Решение № 587 от 07.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. С., 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530102385 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата - твърди в исковата си молба и уточняващата я такава, че на 15.03.2022 г. сключила с ответника потребителски договор за кредит № 500050387, за сумата от 700 лева. В договора било посочено, че щяла да се ползва услугата „динамично плащане“, за което се дължала сума в размер на 350.70 лева или 50 % от размера на главницата. Заплащането за допълнителната такса „динамично плащане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № 500050387. Заплатила възнаграждение по клаузата на чл. 9, ал. 2 в размер на 190 лева. С оглед гореизложеното за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, срещу ответното дружество, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за платена при липса на основание сума от 190 лева – такса за „динамично плащане“ от договора за потребителски кредит № 500050387/15.03.2022 г. С молба от 19.06.2025 г. уточнява, че таксата за услугата „динамично плащане“, била платена без основание, поради нищожността й, която се изразявала в това, че ответникът, в изпълнение на тази клауза, не бил предоставил реална услуга, а с въвеждането на такси, нарушил законовата забрана, като заложил такса, пряко свързана с отпускането и усвояването на кредита. Единствената цел на тази клауза била 1 да се заобиколели ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като по този начин кредиторът получил възнаграждение, което било многократно над допустимото. Допълнителна такса „динамично плащане“ представлявала „скрита лихва“. Вноските по тази клауза били предвидени да бъдели заплащани с погасителните вноски по кредита, като именно представлявали всички белези на договорната лихва. След допуснатото по искане на пълномощника на ищцата увеличение в размера на предявения иск, искането по същество е да се осъди ответника, да заплати на ищцата, сумата от 107.58 евро, подлежаща на връщане, като платена при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата по чл. 9, ал. 2 от договор за кредит с номер мах_№ 500050387/15.03.2022 г. за такса „динамично плащане“, и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Ответникът (фирма), следва да се счете с оглед нормата на чл. 101, ал. 3 ГПК, че не е подал по делото писмен отговор, защото не отстрани в срок всичките му нередовности, поради което съдът го остави без разглеждане с определението по чл. 140 ГПК, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че на 15.03.2022 г. са сключили, при общи условия, които съгласно чл. 15 от договора са неразделна част, но не са представени по делото, представения в заверен препис с исковата молба, и с електронния пакет от 24.03.2026 г. от ответника - договор за кредит с номер - (л. 3-4 и 5657). Същият представлява договор потребителски кредит (чл. 9, ал. 1 ЗПК). С него страните уговорили, ответникът да предостави на ищцата 700 лева кредит, а тя се задължила да му го върне в срок до 20.01.2023 г., разсрочено, на 10 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 136.71 лева, включващи части от главницата от 700 лева, от възнаградителната лихва от 107.10 лева, от процесната такса от 350.70 лева за динамично плащане по кредита по чл. 9, ал.

2 от договора, и от уговорената в чл. 9, ал. 1 от договора такса за бързо разглеждане в размер на 209.30 лева, с падежи за плащане: 20.04.2022 г., 2

20.05.2025 г., 20.06.2022 г., 20.07.2022 г., 20.08.2022 г., 20.09.2022 г., 20.10.2022 г., 20.11.2022 г., 20.12.2022 г.,и 20.01.2023 г., с посочени в чл. 5, ал. 7 от договора ГЛП от 32.11 %, в чл. 5, ал. 5 от договора „обща стойност на плащанията“ от 807.10 лева, и в чл. 9, ал. 3 от договора друг „размер на общо дължимото по кредита“ от 1367.10 лева, и в чл. 5, ал. 6 от договора ГПР - 35.74 % (чл. 1-10 от договора).

С чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че ищцата, като кредитоискател, при кандидатстването си за кредит, изрично заявила желание да ползва динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4 от раздел V от общите условия (които не са представени по делото, въпреки указанията по чл.

