Решение № 464 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000503420 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 101 от 24.07.2025 год., постановено по т.д.№ 272/2024 год. по описа на СОС, ТО, 1-ви състав, ЗК „Лев Инс” АД е осъдено на правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ да заплати на Т. С. Г. сумата от 90 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на произшествие-пожар, възникнал на 29.05.2020 г. в лек автомобил „Опел Вектра“, с peг. № ******** на бензиностанция „Пума“, находяща се в гр.

***, ул. „Околовръстен път“ № 16, ведно със законната лихва от 11.06.2024 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 150 000 лева като неоснователен. С решението са разпределени и разноските по делото.

С определение № 582 от 31.10.2025 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на процесуалния представител на ответника да измени постановеното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ищцата.

Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс“ АД в осъдителната част досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, като неправилно и незаконосъобразно. Правят се оплаквания досежно приложението на материалния закон, като считат, че не е доказано пълно и главно материалноправната легитимация на ищцата за получаване на обезвредата поради осъществяване на покрит по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ риск. Излагат се доводи, че настъпилото произшествие не 1 представлява покрит риск по условията на застраховката, като договорът бил сключен по отношение на собствения на ищцата лек автомобил „Опел Вектра“. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, включително че газовата уредба на автомобила не е била регистрирана съгласно нормативно установените за това правила, монтажът й не бил извършен от оторизиран сервиз, уредбата не е преминала нито първоначална, нито регулярна проверка и не е регистрирана в КАТ. Излагат се доводи, че ищцата не е трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 от КЗ, като се касае за самоувреждане поради собствено противоправно поведение, както и че не се касае до вреда от вещ по смисъла на чл. 50 от ЗЗД, и се правят оплаквания за липса на мотиви в тази част на съдебното решение. Излагат се съображения и за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените вреди е завишен и не съответства на действително претърпените от ищцата болки и страдания. В тази връзка, молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за неимуществените вреди да бъде отхвърлен изцяло.

Претендират се разноските по делото.

Решението е обжалвано и от ищцата Т. С. Г. в частта, с която искът за неимуществените вреди е отхвърлен за разликата от 90 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната практика и преживените от ищеца болки и страдания, които се установявали от събраните писмени и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за неимуществени вреди до пълния размер от 150 000 лева. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.

Подадена е и частна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу определението на съда, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, в която се твърди, че определеният размер на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна е в прекомерен размер и не съответства на правната и фактическа сложност на делото и в тази връзка моли съда да намали този размер.

Въззиваемата страна по частната жалба оспорва същата.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 493, ал. 2, т. 7 от КЗ за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при произшествие, покрито по риска „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава от 11.06.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищцата Т. Г. С. излага в исковата си молба, че на 29.05.2020 г. около 21:00 ч. е била пътничка 2 на предната дясна седалка в собствения й лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ********, застрахован по валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, управляван от съпруга й А. С. Г., на бензиностанция „Пума“, находяща се в гр.***, ул. „Околовръстен път“ № 16. След като заредили автомобила с гориво, при стартиране на двигателя, възникнал пожар, при който ищцата получила множество различни по вид и степен термични изгаряния, хронична обструктивна белодробна болест с декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност, усложнения на белите дробове и цикатрикси по различни части на тялото, довели до трайно загрозяване. Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на процесното произшествие, които оценява на сумата в размер на 150 000 лева. В тази връзка се иска да се постанови решение, по силата на което ЗК „Лев Инс“ АД да бъде осъдена да й заплати сумата в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателното заплащане на сумата.

Претендират се разноските по делото.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете, като твърди че ищцата не е трето увредено лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 от КЗ, че е налице самоувреждане, че не се касае за покрит по „гражданска отговорност“ риск. Оспорва вредите и техния размер, както и претенцията за лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове.

Претендират се разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:

Не са спорни между страните пред настоящата инстанция следните обстоятелства: наличието на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило процесното събитие-пожар и че пострадалата е собственик на процесния лек автомобил, застрахован при ответното дружество.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до наличието на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, вида и размера на претърпените неимуществени вреди, причинна връзка с вредоносния резултат, както и наличието на материалноправна легитимация на ищцата досежно въпроса представлява ли същата трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 от КЗ и налице ли е самоувреждане.

