Решение № 82 от 28.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Велико Търново, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000132 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 25/24.02.2025 година по т. д. № 195/2023 година на Окръжен съд Русе е признато за установено, че „Ин тран“ ООД, представлявано от управителя Н. П. К., дължи на С. Д. Л. заплащане на сумите: 17 000 лева и 14 000 евро, по Договор за паричен заем и залог върху движима вещ с нотариална заверка на подписите с рег. № 4187/11.07.2022 година на нотариус Т. К., с рег. № 751 на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Русе, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 21.08.2023 година, и до нейното окончателно изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2169/30.08.2023 година по ч. гр. д. № 4398/2023 година на Районен съд Русе.

Със същото решение „Ин тран“ ООД е осъдено да заплати на С. Д. Л. сумите:

887.63 лева – заплатена държавна такса, 2 400 лева – адвокатско възнаграждение, по ч. гр. д.

№ 4398/2023 година на Районен съд Русе, за които е издаден изпълнителен лист на 30.08.2023 година.

С посоченото решение „Ин тран“ ООД е осъдено да заплати на С. Д. Л. сумата 3 737.63 лева – разноски в исковото производство пред окръжния съд.

1

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С. М. – процесуален представител на „Ин тран“ ООД, против Решение № 25/24.02.2025 година по т. д. № 195/2023 година на Окръжен съд Русе. Във въззивната жалба се изтъква, че решението е постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. При разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили ограничаване на правото на защита, събирането на допустими и относими доказателства.

Първостепенният съд при разпределение на доказателствената тежест в хода на производството е дал едни указания, а в съдебния акт приема различна доказателствена тежест. Предвид твърденията на страните в производството по чл. 374 от ГПК с Определение от 24.01.2024 година съдът разпределя доказателствената тежест, като дава указания: „Ищецът носи тежест да докаже сключването на договор за заем и изпълнението на своето задължение да предаде заемната сума. Ответникът носи тежест да докаже, че договорът е привиден“. Със същото определение е указано на ищеца, че не сочи доказателства за предаване на сумите. В съдебното решение е отразено, че не следва да се доказва предаване на парите по договор за заем, тъй като самият контракт е доказателство за предаването, без обаче в последния да фигурира текст, че същият има ролята на разписка. С нито един свой акт съдът не дава указания на дружеството-ответник да установи отрицателния факт на неполучаване на парите, а в съдебното решение заключава, че ответникът не е доказал неполучаването на заема. С посоченото определение съдът задължава ищеца да представи в оригинал договор за паричен заем. От приетата почеркова експертиза е видно, че представеният договор в текстовата част е ксерокопие, а не оригинал, както твърди ищецът. Независимо от това в нарушение на процесуалните правила и въпреки изрично направеното искане съдът не е приложил нормата на чл. 183, ал. 1, изречение последно от ГПК.

Извършеното от съда тълкуване е в противоречие с клаузите на договора. В чл. 1 от контракта е визирано: „Кредиторът дава в заем на заемателя сумата 17 000“. Не е ясно как е формиран извод, че е дадена в заем и сумата 14 000 евро. В същия чл. 1 текстът продължава: „…а заемателят се задължава да върне заемната сума 14 000 евро“. Може би това е сумата, подлежаща на връщане. В противоречие с доказателствата съставът на Окръжен съд Русе приема, че ищецът е предоставил сумата, след като съобразно договора заемателят се е задължил да я върне. Позовава се на забраната по чл. 164 от ГПК. Липсват данни за наличие на реален договор за залог, доказващ изпълнение по договора за заем и залог. Съдът не е дал указания на страните в тази насока, с което за пореден път ограничава правото на защита.

Направено е искане да се отмени Решение № 25/24.02.2025 година по т. д. № 195/2023 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от С.

Д. Л..

В съдебно заседание адвокат В. В. – процесуален представител на С. Д. Л., 2 оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 195/2023 година по описа на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от адвокат В. В. – пълномощник на С. Д. Л., против „Ин тран“ ООД искове по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземания в размер на 17 000 лева, 14 000 евро по договор за паричен заем и залог на движима вещ.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Ин тран“ ООД, че дължи на С. Д. Л. сумите: 17 000 лева, 14 000 евро, по договор за паричен заем и залог върху движима вещ с нотариална заверка на подписите с рег. № 4187/11.07.2022 година на нотариус Т. К., с рег. № 751 на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Русе, с падеж на 20.07.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 21.08.2023 година, до нейното окончателно изплащане; да се присъдят сторените в исковото производство разноски, както и тези по заповедното производство (ч. гр. д. № 4398/2023 година на Районен съд Русе).

