Определение № 317 от 30.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500415 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „К е“ ЕООД - Пловдив чрез процесуалния му представител адвокат Г. Д. против определение № 741/18.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 281/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – V гр.с. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като окръжният съд е разгледал разпореждането на първоинстанционния съд само в частта, в която е разпоредено да се изпрати препис на ответника от разпореждането, с което е прекратено производството по чл. 422 от ГПК, но не се е произнесъл по допустимостта на разпореждането в неговата цялост, а правото му на обжалване е предоставено от районния съд.

Жалбоподателят твърди също, че производството по чл. 422 от ГПК е било недопустимо, доколкото се е развило, без да е внесена от ищеца дължимата държавна такса, а окръжният съд е допуснал особено съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, непроизнасяйки се по нито едно от съдържащите се в частната му жалба доводи. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да реши спора по същество, като съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 128 от ГПК, да укаже на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, а преди това да обезсили като постановено по 1 ненадлежно предявен иск разпореждане № 25885/12.09.2024 г. в неговата цялост и всички предшестващи го процесуални действия на районния съд по исковото производство по чл. 422 от ГПК, а ако съдът не сподели тези съображения, да отмени обжалваното определение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд, който да се произнесе по частната му жалба с вх. № 3744/30.01.2025 г.

Ответникът по частната жалба Н. С. М. не е взел становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Със заявление от 28.01.2022 г. Н. С. М. е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против „К е“ ЕООД – Пловдив за сумата 18 000 лв., представляваща платен задатък по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 06.03.2019 г. в двоен размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, по което е образувано ч.гр.д. № 1363/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд и е издадена заповед № 639 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.01.2022 г. в полза на заявителя.

След като съобщението до ответника е върнато невръчено със забележка, че на адреса няма обозначение на офис на фирмата и не са открити нейни представители, заповедният съд е приел, че заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като предвид липсата на възражение от него в определения срок с разпореждане от 20.04.2022 г. е приел, че заповедта е влязла в законна сила на 19.04.2022 г. и е издал на заявителя испълнителен лист за присъдените суми.

На 23.05.2023 г. „К е“ ЕООД – Пловдив е подало възражение против издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 423 от ГПК, като с определение № 1060/19.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2604/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХІV гр.с., е прието подаденото възражение против заповед № 639/31.01.2022 г. за изпълнение на парично 2 задължение по чл.410 от ГПК, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК е спряно изпълнението на заповедта за изпълнение на парично задължение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като делото е върнато на Районен съд – Пловдив за даване на указания до заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С разпореждане № 12210/23.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1363/2022 г. на Пловдивския районен съд, е разпоредено да се уведоми заявителя, че по делото е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед и въззивната инстанция е уважила същото, като е указано на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок и да довнесе дължимата държавна такса, а в случай, че не представи доказателства по делото, че е предявил този иск, издадената по делото заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

В изпълнение на това указание на 07.06.2024 г. Н. С. М. е предявил против „К е“ ЕООД – Пловдив иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането му, за което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение, по който е образувано гр.д. № 10125/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд – ХІХ гр.с.

С разпореждане № 25885/12.09.2024 г. съдът е приел, че поради липса на постъпило в срок възражение по чл. 414 от ГПК не са налице предпоставките за предявяване на иска, поради което е прекратил производството по делото.

Против това разпореждане е постъпила частна жалба от „К е“ ЕООД – Пловдив, а с обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба и е прекратено производството по делото, като съдът е приел, че тя е недопустима поради това, че против акта за връщане на исковата молба може да се подаде частна жалба само от ищеца, когато производството е прекратено преди връчване на препис от исковата молба на ответника, тъй като до този момент процесуално правоотношение с него все още не е възникнало.

При служебната проверка на определението не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че обжалваното определение е неправилно.

3

Действително разпоредбата на чл. 130 от ГПК предвижда, че ако при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той я връща, а против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

Настоящият състав приема, че в нормалния исков процес съдът е длъжен да прецени доколко исковата молба е редовна и съответно дали предявеният иск е допустим преди да изпрати препис от исковата молба на ответника за отговор, като в случай, че не се отстранят недостатъците, респ. искът е недопустим, той трябва да я върне по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК или по чл. 130 от ГПК. В този момент все още не е възникнало процесуално правоотношение с ответника, поради което на него не се дава възможност за становище по спорния процесуален въпрос досежно редовността на исковата молба, респ. допустимостта на иска.

Правната логика на това разрешение е, че ищецът е предявил иск за защита на свое материално право и евентуалният отказ да се разгледа този иск поради връщане на исковата му молба рефлектира неблагоприятно единствено в неговата правна сфера, поради което само на него е дадена възможност да обжалва този акт на съда.

При предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК обаче като продължение на вече проведено заповедно производство, особено в случаите, когато е прието, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, в правната сфера на ответника–длъжник по заповедта за изпълнение вече са настъпили неблагоприятни правни последици поради издаване на изпълнителен лист против него, чието изпълнение може да е започнало, поради което настоящият състав приема, че той има правен интерес да обжалва определението за прекратяване производството по делото и връщане на исковата молба, което рефлектира върху обезсилването или не на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист, респ. принудителното изпълнение върху негово имущество.

В подкрепа на това становище е и фактът, че искът за съществуване на вземането по чл. 422 от ГПК има ретроактивно действие, т.е. той се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно към момента на предявяването му вече е съществувало процесуално правоотношение с ответника, който е подал 4 възражение против издадената заповед за изпълнение и който има право да обжалва съдебния акт за прекратяване на производството при наличие на правен интерес за това.

Той би имал такова процесуално право и в случай, че съдът беше приел, че възражението му против издадената заповед за изпълнение не е било подадено в срок, доколкото в тази хипотеза за ответника ще настъпят неблагоприятните последици, предвидени в закона, и не е предвиден друг път за защита.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че частната жалба на „К е“ ЕООД – Пловдив е била допустима, поради което следва да бъде отменено обжалваното определение и делото следва да бъде върнато на същия състав на окръжния съд за произнасяне по нея по същество /чл. 80, ал. 8 от ПАС/.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 741/18.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 281/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – V гр.с.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по частна жалба с вх. № 3744/30.01.2025 г. на „К е“ ЕООД – Пловдив по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5