Решение № 179 от 18.10.2022, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 619/2022
- Вид
- Решение № 179
- Подписан
- 18.10.2022
- В сила
- 05.11.2022
- Състав
- Николай Иванов Кирков
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.174,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6 т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 179 гр. Ямбол, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря М. П. М. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20222330200619 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д. Т. Т. от гр.Ямбол, ЕГН:**********, против Наказателно постановление №22-0813-000581/10.06.2022г. издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което за две нарушения на чл.174,ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000лв.
, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца ,глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се иска ЯРС да отмени наказателното постановление.Сочи се ,че наказващият орган неправилно е възприел описаната в акта за административно нарушение и съответно в наказателното постановление фактическа обстановка, което е довело до неправилните му съждения, като по този начин е съставен порочен акт.Според жалбоподателя в обстоятелствената част на НП са описани признаците на две алтернативни нарушения- отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и на наркотични вещества и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, без да е конкретизирано кое точно от тях е извършил той и за кое е санкциониран, което водило до нарушаване правото му на защита.Сочи се ,че по този начин е допуснато и нарушение на чл.18 от ЗАНН.Излага се ,че не ставало ясно по същество направеният от жалбоподателя отказ за проверка на употреба на наркотични вещества и алкохол как е 1 изразен- дали чрез отказ да бъде изпробван с техническо средство или е направен отказ от медицинско изследване.Твърди се ,че през целия престой, продължил над два часа на улицата жалбоподателя не е получил и талони за медицинско изследване за да даде кръв за извършване на необходимите изследвания , нито е придружен до медицинското заведение.Твърди се ,че жалбоподателят не е извършил нарушенията ,за които му е съставен акта и са наложени административните наказания.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя подържа жалбата и пледира наказателното постановление да бъде отменено ,поради допуснати съществени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Излага се ,че жалбоподателя не е имал възможност да посети медицинско заведение , защото му е било наредено да изчака служители на Военна полиция.Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно, като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са ограничила правото на защита на наказаното лице .В тази връзка се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 29.05.2022г. в гр.Ямбол се провеждала специализирана полицейска операция, в която участвали и свидетелите Ж. Г. и Д.К.- полицаи при РУ –Ямбол. Около 13.40 часа свидетелите Г. и К. спрели за проверка л.а „ Джеп Чероки“ с рег. № .... движещ се по ул.“Д.Б...“ в посока кръстовището с ул.“П...“.След представяне на документите от водача установили ,че автомобила се управлява от жалбоподателя Т.. Същият бил виД. притеснен, поради което свидетелите се усъмнили да не би да е употребил алкохол или наркотични вещества и поискали съдействие от колеги от пътна полиция. На място пристигнали свид.
Р. , Т.Д. и Н.К. които предложили на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества, но той отказал ,като обяснил ,че притеснява да не му „покаже нещо“, тъй като предната вечер бил на в заведение и може някой да му е сложил наркотик в чашата.След отказа му да бъде изпробван с технически средства за алкохол и наркотични вещества ,свид.Р. и Кабаков издали на жалбоподателя два броя талони за медицинско изследване, които той отказал да подпише и получи.
На място за нарушения на чл.174,ал.3 от ЗДвП бил съставен АУАН от свид.Р., връчен и подписан от жалбоподателя без възражения. В хода на проверката жалбоподателят признал на полицейските служители ,че държи в автомобила си две цигари с марихуана, които предал доброволно.Тъй като бил военнослужещ за случая била уведомена военна полиция.
