Решение № 3961 от 09.10.2025, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3961

Стара Загора, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИРЕНА ЯНКОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20257240700129 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.24а, ал.9 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от „Вил такси - С“ООД с [ЕИК], представлявано от управителя С. Н. С., против Заповед №187/04.02.2025 год. на Кмета на Община Казанлък.

В жалбата се твърди, че по заявление на оспорващото дружество за издаването на 64 броя разрешителни за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Казанлък, е постановен оспорения индивидуален административен акт, като е отказано издаването на удостоверения по шест от заявленията, едно от които е с посочен водач В. Г. Д.. Издадената от Кмета на Община Казанлък заповед се счита за нищожна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, и в несъответствие с целта на закона. Иска се тя да бъде обявена за нищожна, или при условията на алтернативност - да бъде отменена като незаконосъобразна, и преписката да бъде върната на Кмета на Община Казанлък за ново произнасяне по заявлението на дружеството.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. Т., като в представената по делото писмена защита излага подробни аргументи в подкрепа на подадената жалба.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител - адв. С., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен. Съображенията са подробно развити в депозирано по делото писмено становище.

По делото са събрани писмени доказателства.

Като анализира ангажираните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх.№68-4825-83#1/27.12.2024 год., подадено от С. Н. С., в качеството му на представляващ оспорващото дружество /лист 45 от делото/ е поискано от Кмета на Община Казанлък, да бъдат издадени 64 броя разрешителни на дружеството за извършване на таксиметров превоз на територията на Община Казанлък за периода 01.01.2025 год. – 31.12.2025 год.. Към заявлението са приложени: списък на лицата по чл.3, ал.2 /приложение №4б/ и фискална касова Бележка от таксиметровия апарат за всеки един автомобил. В заявлението са описани автомобилите /посочени са регистрационните номера/ по отношение на които са иска издаването на разрешения за извършване на таксиметров превоз, ведно с имената на водачите за всеки един автомобил. В списъка на данните на водачите, същите са описани по имена и ЕГН, както и са посочени номерата на УВЛТА за всеки един водач и номерата на договорите.

При извършената проверка на подаденото заявление и приложените към него документи, е изискано допълнително от страна на заявителя да представи в седемдневен срок от получаването на писмо с изх.№68-4825-82#1 от 24.01.2025 год. /лист 41 от делото/, валидни договори по чл.12, ал.1 от Закона за автомобилните превози по отношение на шестима водачи, един измежду които е и В. Г. Д., както и валиден договор за правото на ползване, съгласно чл.12, ал.2, т.2 от ЗАвП за посочените шест автомобила, един от които е с рег.№[рег. номер] . В тази връзка с молба вх.№68-4825-82#2 от 27.01.2025 год. /лист 39 от делото/ са представени в срок изисканите документи.

С оспорената в настоящото производство Заповед №187/04.02.2025 год. /лист 38 от делото/, Кмета на Община Казанлък, е отказал на „Вил такси – С“ООД издаването на разрешително за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Казанлък за автомобил с рег.№[рег. номер] с водач В. Г. Д.. Прието, че представеният договор №59/10.03.2023 год., макар и наименуван като договор не съдържа елементите на двустранния договор, а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Липсата на писмено уреждане на отношенията между търговеца и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка с договор така, както изисква разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за автомобилните превози и за срока, за който е поискано разрешението, е абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Това обстоятелство е възприето като основание за отказ, по аргумент от чл.24а, ал.1, изречение второ от ЗАвП.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на оспорване в производството е Заповед №187/04.02.2025 год. на Кмета на Община Казанлък, с която е отказано на оспорващия издаването на разрешителни на извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Казанлък. Същата по своя характер представлява изрично властническо волеизявление на административен орган, с което се засягат правата на неговия адресат, поради което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

Съгласно чл.149, ал.1 АПК, административните актове могат да се оспорят в 14- дневен срок от съобщаването им. В случая заповедта е връчена на датата на издаването на акта - 04.02.2025 год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 11.02.2025 год. /чрез ССЕВ/. Следователно жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК /мотиви, послужили като основание за издаването й/. Спазени са административно- процесуалните правила, липсват допуснати съществени нарушения на същите. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта.

