Решение № 626 от 30.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500613 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 2600001/01.02.2023 г., по гр. д. № 152/2017, РС – Сливница е постановил, на основание чл. 348 от ГПК, съсобственият между страните в производство лек автомобил да бъде изнесен на публична продан.

Уважени са отчасти исканията на съделителите за сметки.

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от ищеца - съделител в първоинстанционното производство – П. К. П., както и от ответника - съделител – С. С. Г., с които се иска отмяна на различни негови части.

С въззивната си жалба П. П. оспорва решението в частта, с която претенцията й с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е отхвърлена за периода след 05.02.2018 година. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с отговора на исковата молба от 05.02.2018 г., ответникът – съделител е направил покана – изявление за предоставяне на ползването на 1 лекия автомобил. Поради това, счита, че обезщетение й се дължи и след тази дата, като моли с въззивното решение същото да й бъде присъдено за период от 1789 дни, считано от 05.02.2018 до постановяване на първоинстанционното решение на 01.02.2023 г. включително. Претендират се разноски.

Срещу решението, в частта, с която е уважена претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, е депозирана въззивна жалба от С. Г.. Релевирани са възражения за необоснованост и неправилност на решението в тази част.

Сочи се, че претенцията е останала недоказана, тъй като неправилно е определено обезщетението за полазване на лек автомобил. Отправено е искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което претенцията за обезщетение да бъде изцяло отхвърлена. На следващо място в жалбата се прави оплакване срещу решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията на ответника – съделител, с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата над 960,04 лева до пълния предявен размер от 3417,20 лева, представляващи сторените от лицето необходими и полезни разноски за процесния автомобил. Моли се с въззивното решение претенцията да бъде уважена в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на двете въззивни жалби, с които същите се оспорват.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното.

С влязло в сила Решение № 149 от 25.04.2019 г., поправено с Решение № 355 от 24.06.2019 г., постановени по гр. д. № 152/2017 г. по описа на РС – Сливница е допусната делба на осем поземлени имота, както и на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № .........., дата на първоначална регистрация 25.09.2001 г., рама WOLOJBF**********, номер на двигател ..............., между съделителите П. К. П. и С. С. Г., при равни квоти от по ½ идеална част за всеки от тях.

Във втората фаза на делбата първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от П. К. П. за присъждане на сумата от 30 750,00 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на допуснатия до делба лек автомобил за периода от 25.03.2015 г. до 30.09.2020 година.

Приел е за разглеждане и претенцията по сметки на С. С. Г. по чл. 30, ал.

3 ЗС за общата сума от 3 417,20 лева, представляваща сторените от него 2 необходими разноски за ремонт и поддръжка на допуснатия до делба лек автомобил както следва: 1/ за заплатен данък МПС: 47,82 лева за 2013 г.;

180,92 лева за 2014 г.; 270,08 лева общо за 2015 и 2016 г.; 158,19 лева за 2020 г.; 2/ за заплатени застраховки гражданска отговорност: 277,96 лева за периода от 01.09.2018 до 01.09.2019 г.; 267,60 лева за периода от 02.09.2019 г. до 01.09.2020 г.; 3/ за извършени ремонти на автомобила в общ размер на 2 214,63 лева.

По отношение на недвижимите имоти съделителите са постигнали спогодба, одобрена от съда с определение от 21.06.2022 година.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесният автомобил е неподеляем и е постановил същият да бъде изнесен на публична продан. Уважил е частично претенцията по сметки на П. К. П. за периода от 25.03.2015 г. до 05.02.2018 г. и за сумата от 2 288,50 лева, както и претенцията по сметки на С. С. Г. за сумата от 960,04 лева, като в останалата част е отхвърлил исканията на съделителите.

Решението, в частта, с която е допуснато извършване на делбата чрез изнасяне на лекия автомобил на публична продан, както и в частта, с която е уважена претенцията на съделителя С. Г. с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 960,04 лева, е влязло в сила, като необжалвано от страните.

Предвид посоченото и с оглед изложените във въззивните жалби оплаквания на страните, настоящият състав намира, че спорен на етапа на въззивното производство е единствено въпросът за основателността на предявените от съделителите искания за сметки и в частност – основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в цялост, а по отношение на иска по чл. 30, ал. 3 – само в отхвърлената му част.

Тук е мястото да се посочи, че в подадената от П. К. П. въззивна жалба се поддържа предявената от нея претенция, обективирана още в исковата молба, за присъждане на обезщетение както за минал период - преди завеждането на иска за делба, така и за заплащане на суми занапред – до постановяване на първоинстанционното решение. В тази връзка въззивният съд е прекратил първоначално образуваното в.гр.д. № 541/2023 г. по описа на СОС и е върнал делото на РС – Сливница за допълване на постановеното решение. Видно от съставения по време на откритото заседание на 08.07.2024 г. пред районния съд протокол, процесуалният представител на съделителката 3

П. е заявила категорично, че няма претенции по чл. 344 ГПК и няма искане за допълване на решението в тази му част. Въпреки това в проведеното последно открито заседание пред въззивния съд, процесуалният представител на съделителката П. поддържа въззивната си жалба в цялост, а в представените в същото заседанието писмени бележки моли да бъдат присъдени всички суми до окончателното постановяване на решението.

Поради това настоящият състав намира за необходимо да посочи следното.

Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи и може да се присъди само за минал период от време, през който предявилият иска съсобственик е бил лишен от ползването на съсобствената вещ. Този период предхожда предявяването на иска за делба и е ограничен най-много до първото заседание във втората фаза на делбеното производство.

Процесуалният ред за уреждане на отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствените вещи по време на висящността на делбеното производство е предвиден в разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК.

Предвид изричното изявление пред първоинстанционния съд на процесуалния представител на съделителката П., че подобно искане не е предявено от страната, то и решаваща воля на съда в тази насока не е формирана в обжалваното решение.

С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че по отношение на претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, релевантен в случая е периодът от 25.03.2015 г. до 30.09.2020 г. за когато е насрочено първото открито заседание по делото във втората фаза на делбата.

Следователно напълно неоснователно съделителката П. поддържа във въззивнaта си жалба искане за предоставяне на обезщетение за период, следващ посочената дата.

За основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е необходимо да бъде установено, че вещта е съсобствена между страните, че тя се ползва лично само от ответника по делото и че ищецът е отправил писмено поискване до ответника за заплащане на обезщетение.

По отношение на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на предявилият я съделител е да докаже както, че вещта е съсобствена, така и че лично той е извършил претендираните разноски, които са били необходими за 4 запазване на вещта.

В настоящия случай не е спорно, че процесният лек автомобил е съсобствен на страните. Същият е придобит от тях в режим СИО по време на брака им.

Не е спорно също така, че бракът между съделителите е прекратен с развод, като съдебното решение за това е влязло в сила на 15.02.2017 година.

Видно от приложената по делото нотариална покана от 23.03.2015 година, още преди прекратяване на брака между страните, съделителката П.

П. е поискала от ответника да й върне процесния автомобил или да й предостави обезщетение за лишаването й от правото да го година.

Както бе посочено по-горе, претенцията на съделителката П. за заплащане на обезщетение е обективирана още в исковата молба за допускане на делбата.

В депозирания отговор на исковата молба съделителят Г. е заявил, че няма претенции по отношение ползването на процесния лек автомобил и е поканил ищцата да получи ключовете и документите за него. Отговорът на исковата молба е получен от съделителката П. на 05.02.2018 година.

Пред първоинстанционния съд съделителят Г. е представил заверени копия на следните документи (лист 140-163 от първоинстанционното дело): 4 бр. квитанции за заплатен данък МПС за периода от 2013 г. до 2016 г. и за 2020 година, 6 бр. сметки, издадени от ЗД „Бул Инс“ АД, за заплатени застрахователни премии в периода 01.09.2018 г. – 26.05.2020 г., 2 бр. застраховки – „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода 02.09.2018-01.09.2020 г., фактура № 4/14.05.2020 г. с касова бележка към нея на стойност 1 050,00 лева, фактура № 134/22.10.2020 г. с касова бележка към нея на стойност 600,00 лева, стокова разписка от „Авто ГТ“ ООД № 824/05.08.2019 г. на стойност 210,00 лева, 5 бр. складови разписки от „Диана“ ООД на обща стойност 113,63 лева, гаранционна карта и касова бележка към нея от „Автостъкла Кобра“ ООД от 26.08.2019 г. на стойност 151,00 лева и касова бележка от „Бовети“ ООД, издадена на 05.08.2019 г. на стойност 90,00 лева.

Пред въззивния съд са представени от съделителя Г. 8 бр. квитанции за заплатен данък на МПС за периода 2017 г. - 2024 година (л. 24-31).

За установяване на твърденията си, страните са ангажирали и гласни 5 доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. В. и Д. Т., от страна на съделителката П., и М. Б., Х. Д. и С. И. по искане на съделителя Г..

От съвкупния анализ на показанията на всички свидетели се установява, че след раздялата между страните съделителката П. не е ползвала процесния лек автомобил. Свидетелите Василев и Тодорова посочват, че именно от съделителката П. знаят, че ответникът не й предоставя ползването на автомобила. Същевременно от показанията на свидетелите Б., Д. и И. се установява, че през последните години лекият автомобил се използва преимуществено от дъщерята на страните – Н., а съделителят Г. полага грижи за него, понякога и чрез трети лица, като заплаща данъците му и организира ремонтите му. Свидетелят Б. посочва, че е чувал разговор между страните, в който съделителят Г. предлага на съделителката П. да вземе колата.

Установява се също така, че към момента на разпита на свидетелите Б. и И. процесният автомобил все още е в държане на Г., като в тази връзка и двамата свидетеля посочват, че са пристигнали до сградата на съда с него.

Пред първоинстанционния съд са изслушани заключенията по допуснатите съдебно автотехничекса експертиза, допълнителна такава и съдебно счетоводна експертиза.

От заключението по първоначалната съдебно автотехническа експертиза се установява, че процесният автомобил е технически изправен и годен за ползване, има технически преглед и сключена застраховка гражданска отговорност, накладките на предните и задните спирачни механизми са почти нови, окачването на преден и заден мост също е наскоро подменено. Вещото лице С. е посетило сервизите издали представените от съделителя Г. фактури и заключва, че ремонтните дейности са били действително извършени. В заключението и при изслушването си пред първоинстанционния съд експертът посочва че поради липса на пазарни аналози за даване под наем на леки автомобили от физически лица на други физически лица, то не е възможно регламентирано, обосновано и категорично да се определи размер на обезщетението за ползване на процесния лек автомобил.