2
В последствие на 10.06.2022г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушенията е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушенията са описани прецизно, с техните фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.174,ал.3 от ЗДвП. Нарушените правни норми са посочени точно и пълно, без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение.Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Според съда ,установените в АУАН факти се потвърждават от показанията на свидетелите Р. ,Г. и К., които следва да бъдат кредитирани изцяло защото са непротиворечиви и допълващи се и по делото няма данни ,които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличие на мотив да набедят жалбоподателя за нарушение ,което не е извършил.От посочените гласни доказателства безспорно се установи, че свидетелите Г. и К. в качеството си на контролни органи са възприели, че жалбоподателя е управлявал МПС и е имал качеството на водач по смисъла на параграф 6 т. 25 от ДРЗДвП. Безспорно от техните показания и тези на свид.Р. се установява , че са разпоредили на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества, но той е отказал както да му бъде извършена проверка ,така и да получи талони за медицинско изследване.Също така от показанията на полицейските служители несъмнено се установява ,че след отказа на жалбоподателя да бъда изпробван с технически средства са издадени два броя талони за изследване, в който контролния орган е вписал час за явяване в медицинското заведение.От посочените гласни доказателства категорично се установява ,че жалбоподателят е отказал да получи талоните за изследване, който отказ е удостоверен от свид.К..
Твърдението на жалбоподателя ,че не са му връчили талони за медицински изследване се опровергава и от съдържанието на АУАН.В случая в обстоятелствената му 3 част контролният орган е вписал часа и начина на извършване на проверката и номерата на издадените талони за медицинско изследване, който акт е връчен и подписан от него без възражение, от което може да се направи еднозначен извод относно отказа му да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества с техническо средство или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като за целта даде кръвна проба.Т.е. жалбоподателят е бил запознат от контролните органи с възможните два начина за извършване на конкретната проверка, но въпреки това е отказал и двата. Именно този му отказ е от съставомерно значение, а не отказите му да подпише и да получи талона за изследване. Последните имат единствено доказателствена стойност във връзка със съставомерния отказ, който обаче може и следва да се установява не само от съдържанието на талона за изследване, а чрез съвкупната преценка на всички събрани по надлежния ред доказателства, каквито са и фактите, изнесени от разпитаните свидетели. Нещо повече,дори само отказът на жалбоподателя да получи талоните за изследване, удостоверен по предвидения за това ред ,чрез подписа на един свидетел е достатъчно да се приеме, че той е отказал да даде кръв за анализ, респективно - да бъде извършено медицинско и химическо лабораторно изследване , тъй като без талон за изследване не би могъл да се яви в указаното му медицинско заведение, а и да би се явил - би му било отказано вземането на кръвна проба по реда на Наредба № 1/19.07.2017г.
Неоснователен е изложеният в жалбата довод ,че в обстоятелствената част на НП са описани признаците на две алтернативни нарушения- отказите да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества.
За нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол или наркотични вещества , но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му е предписание за лабораторно изследване и въпреки това проверката за алкохол или наркотично вещество не е осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина.Тези два метода са предвидени алтернативно и при отказ на водача ,чрез единия от тях е налице административно нарушение.В случая безспорно е налице отказ от страна на водача да бъде изпробван с техническо средство.Установено е и ,че на водача са издадени талони за медицинско изследване, но той е отказал да ги подпише и получи,т.е. водача е отказал да даде съдействие на контролните органи и чрез двата метода.
Съдът намира за несъстоятелен и довода на защитата ,че на жалбоподателя не му е било позволено да напуска мястото повече от два часа до приключване на проверката и по този начин е бил възпрепятстван да посети медицинското заведение.В случая по делото безспорно се установи ,че жалбоподателят е отказал да получи талони за медицинско изследване, а без тях не би могъл да даде кръв за анализ, тъй като според разпоредбата на чл.15,ал.5 от Наредба№ 1/19.07.2017г.вземането на кръв и урина за изследване за 4 концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване.Поради това и контролните органи не са имали задължение да освободят веднага жалбоподателя ,с цел явяването му в медицинско заведение за даване на кръвна проба.
С оглед на така събраните по делото доказателства съдът намира описаните в НП нарушения и извършването им от жалбоподателя за доказани.Правилно и в съответствие с Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г с на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за две нарушения на чл.174,ал.3 от ЗДвП,съобразно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, налагайки две отделни административни наказания.
Досежно наложените наказания съдът констатира, че размерът на същите е конкретно фиксиран в предвидената санкция по чл. 174,ал.3ДвП т.е. законодателят, предвид спецификата по този род нарушения, не е оставил санкционирането им на преценка по реда на чл. 27 от ЗАНН. Ето защо са налага извода, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил размера наложените наказания.