Решение № 919 от 20.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. София, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100502212 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2212/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.О. срещу решение №4355 от 02.12.2021 г по гр.дело №46338/2021 г на СРС , 167 състав , с което е признато за установено , че въззивникът дължи на основание чл.422 ГПК във вр. чл.411 ал.1 КЗ във вр.чл.410 ал.1 КЗ и чл.49 ЗЗД на ЗАД „Б.В.И.Г. ЕИК ******* от гр.София сумата от 293,62 лева – регресна претенция срещу лице , отговорно за деликт за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско Стандарт” за повреди по лек автомобил “Субару“ Модел „XV” с рег.№******* от настъпило на 23.01.2021 г ПТП – попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр.София преди кръстовището на ул.Витошки бор и ул.Марта , ведно със законната лихва от 25.05.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.06.2021 г по ч.гр.д.№28973/21 г на СРС , 167 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Не е налице валиден застрахователен договор в писмена форма –процесният не е подписан от застрахованото лице . Чл.293 ал.3 ТЗ е неприложим , защото въззивникът се позовава на нищожността като трето лице . По делото не е доказано настъпването на деликт /застрахователно събитие/ - не е представен протокол от органите на МВР и не трябва да се кредитират свидетелските показания и САТЕ .

1

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . По делото е представен оригинал на застрахователна полица , който е подписан от застрахованото лице . Механизмът на ПТП е доказан като СО е била длъжна да поддържа пътя в безопасно състояние .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 03.12.2021 г и е обжалвано в срок на 16.12.2021 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да уважи исковете СРС е приел , че са доказани всички предпоставки за основателност на регресната претенция . Ищецът е представил застрахователна полица , но дори формата на застрахователната полица да не е спазена , то е приложим чл.293 ал.3 ТЗ по абсолютна търговска сделка и сделката е валидирана . След като страните по полицата не могат да се позовават на нищожността , не може да се позовава и ответникът като трето лице . Ищецът е представил платежно нареждане за заплащане на процесната сума от 293,62 лева .

Механизмът на ПТП е доказан от показанията на св.Р.Ц. и се потвърждава и от САТЕ . СО носи отговорност за действията на лицата , на които е възложила поддържането на пътя в безопасно състояние /чл.31 Закона за пътищата и чл.167 ал.1 ЗДвП/. Налице е покрит риск по „Каско Стандарт“ , възражението за съпричиняване не е доказано от ответника .

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта са необходими три предпоставки : възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

Безспорно пътят е общински и СО носи отговорност по чл.49 ЗЗД за действията по ремонтирането и поддържането му в безопасен вид / чл.31 и § 1 т.12,13 от ДР на Закона за пътищата и чл.3 ал.1 ЗДвП / .

ПТП и вредите от него са доказани . Настъпването на застрахователно събитие се установява от уведомление за настъпване на ПТП , събраните гласни доказателства на св.Р.Ц. и САТЕ . Щетите са заплатени от ищеца и този факт не се оспорва пред настоящия съд .

Действително по представената в оригинал застрахователната полица не е подписана на всяка страница , но е подписана на последна страница – в частта й уведомление за поверителност . Има основание да се приложи чл.293 ал.3 ТЗ , защото нито една от страните 2 не е оспорила действителността на изявлението си , извършеното плащане по застрахователната полица , първоначален оглед на автомобила и пр. Щом между страните застрахователният договор е действителен , той трябва да се счете за действителен и по отношение на третите лица .

Механизмът на ПТП е доказан дори и при липса на констативен протокол от органите на МВР . Дори да беше съставен такъв – тъй като служителите на МВР не са присъствали на инцидента - констативният протокол не би имал по-висока доказателствена стойност от тази на свидетелските показания и на САТЕ .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 300 лева адвокатско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4355 от 02.12.2021 г по гр.дело №46338/2021 г на СРС , 167 състав .

ОСЪЖДА С.О. да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г. ЕИК ******* от гр.София сумата от 300 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3