Решение № 148 от 14.10.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. З., 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100264 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. А. В., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „С.р.“ № *, чрез адв. Е.М.В. от Адвокатска колегия - гр. С., със служебен адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.

„А.С.“ №*, срещу ОБЩИНА Н., с ЕИК ****, представлявана от Б.Р.К. Кмет на общината, със седалище и адрес: гр. Н. ул. „А.С.“ № * и се движи след разделяне на отделните искове с акт по чл.210, ал.2 ГПК съгласно Определение, рег. № 209/11.07.2025 г.

Ищцата, чрез пълномощника си в първоначалната искова молба, по която е било образувано настоящото гр.д. 228/2025 г. и с цитираното по-горе определение разделено по два обективно съединени установителни искове, чрез пълномощника си адв. Велков сочи, че e собственик по силата на давностно владение на:

1. реална част с площ 4000 кв.м., находяща се в южната част от поземлен имот с идентификатор *** м. Д.; вид територия – Земеделска; категория – Осем; Начин на трайно ползване – Пасище; площ 20176 кв. м.; стар номер - 003865, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

1

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***, както и на

2. реална част с площ 3338 кв.м. /първначално искът е предявен за площта от 3500 кв.м., като е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК/, находяща се в северната част от поземлен имот с идентификатор *** м. Д.; вид територия – Земеделска; категория . Осем; начин на трайно ползване –Пасище; площ - 20176 кв. м.; стар номер - 003865, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г. издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***.

Настоящото производство е за имот № 2.

Пълномощникът на ищцата сочи, че описаните реални части от имота има от баба си и дядо си, като от 1986 г., като ищцата владее описаните реални части от процесните имоти явно и необезпокояван от никого. Ежегодно от 1986 г., а преди това и нейните праводатели са обработвали процесиите реални части от описаните по-горе имоти като свои, като през годините е засаждала и към настоящия момент продължава да ги засажда с различни селскостопански култури, тютюн, картофи, пшеница заедно със семейството си. Към настоящия момент реалната част с площ 3500 кв. м., находяща се в северната част от процесния имот под № 1 е превърната от нива в ливада, както и е засадена с овощни дръвчета, а реалната част с площ 4000 кв. м., находяща се в южната част от процесния имот под № 2 има и построена през 70 г. на миналия век масивна каменна сграда, която представлява дворно място към находящата се в същата масивна сграда, като в едната си част представлява ливада.

В периода от 1986 г. до настоящия момент, вкл. не е прекъсвала и не е губила владението върху процесните реални части от процесните имоти, като посочените реални части от тях постоянно явно и необезпокоявано от никого е владян от нея като неин с оглед на което е и придобит по давност от нея.

Адв. Велков сочи още, че към владението, което е осъществено от 2 ищцата, следва да се присъедини и това на нейните праводатели, които са владели имота от 1950 г., като през 1986 г. са го дали на нея.

При направена справка установила, че процесните имоит, включително и нейните реални части от същите са записани като стопанисвани от община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Сочи, че този имот с идентификатор *** м. по КККР на Н. никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

При позоваване от страна на ищцата на изтекла в нейна полза придобивна давност, същата следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици в този смисъл е Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. г. к. Второ г. о. на ВКС.

В случая ищцата е придобила реалните части от имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение, като процесния имот, записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24 Февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се Обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

При тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода, че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост.

На 01.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.).

За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 01.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г., но с 3 горното конституционно противоконституционен. решение този мораториум е обявен за

Решението е обнародвано в Държавен вестник на 04 Март 2022 г. и влиза в сила от същата дата, като КС пише: „...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.

Освен това КС изрично постановил, че обявяването на мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, с която е въведен) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 Май 2006 г. до 8 Март 2022 г. давността е била спряна.

Тоест ищцата е придобила процесния имот на оригинерно правно основание, доколкото е осъществявала явно и непрекъснато владение върху имота като свой в продължение на повече от 10 години в периода от 1986 г. до настоящия момент, включително, тоест и в релевирания период съгласно горното ТР, а именно и в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 04 Март 2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 01.07.2025 г.

Предвид прогласяването за противоконституционни от КС на нормите, уреждащи мораториум за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, и моментът на действие на решението на КС, разяснен по- горе, за ищеца още в първия ден от влизане в сила на отпадането на мораториума е изтекъл срока на придобивната давност. Или в полза на ищеца е изтекла придобивна давност в рамките на периода от 01.06.1996 г. до 08.03.2022 г. вкл. (при спиране на срока за периода 01.06.2006 г. -07.03.2022 г. вкл.).

На следващо място, пълномощникът сочи, че следва да се отбележи и обстоятелството, че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част от земеделски имот, поради което за ищцата е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесната реална част от претендирания имот. Цитира задължителната практика на ВКС (Решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г., Първо г.о.; Решение № 219/10.12.2015 г., по гр. д. № 1716/2015 г., Първо г. о.;

4

Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г., първо г.о., Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г., Второ г. о.; Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г., Второ г. о.; Решение № 149 от 09.01.2020 г. по гр. д.

№ 1052/2019 г., г. к. Второ г. о. на ВКС) забраната за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти, какъвто е и настоящия случай. С дворищно регулационен план от неурегулираните до тогава недвижими имоти се образуват дворищно регулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищно регулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели.

В тази връзка следва да се посочи и че не е налице забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ, доколкото ВКС в редица свой решения приема, че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност, на каквато в случая се е позовала ищцата. Цитира съдебна практика (Решение № 36 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 3117/2019 г., Първо г.о. по описа на ВКС; Решение № 107 по гр. д. № 434/2009 г. Второ г.о. по описа на ВКС).

Тоест ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл. 19 ЗУТ и чл.

200 ЗУТ. ЗУТ уреждат статута на урегулираните територии, поради което позоваването на чл. 59 ЗТС, респ. чл. 200 и чл. 19 от ЗУТ, отнасяща се до невъзможността да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ.

С оглед на гореизложеното сочи, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като моли съдът, да ги призове с ответника на съд и след като се убеди в гореизложеното, да постанови съдебен акт, с което да признае за установено спрямо ответната община, че тя ищцата Захарина А.

В. е собственик на основание давностно владение на посочените реални части 5 в претендирания в обстоятелствената част имот № 1, при посочените характеристики и граници.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението - изтичане на определен срок, намерение за своене (animus), упражняване на фактическа власт над вещта (corpus).

В осз ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв.

Велков, като поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Дуганова, която поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване исковата претенция /вкл. с оглед направеното изменение на иска по чл.214 от ГПК/.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, в осз, е направил признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.