Решение № 64 от 01.08.2025, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Гражданско дело 118/2025
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 01.08.2025
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3, изр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 9а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 323, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Кула, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20251330100118 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ от В. П. Р., ЕГН ********** от гр. ************************* против Прокуратура на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска и обезщетение за претърпени имуществени вреди 1500 лв. - платени адвокатски хонорари във връзка с водено наказателно производство против ответника за извършено престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените в производството разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че РП-Видин е образувала срещу него Досъдебно производство №291 3М 96/2023 по описа на РУ на МВР-Кула, Пр. пр № 01318/2023г. по описа на РПВидин за извършено престъпление по чл. 323, ал 1 НК, а на 29.01.2024г. е внесла в Районен съд - Кула обвинителен акт, във връзка с което е образувано НОХД № 6/2024г., по което е постановена от Районен съд Кула Присъда № 2/23.05.2024г., с която съдът е признал за невинен ищеца по предявеното му обвинение и го е оправдал, която присъда е протестирана от РП – Видин и е образувано ВНОХД № 263/2024г. по описана Окръжен съд – Видин, по което дело е постановено Решение № 172 от 21.11.2024г. на Окръжен Съд – Видин, влязло в сила, с което е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Твърди се, че ищецът е претърпял вреди от процесуалните действия на прокуратурата - повдигнато му обвинение и воденото разследване в РУ на МВР -Кула за извършено престъпление, тъй като гр. Кула е малък град и разследването срещу него е станало обществено известно, от което ищецът е изпитвал срам от съгражданите си, изпитвал е притеснения за бъдещият си статут, ще се стигне ли или не до дело, а връчването на обвинителен акт и статута на подсъдим окончателно го е 1 разстроило, наложило се е да организира защита, да намира свидетели и изпитвал страх от осъдителна присъда. От внесения протест от РП – Видин срещу постановената оправдателна присъда от първоинстанционния съд изживял нов стрес и притеснения относно изхода на процеса, като дори и окончателното му оправдаване от Окръжен съд - Видин не успяло да го изведе от състояние на стрес. Излага твърдения, че е засегната неговата чест и достойнство, като посочва , че той е общински съветник в Общински съвет Кула и е изпитал дълбока обида, като неимуществените вреди оценява в размер на 20 000 лв., а имуществените за заплатени адвокатски възнаграждения - 1 500лв., които твърди, че са непосредствена последица от неоснователното обвинение, следващ съдебен процес и придадената публичност.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Посочва, че изложените в исковата молба твърдения за търпени неимуществени вреди са общи, като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици в психически аспект — стрес, тревожност, негативни емоционални преживявания, които да установяват, че те са пряк резултат от делото. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. е изключително завишено и не съответства на принципа на справедливост, визиран в хипотезата на чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика за аналогични случаи, поради което се явява прекомерно. По отношение на предявената претенция за имуществените вреди – посочва, че същата отново се явява прекомерна, като по делото е представен договор за правна защита с размер на възнаграждението 500/петстотин/ лева, с дата на сключване два дни след постановената присъда по ВНОХД № 263/2024 г., а останалата част на претенцията не е конкретизирана и не са приложени доказателства за уговорените и заплатени адвокатски хонорари, както и доказателства за реално осъществена адвокатка помощ.
С проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. Ц. И. от АК – Видин, който поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен в цялост и прави искане за разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Депозира в срока, определен от съда, писмени бележки, в които излага подробни доводи.
С проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор Стоянов, който поддържа депозирания отговор и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Депозира в срока, определен от съда, писмени бележки, в които излага подробни доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото и приложено по делото НОХД 6/2024г. по описа на Районен съд Кула и съдържащото се в него Постановление за привличане на обвиняем от 20.11.2023г. по Досъдебно производство ЗМ № 96/2023г. по описа на РУ Кула, Прокурорска преписка № 1318/2023г. се установява, че с посоченото постановление ищецът Р. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено 2 престъпление по чл. 323, ал.1 НК, разпитан е като обвиняем, но не му е взета мярка за неотклонение. На 08.01.2024г. с постановление за привличане на обвиняем по посоченото досъдебно производство му е повдигнато същото обвинение само с изменение на датата на деянието и отново не му е взета мярка за неотклонение, след което е разпитан в качеството на обвиняем. С оглед заявеното от ищеца при разпита му в качеството на обвиняем на 08.01.2024г. не са му предявявани материалите по досъдебното производство, което е приключено и на 31.01.2024г. РП – Видин е внесла обвинителен акт срещу Р. в Районен съд Кула за престъплението по чл. 323, ал.1 НК, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем с посоченото от съда постановление за привличане на обвиняем от 08.01.2024г. в хода на досъдебното производство, въз основа на който е образувано посоченото НОХД № 6/2024г. по описа на РС Кула. По приложеното досъдебно производство е приложен Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2023г., сключен между ищеца и адв. И. за защита по посоченото досъдебно производство, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и е посочено в договора, че сумата е платена. По посоченото НОХД, в проведеното открито съдебно заседание на 13.03.2024г. е представен Договор за правна защита и съдействие от 15.02.2025г., сключен между ищеца и адв. И. за осъществяване на защита по посоченото НОХД, в който обаче не е посочена сума за възнаграждение и не са представени доказателства за заплащане на такава. По посоченото НОХД са проведени 4 открити съдебни заседание, съответно на 13.03.2024г., 11.04.2024г.,09.05.2024г. и 23.05.2024г., като по едно от тях – заседанието на 13.03.2024г.ищецът не се е явил по уважителни причини, което е станало причина и за отлагане на делото. На 23.05.2024г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за невиновен по така повдигнато обвинение, която присъда е протестирана от РП – Видин пред Окръжен съд – Видин, по който протест е образувано ВНОХД 263/2024г. по описа на Окръжен съд – Видин, по което са проведени две открити съдебни заседания, като причина за отлагането е неявяването на защитника на ищеца в първото заседание. С постановеното от Окръжен съд – Видин Решение № 172/21.11.2024г. оправдателна присъда е потвърдена.
По делото са приети представените с исковата молба Договор за правна защита и съдействие от 10.12.2023г. между ищеца и адв. И. за защита по НОХД 6/2024, но не е ясно записано по описа на кой съд с договорно възнаграждение 1000 лв., платено в брой, Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2024г. за защита по ВНОХД № 263/2024г. по описа на Окръжен съд – Видин с договорено възнаграждение 1000 лв., платено в брой.
По делото е разпитан допуснатия на ищеца свидетел – Р.Г.Г., който е във фактическо съжителсдтво с дъщерята на ищеца, който заявява пред съда, че ищецът с оглед воденото наказателно производство срещу него е би изключително напрегнат, изнервен, много притеснен за това, че ще бъде осъден за нещо, което не е направил. Свидетелства също, че през времето, когато е водено наказателното производството ищецът е бил общински съветник в Общински съвет гр. Кула и се е чувствал злепоставен пред колегите и обществото. Заявява, че град Кула е малък град и информация за водене на наказателно производство срещу лице се разпространява.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
3
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
При този иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, да докаже обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на процесната сума, че актива на имущественото му е намаляло със сумата, за която е предявил иска за имуществени вреди, че уговореното възнаграждение за адвокат в наказателното дело съответства на сложността на делото и на тежестта на престъплението, и че същите са в пряка и причинна връзка с така повдигнато обвинение.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано .
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чийто актове, действия/бездействия са претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, включитерно и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3//2004г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и 4 нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението.