придружени с истерични крясъци, отправени от подс. Д.: „Само ако посмееш да подадеш жалба срещу мен, бял ден няма да видите! Забрави, че си имала такава къща! Знам кога излизате! Ще ви причакам на реката и ще ви застрелям и тримата! (като визирал и кучето). Да си знаеш и след това ще ви излежа!“ и затворил.

Притеснена от отправените закани, пострадалата Д.-С. заявила на съпруга си, че ще трябва да подадат жалба в полицията. Той също възприел думите на подс. Н. Д., който говорил от двора, а прозорецът на дома на пострадалите бил отворен и се чувало каквото казва.

Заплашителните думи били отправени от подсъдимия и към двамата пострадали, по начин, че и двамата да ги възприемат – не само по телефона, силния глас на подс. Д., който крещял, се чувал в имота на пострадалите, тъй като между техните къщи имало само телена ограда. Подсъдимият съзнавал, че тези закани са ги чули и Д., и Т., и това той желаел и целял.

Пострадалите едновременно възприели отправените към тях закани и притеснението им, възникнало от случилото се до момента, прераснало в страх. Притесненията, които изпитали, били породени от факта, че макар и да са имали много конфликтни ситуации с подсъдимия, да е имало предходни 3 закани за убийство спрямо тяхното куче, за пръв път подсъдимият отправил закани срещу живота на самите тях. Отделно от това заканата била за убийство с огнестрелно оръжие, а Д.-С. и Т. знаели за притежаването на ловни и въздушни пушки и били виждали подсъдимият не само да демонстрира наличието им (да носи ловно оръжие и извън ловния сезон), но и да използва такова не по предназначение – убивал котета, похвалил се, че убил лисица на улицата, отстрелял домашно отглеждано прасе пред дома си. Освен това подсъдимият посочил при отправяне на заканите и мястото, където ще ги „гръмне“/“избие“ – до реката, където няма други хора, което допълнително усилило страха им. Пострадалите били виждали актове на физическа агресия, осъществени от подсъдимия, както към съпругата му, така и към сина му.

Всичко това било формирало у тях убеждение, че той е човек без задръжки и осъществява това, което е решил да направи. С оглед тези обстоятелства, но и поради факта, че подсъдимият и пред полицаите отправил закана, че ще застреля кучето им с пушка, пострадалите Д.-С. и Т. възприели заканата като реална и възможна за осъществяване и решили да отидат до полицейското управление в гр. Троян и да подадат жалба – така, както им било разяснено от полицейските служители по-рано. Докато излизали от двора на къщата с автомобила си, подсъдимият също излязъл от своя двор, като гледал заканително и махал с пръст, като казал на Д.-С.: „Забрави, че си имала такава къща! Ще я запаля! Ще ви избия, а този русия педераст ще е първи!“ Под въздействието на емоциите от отправените закани и реплики към съпруга й, свид. Д.-С. отвърнала също с обидни думи на подсъдимия: „Ти си дърт педераст!“, придружени с жест с ръка със среден пръст, които били възприети освен от подсъдимия, и от свид. М.И.Г., който се намирал на улицата пред дома на подсъдимия във връзка с ремонт на трактора (мотокултиватор) на Н. Д.. Свидетелят бил озадачен и разочарован от поведението на Д., тъй като я познавал като интелигентен човек.

Пострадалите потеглили с автомобила си към РУ-Троян, където съобщили за отправените към тях закани с убийство от подс. Н. Д.. Въз основа на подадения сигнал, на основание чл. 212, ал. 2 НПК било образувано ДП № 342/2022 г. по описа на РУ-Троян за престъпление по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

След като подали сигнал за отправените закани от подс. Д., пострадалите тръгнали с автомобила обратно към дома си. Докато пътували от гр. Троян към с. *** по телефона на Д.-С. позвънил М. Д., който казал: “Ти ми направи голяма беля! Ще имате разправия лично с мен! Няма да ви оставя на мира, аз съм много мръсно копеле!“По начина на изразяване на М. Д. Д.-С. усетила, че същият е под въздействие на алкохол. Тя накарала съпруга си да не се прибират, а да отидат у техен познат в с. ***, ул. „***“ № 36а. Когато пристигнали на адреса, Т. слязъл и отишъл в дома на познатия, а Д.-С. останала в автомобила, за да проведе телефонен разговор по работа. Докато разговаряла, тя видяла М. Д., който заплашително се насочил към техния автомобил. Тя му дала знак с ръка да изчака, че ще излезе, като приключи разговора. Когато тя излязла, М. Д. тръгнал срещу нея заплашително с двете си ръце, тя започнала да бяга и да вика за помощ. М. Д. започнал да вика срещу нея с обидни думи „мръсна курва, ялова курва“, като я псувал.