В исковата молба се твърди, че на 11.07.2022 година С. Д. Л. сключил с „Ин тран“ ООД договор за паричен заем и залог върху движима вещ с нотариална заверка на подписите с рег. № 4187/11.07.2022 година на нотариус Т. К., с рег. № 751 на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Русе, по силата на който дружеството се задължило да му върне получените в заем суми в размер на 17 000 лева и 14 000 евро в срок до 20.07.2022 година. За обезпечаване връщането на дадените в заем суми „Ин тран“ ООД учредило в полза на заемателя С. Д. Л. залог върху собствената си движима вещ – товарен автомобил „Волво“, с рег. № Р 45 ****, и му предало владението върху нея. До падежа на задължението и депозирането на исковата молба „Ин тран“ ООД не изпълнило поетото задължение за връщане на получените в заем суми на заемодателя.

Въз основа на подадено от С. Д. Л. заявление по чл. 417 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 4398/2023 година на Районен съд Русе. На основание чл. 417 от ГПК срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, срещу която последният подал писмено възражение, че не дължи присъдените суми.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат И. И. – пълномощник на „Ин тран“ ООД, с който оспорва претенциите. Изтъква, че договорът между страните е привиден (прикрита сделка) и те не са целели настъпването на последиците, въпреки придадения вид на контракта, най-вече не е имало възможност да се случи. Направено е искане на основание чл. 190 от ГПК съдът да задължи насрещната 3 страна да представи в оригинал договор за паричен заем и залог върху движима вещ с нотариална заверка на подписите с рег. № 4187/11.07.2022 година на нотариус Т. К., с рег. № 751 на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Русе, с оглед извършване на графическа експертиза.

Депозиран е и отговор на исковата молба с допълнителни съображения с вх. № 11041/27.11.2023 година от адвокат И. И. – процесуален представител на „Ин тран“ ООД.

Сочи се, че валидността на процесния договор е само и единствено нотариалното удостоверяване на подписите на страните. Излагат се аргументи за фактическия състав на договора за заем; цитира се съдебна практика. Изтъква се, че не е налице е фактическо предаване на вещта по договора за залог.

Подадена е допълнителна искова молба от адвокат В. В. – пълномощник на С. Д.

Л., в която излага, че с отговора на исковата молба не е оспорена истинността на сключения договор за паричен заем и залог на движима вещ, представени по ч. гр. д. № 4187/2022 година на Районен съд Плевен като основание за издаване на заповедта за изпълнение.

Ответникът не е оспорил и получаването на сумите 17 000 лева, 14 000 евро. Не се твърди и не са представят доказателства за връщане на дадените в заем суми. Твърди, че собственикът и управител на ответното дружество е сестра на съпругата на С. Д. Л.. Излага факти във връзка с подписването на договора за заем.

Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от адвокат И. И. – процесуален представител на „Ин тран“ ООД, в който изтъква липса на предаване на посочените суми. Подписите на страните на договора са нотариално удостоверени, но не и неговото съдържание.

В съдебно заседание пред първостепенния съд адвокат И. И. – пълномощник на „Ин тран“ ООД, поддържа отговорите на исковата молба и допълнителната искова молба.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 25/24.02.2025 година по т. д. № 195/2023 година на Окръжен съд Русе е валидно и допустимо.

С предявените по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК от С. Д. Л. против „Ин тран“ ООД искове се претендира установяване съществуването на парични вземания на С. Д. Л. за сумите: 17 000 лева, 14 000 евро, по договор за паричен заем и залог върху движима вещ с нотариална заверка на подписите с рег. № 4187/11.07.2022 година на нотариус Т. К., с рег. № 751 на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Русе, с падеж на 20.07.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 21.08.2023 година, до нейното окончателно изплащане (издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4398/2023 година на Районен съд Русе).

4

С иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК, се установява съществуването на вземане, за което в полза на кредитора са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Въз основа на подадено заявление от С. Д. Л. е издадена Заповед № 2169/30.08.2023 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК по ч. гр. д. № 4398/2023 година на Районен съд Русе, с която е разпоредено длъжникът „Ин тран“ ООД да заплати на кредитора С. Д. Л. сумите: 17 000 лева – част от задължение, 14 000 евро, по договор за паричен заем и залог върху движима вещ, сключен на 11.07.2022 година, ведно със законната лихва от 21.08.2023 година до окончателното им изплащане; сумите: 887.63 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса, 2 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Депозирано е възражение от „Ин тран“ ООД, представлявано от Н. П. К., за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Договорът за заем е реален и се смята за сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните едната предаде пари (или други заместими вещи), а другата се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество (чл.

240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите). Договорът за заем е реален. Неговият фактически състав включва предаване на пари или други заместими вещи и съгласие за връщане на полученото. При липса на първия елемент е налице обещание за заем, а при отсъствие на втория – няма договор. Сключването на сделка е налице при постигнато съгласие между страните чрез две насрещни, припокриващи се по съдържание волеизявления за съществените елементи на съответния вид съглашение. Доказателствената тежест за посочените елементи от фактическия състав на договора за заем е на ищеца – той извлича изгода от установяването на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение от последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които черпи полза. В тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема, но и постигнатото съгласие за неговото връщане. Не може да се презюмира, че задължението на другата страна е възникнало от договор за заем (възможно е да се касае за изпълнение на задължение по друг неформален договор).