Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1545 от 04.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6215/2022
Вид
Решение № 1545
Подписан
04.09.2023
В сила
18.02.2025
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. Пловдив, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330206215 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № BG29032022/4000/P8-318 от 21.09.2022 г., издадено от Директор на „Национално тол управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Б. Д. В. с ЕГН *** на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал.

3а от ЗДвП.

В жалбата се излагат изключително подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли се той да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата.

Въззиваемата страна изпраща за съдебно заседание процесуален представител, който поддържа законосъобразността на обжалвания акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш в разписката, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.03.2022 г. в 15:44 ч. в направление излизане от територията на Република България на ГКПП Русе – Дунав мост пристигнало ППС с рег. № ***, вид: влекач, марка и модел „ДАФ ФТХФ 105“ с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона. То било управлявано от жалбоподателя Б. В.. Процесното ППС било собственост на дружеството „***“ ООД.

1

При пристигането му контролният орган Я. Д. на длъжност *** в *** извършил проверка и установил, че на 18.03.2022 г. в 13:36 ч. същото ППС, попадащо в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е засечено по път А-1 км 118+599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена за него дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За процесния пътен участък се събира тол такса за изминато разстояние. За констатираното е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система с № *** от техническо (контролно) устройство с № 20052 Въз основа на установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG29032022/4000/P8-318 от 29.03.2022 г. за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът е съставен в негово присъствие и присъствието на двама свидетели. Връчен му е и е възразил бланкетно.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП глоба в размер на 1800 лв. за нарушението.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал № 112dc1, СРПМС ч а с т I , останалите приложени към жалбата доказателства., два броя заповеди на председателя на АПИ, заповед на директора на Агенция „Митници“, както и от показанията на Я. Д. – актосъставител, който потвърждава акта и в подробности относно установяване на нарушения, свързани с незаплащане на пътни такси.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП относно тяхното съдържание, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на жалбоподателя.

Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението не е изчерпателно описано и не са посочени подробно обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице съобразно предоставените заповеди при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на двама свидетели и жалбоподателя, който е възразил срещу него.

Постановлението е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, но при неспазване на разпоредбите за неговото съдържание. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му не се съдържат всички задължителни реквизити и се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

От фактическа страна нарушението не е описано надлежно в НП, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част индивидуализиращи белези време и място, но са допуснати пропуски относно авторството и обстоятелства, при които е извършено. Затова може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният не е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – в какво точно качество и в какво конкретно се изразява неизпълнението на законово задължение. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира 2 отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В акта и постановлението изрично е посочено, че с действията си водачът (жалбоподателят) е нарушил разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която гласи, че „водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“ По самото си съдържание нормата, за което е повдигнато обвинение за извършване на административно нарушение на жалбоподателя е санкционна. Съответната на нея материалноправна разпоредба, въвеждаща позитивно правило за поведение за водачите на МПС, е чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, според която „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.“ Тази разпоредба обаче не е посочена в акта, а така също и в наказателното постановление.

Систематичното тълкуване на нарушената и санкционната разпоредба води до извод, че формите на изпълнителното деяние на визирания състав на административно нарушение могат да бъдат в две алтернативи – 1. незакупуване от водача на маршрутна карта или 2. неизпълнение на други „съответни задължения“ за установяване на изминатото разстояние. Тези

Следователно в акта и наказателното постановление е следвало да намери отражение коя е съставомерната форма на изпълнителното деяние – незакупуване на маршрутна карта или неизпълнение на други „съответни задължения“, като в случай че е приложима е втората алтернатива, да бъде пояснено кои по-конкретно са тези задължения и от коя норма на ЗП или нормативните актове по неговото прилагане произтичат.

В този смисъл се установява, че в акта липсва каквото и да било изложение на факти относно приложимата форма на изпълнителното деяние, което не може да бъде отстранено с включването им в наказателното постановление и то само с посочване, че не е заплатена дължимата пътна такса и във връзка с коя правна норма е това задължение. Обстоятелството, че в акта и НП е посочено, че МПС се е движило без за него да е заплатена тол такса, както и че не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2от ЗП, не представлява пълно описание на неправомерното поведение, тъй като това е крайният резултат, до който в крайна смекта се достига при неизпълнение на някои от задълженията по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, съставляващи форми на изпълнителното деяние, но този той не може да се приравни на самото изпълнително деяние, което има своето конкретно проявление в действителността. В този изричен смисъл Решение № 2188 от 24.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2091/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1021 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 222/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Ако се приеме, че фактите така, както са описани в АУАН и НП, че по 3 републиканската мрежа се движи ППС, „за което не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата“, са достатъчни за описанието на нарушението, следва всъщност да се направи краен извод за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, според който собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Този състав на нарушение и съответно санкционна разпоредба обаче не е предмет на настоящото дело. Затова и на това основание не може да се приеме, че от фактическа страна нарушението е описано изчерпателно в актовете от административнонаказателното производство. Това нарушение е и по-тежко наказуемо от процесното, а освен това има изцяло различен субект на отговорността - собственика, а не водача ППС, поради което за съда не съществува възможност за преквалифициране на деянието съгласно задължителната тълкувателна практика на ВАС. В подкрепа на горното изразено становище Решение № 7/03.01.2023 г. на Административен съд - Пловдив, ХХ състав, КАНД № 2730/2022 г., Решение № 2161 от 23.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2361/2022 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение №2499/22.12.2022 г. на Административен съд - Пловдив, ХХ състав, КАНД № 2789 по описа за 2022 г.

При разглеждането на съдържанието на акта и постановлението се откроява и още един признак за извършване на процесуално нарушение, свързан с авторството на нарушението и по-точно неотразяването на точното качеството на лицето нарушител.

Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като са изброени двата вида пътни такси – в т. 1 „такса за ползване на платената пътна мрежа винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“ и в т. 2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“