Решение № 11430 от 10.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42103/2025
- Вид
- Решение № 11430
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 157085 от 11.10.2025 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Разпореждане № 157096 от 11.10.2025 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Разпореждане № 158071 от 14.10.2025 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Определение № 14407 от 15.04.2026 · ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- Чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 11430 гр. София, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20251110142103 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
В условията на обективно и кумулативно съединяване са предявени 1) установителен иск с правна квалификация чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 570329/31.05.2023 г., 2) както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1 738,96 лева, престирана при начална липса на основание, поради недействителност на договора за потребителски кредит.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № 570329/31.05.2023 г. по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 2 000 лева, при уговорен годишен лихвен процент – 36,98 % и ГПР – 49 %. Излага доводи, че уговорена клауза за неустойка, при непредоставяне на обезпечение в срок, е недействителна. Размерът на дължимата неустойка е 3 216,72 лева. Излага доводи, че допълнително заплатени суми за неустойка не са включени в уговорения ГПР, т.е. налице е разминаване между уговорения и действителния размер на разходите по кредита.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Излагат се правни доводи, обуславящи действителността на процесния договор. Оспорва се същият да съдържа нищожни клаузи или да е сключен при неспазване на законовите изисквания. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от 1 фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1 738,96 лева, представляваща престирана при начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит № 101372, сключен на 22.12.2023 г, както и по иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП действителността на Договор за потребителски кредит № 570329/31.05.2023 г Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване.
В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;
Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената парична сума.
Настоящият съдебен състав с доклада по делото е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № 570329/31.05.2023 г.
Кредитополучателят по договора е физическо лице, което при сключването е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което правоотношението следва да се квалифицира като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно т. 22 от C-472/10 Съдът е компетентен да тълкува понятието
„неравноправна договорна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите на Директивата, като се има предвид, че националният съд има правомощието въз основа на тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на обстоятелствата по разглежданото от него дело - в този смисъл е т. 44 от VB Pénzügyi Lízing, C-137/08; т. 20 от C-226/12, и т. 66 от Aziz, C-415/11.
Когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на 2 договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика – в този смисъл т. 46 от C 415/11. Въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им – в този смисъл т. 27 от Pereničová и Perenič, C-453/10 и т. 33 от Invitel, C-472/10. С оглед на това положение на по-слаба страна, първо, член 3, параграф 1 от Директива 93/13 забранява клаузите от общите договорни условия, които въпреки изискването за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора за страните – в този смисъл т. 41 и т. 42 от C-92/11. Съгласно член 6, параграф 1 от Директивата неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика на Съда, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях - в този смисъл т. 45 от c 415-11.
По отношение на чл. 1 от приложение 5, неразделна част от процесния договор за кредит - клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план.
Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, т.е. без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно.
На следващо място, съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за 3 потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК (ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до извод за неравноправния им характер, вкл. влечащо неравноправен характер на договора относно цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение, размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл.19, ал.4 ЗПК, следователно с оглед чл.19, ал.5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, то е налице нищожност на споразумението за допълнителен пакет от услуги.
Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. По въпроса, че следва уговорената в процесния договор „неустойка“ за неосигуряване на обезпечение е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР – подробно съображения виж Решение № 529/29.01.2024г. по в.гр.д. № 6422/2023г. по описа на СГС, III-б състав.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Реалният ГПР е в размер на 290,5%.
Съгласно заключението по допуснатата СЧЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и изчерпателно, тъй като съответства на събрания писмен доказателствен материал, се установява: 1) длъжникът е погасил изцяло задължението по процесния договор на кредит, плащайки на кредитора сумата от 3738 лева, при уговорена главница от 2 000 лева; 2) погасеното вземане за неустойка се равнява в размер на 886,52 лева.
Фактическият състав, правопораждащ притезанието на ищеца с правна квалификация чл. 55 ЗЗД, включва: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване. От съвкупният анализ на доказателствения материал се установява, че сумата от 1 738,96 лева, е престирана на кредитора при начална липса на основание, поради което подлежи на връщане. Следователно осъдителният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
По отговорността за разноски:
4
При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника. Ищецът е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 164,64 евро.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя за двата иска в общ размер на 250 евро с ДДС. Адвокатското възнаграждение е съобразено с основателността и размера на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Настоящият състав не е обвързан от минималните размера на НМРАВ. Определеното възнаграждение е справедливо и съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07b06527-7067-432d-a86f-2b4af2c1c31d