Съгласно чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от Кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, за всеки отделен автомобил. Идентична е и разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта. Чл.24а, ал.4 от ЗАвП предвижда, че в 14- дневен срок от получаването на заявлението, кметът на общината, издава разрешението по ал.1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал.2, т.1 или т.2. Следователно, постановения отказ за издаване на разрешително на оспорващия е издаден от компетентен орган - Кмета на Община Казанлък, доколкото е поискано издаване на разрешителни за осъществяването на таксиметров превоз на пътници именно на територията на Община Казанлък. Подробни са мотивите, които са дали основание на административния орган да постанови отказ за издаването на исканите разрешителни, същите са ясни, разбираеми и не е налице нужда от някакво специално тяхно тълкуване.

Не са допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, които да се отразили по какъвто и да е начин на съдържанието на оспорения акт.

Съгласно разпоредбата чл.24а, ал.2 от ЗАвП предвижда, че Кмета на съответната община, би могъл да постанови отказ от издаване на искано от него разрешително по чл.24а от същия закон, само в посочените две хипотези - по чл. 24а, ал.2, т.1 - когато таксиметровият автомобил не отговаря на изискванията на наредбата по чл.12а, ал.5, или за него няма издаден знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, и по чл.24а, ал.2, т.2 - когато регистрираният превозвач има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред. Безспорно когато са налице посочените хипотези на чл.24а, ал.2, т.1 или т.2 от ЗАвП, Кмета на общината има правомощието да постанови отказ от издаване на исканото разрешително. В конкретния случай обаче, се изтъкнати мотиви, които не се субсумират под приложимата материалноправна разпоредба.

Според настоящият състав на Административен съд – Стара Загора, ако не са налице предпоставките на чл.24, ал.2 от ЗАвП, то Кмета не може да откаже издаването на исканото разрешение. В случая, видно от мотивите на заповедта, отказа е обоснован с обстоятелството, че представеният договор, не отговаря на законовите изисквания за съдържание. Тази мотиви и този извод на ответника, не кореспондират с приложимия материален закон. Безспорно е налице представен договор, с който според настоящия съдебен състав са изпълнени законовите предпоставки за издаването на исканото разрешение. Извън компетентността на органа е да тълкува съдържанието на договора. Единственото което следва да съобрази е неговото сключване. Доколкото в случая е изрично определен предмета на договора – Водачът ще извършва таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца, то е безспорно, че съшият удостоверява необходимите обстоятелства по чл.12, ал.1 от ЗАвП, които му дават възможност да осъществява таксиметрова дейност за своя сметка, но от името на търговеца. Именно това обстоятелство е от значение, за издаването на исканото разрешение. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган издава исканото разрешение, освен в посочените от закона случай – когато таксиметровият автомобил не отговаря на изискванията на наредбата по чл.12а, ал.5 от ЗАвП и за него няма издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и не е вписано в регистъра по чл.12, ал.4, а втория случая ако регистрираният търговец има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред. В случая такива обстоятелства не се твърдят от органа и не следва да бъдат обсъждани, макар, че в конкретния случай са представени доказателства за липсата на задължения на търговеца, както и водача има необходимото удостоверение, а МПС е технически изправно е и е вписано в регистъра.

Заповедта е постановена и в противоречие с принципа на последователност и предвидимост, залегнал в чл.13 от АПК. При представянето на същия договор /като се има в предвид датата му на подписване/, за 2024 год. е бил издадено разрешение №24079/01.01.2024 год. /лист 81 от делото/ за извършване на таксиметров превоз на жалбоподателят за същия автомобил. Следователно към него момент, административният орган в лицето на Кмета на Община Казанлък е приел, че са налице предпоставките за издаването на удостоверение, докато една година по-късно, приема, че е налице пречка за издаването на такова удостоверение. Не са изложени никакви мотиви в тази насока и защо при едни и същи документи, веднъж е прието, че са налице предпоставките за издаването на исканото разрешение, а една година по-късно – не.

Предвид гореизложеното заповедта на Кмета на Община Казанлък, като издадено от компетентен орган и при спазване на установената форма, на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и като такава следва да бъде отменена като незаконосъобразна и делото се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящето решение. Искането за прогласяване на нищожността на заповедта е неоснователно – същата е постановена от компетентен орган, при спазването на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон, което обаче не е основание за прогласяване на нищожността на заповедта.