Изслушано пред първоинстанционния съд е заключение на съдебна пожаро-техническа експертиза, изготвена от доц. д-р Р. Г. /вещо лице ПАБ/ и инж. Т. Т., от което се установява, че в конкретния случай, стартирането надвигателя чрез задействане на стартера /електромотор/ е причинило отделяне на искри в зоната на четко-държателя и про-искряване в местата със слаби връзки в електрическата инсталация в зоната с взривоопасна концентрация на пропан-бутан, което е причинило нейното възпламеняване. Установява се, 3 също така че е било възможно така възникналият пожар да бъде предотвратен чрез превантивна дейност, изразяваща се в спазване на действащите нормативни актове.

Разяснено е, че нарушаване херметичността на връзката между някои от компонентите на газовата уредба е процес, който не възникна изведнъж, освен в случаите на механичен удар при ПТП или ремонтна дейност /каквито не са налице в случая/, а започва с постепенното износване или деформация на контактните повърхности и появата на незначителни течове на гориво. Заложените в АГУ консумативи следва да се подменят с нови след изтичане на периода им на експлоатация или по-рано при доказана необходимост, като вещите лица посочват че е задължително извършването на редовни проверки на цялата уредба, отделни от тези, предвидени при годишните технически прегледи на другите агрегати, възли и детайли. В конкретния случай, това не е било правено, в резултат на което се е стигнало до разхерметизиране на връзките в зоната на торпедото и създаване на взривоопасна концентрация от смес на пропан-бутан и въздух. Вещите лица сочат, че специфичната миризма на пропан-бутан е била достатъчно наситена, за да се усети от водача на автомобила и ищцата, като това е бил ясен знак да не се предприемат каквито и да е действия /включително стартиране на ДВГ/, които биха причинили неговото възпламеняване до откриване и отстраняване на нарушената херметичност и проветряване на загазовата зона, за която цел автомобилът е следвало да се премести с бутане извън района на бензиностанцията и да се уведомят органите за пожарна безопасност и защита на населението. От експертизата се установява също така, че в резултат от направена по номера на рамата проверка, процесният лек автомобил с ДК № ******** конструктивно е предвиден да се движи с бензин и газовата уредба е монтирана допълнително. Към заключението си вещите лица прилагат формуляри за удостоверение и протокол за първоначална проверка на газовата уредба, каквито няма ангажирани от страните по делото. В съдебно заседание, вещите лица разясняват че поради липсата на документация не могат да кажат дали газовата уредба е била редовно монтирана или не е била.

Пред първоинстанционния съд е прието като писмено доказателство удостоверение за технически преглед на процесния автомобил „Опел Вектра“ с ДК № ********, от което се установява наличието на техническа изправност на автомобила за периода от 29.11.2019 г. до 29.11.2020 г., респективно към датата на произшествието – 29.05.2020 г. В същото удостоверение е вписано под „Вид/тип на двигателя“ – „Бензин“.

От приетото писмо с рег. № 25-00-00-7/16.06.2025 г. от ИА „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта и съобщенията, също се установява че за периода от 29.11.2019 г. до 29.05.2020 г. процесният лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № ******** е преминал периодичен преглед за проверка на техническата му изправност на дата 29.11.2019 г., валиден до 29.11.2020 г. В същото писмо е посочено, че към дата 13.06.2025 г. за процесния лек автомобил няма намерени данни за извършена първоначална проверка на уредбите, които позволяват работата на двигателя с ВНГ /втечнен нефтен газ – пропан-бутан/ или СПГ /сгъстен природен газ – метан/.

От разпита на изслушания по делото свидетел А. Г., съпруг на ищцата, чийто показания 4 съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява че колата е придърпвала, докато е била на газ, поради което свидетелят усетил, че горивото не стига. След като заредил газ, „дал на контакт“ и колата пламнала. Ищцата по делото била на седалката до него от дясната му страна, като и двамата били със сложени колани. Успял да излезе, хванал се за капака и ръцете му залепнали. Жена му излязла сама от автомобила, минала е няколко метра и е припаднала. Впоследствие са ги закарали в УМБАЛСМ „Пирогов“. Свидетелят сочи, че с пострадалата са бързали и не са усетили, че мирише на газ. Твърди, че автомобилът е бил с монтирана газова уредба, както е купен през м. 04.2019 г., като преди това не са имали проблеми. Свидетелства, че от закупуването на автомобила не са провеждали преглед на газовата уредба. Нямали документи за нея, тъй като всичко изгоряло.