146, ал. 2 ГПК в доклада на делото - б.р.), както и че паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 350.70 лева, и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора (л.

3-4 и 56-57). Макар ищцата да не представи общите условия на ответника, на съдът е служебно известно, че в чл. 7.4 от раздел V от същите условия на ответника е уговорено, че при ползване на тази клауза за динамично плащане, кредиторът осигурява свой представител, който посещава адреса на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, за да извърши последния плащането, като са уговорени и условия, които следва да са налице (чл. 155 ГПК).

Страните не спорят, че ищцата е получила от ответника обещания кредит, а от т. 3 на заключението на назначената служебно по делото съдебно икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), се установи, че преди предявяването на иска й по делото, в периода от 15.04.2022 г. до 17.10.2022 г., ищцата е заплатила на ответника 210.41 лева от процесната такса за динамично плащане (л. 62). Пред вещото лице, видно от т. 3 на ЗСИЕ, ответникът е признал, че същата такса, както и таксата за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, не са били включени от него при изчислението на размера от 35.74 % на ГПР по договора (л. 62). Това се установява несъмнено и от т. 3.2 от ЗСИЕ, от което е видно, че при включването и на тези такси при изчислението на ГПР по договора, същият ще бъде в размер на 373.60 %, което значително превишава петкратния размер от 50 % на законната лихва, която към датата на сключването на договора е 10 3

% (т. 3.2 от ЗСИЕ, л. 63).

Основателно при това положение е възражението в уточняващата исковата молба, че процесна клауза на чл. 9, ал. 2 от договора за кредит (който по своя характер е такъв за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК), в която по същество е уговорено, за извършена от ответника допълнителна услуга „динамично плащане по кредита“, изразяваща се в осигуряване на негов представител, който да посещава адреса на кредитополучателя или друго място, за извършване на плащанията, ищцата му дължи процесната такса в размер на 350.70 лева, е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в приложимата й към датата на сключване на договора редакция от ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., преди изменението й с ДВ, бр. 70/2024 г., в сила от 01.01.2026 г.), според която, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. А според нормата на §1, т.

1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая страните не спорят, а се и установи от ЗСИЕ, че таксата от 350.70 лева за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, не е включена в посочения в чл. 5, ал. 6 от договора размер на ГПР от 35.74 %. А несъмнено е следвало да бъде включена в него, защото, съгласно легалното му определение в чл. 19, ал. 1 ЗПК, същият изразява общите разходи по кредита, а те съгласно легалното им определение в §1, т. 1 ДР на ЗПК, включват и такива 4 такси. Според нормите на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. А според легалното определение на §1, т. 1 ДР на ЗПК, общите разходи по кредита за потребителя, които изразява ГПР, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като в общият разход по кредита за потребителя не се включват (само - б.р.) нотариалните такси. Следователно.

Годишният процент на разходите представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитора по отпускането и управлението му, както и възнаградителната лихва. Това налага в договора да бъдат посочени всички тези разходи, които са включени при изчисляването на ГПР, които трябва да заплати длъжникът, за да не бъде поставен той в положение да тълкува клаузите на договора и преценява кои суми точно ще дължи.

В случая обаче, в чл. 5, ал. 6 от процесния договор за кредит, ответникът се е задоволил да посочи само процента от 35.74 на ГПР, и нищо повече (л. 4 и 56). Поради това от съдържанието на този договор не става въобще ясно и какви са взетите предвид допускания, използвани при изчислението на този ГПР по определения в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин.

От друга страна следва да се има предвид, че съгласно т. 55 и т. 56 от задължителното за съдилищата, съгласно чл. 633 ГПК - решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, с оглед същественият характер на посочването на ГПР в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на 5 потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент, да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че "посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер" (така и Опр. № 2582-2024-II т.о.). В същият смисъл е и практиката на ВКС, формирана съгласно това решение на СЕС (Р № 50013-2024-ІІ т.о.).