Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 09.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 795/2021
Вид
Решение № 70
Подписан
09.02.2022
В сила
30.05.2023
Състав
Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.42,ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.557,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.558, ал.5 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000795 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Г.Ф., чрез пълномощника адвокат С.М., срещу постановеното решение №260259 от 15.06.2021 г. по търг.дело №446/2019 г. по описа на О.С.П..

С постановеното решение Г.Ф. е осъден да заплати на Б. Д. ЯН. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания от причинените и телесни повреди, изразяващи се в контузия на гръден кош, контузия на коляното, контузия на раменния пояс и мишницата, контузия на шията, охлузвания и оток на дясна раменна става и дясна мишница, кръвонасядане в областта на дясна мишница, травматичен оток на лява колянна става, кръвонасядане и оток в областта на ляво бедро, мозъчно сътресение и временна загуба на паметта, в резултат на претърпяно от нея ПТП на 18.08.2016 г. на А.Т. при управление на лек автомобил Ш.Н., рег.№********, виновно причинено от водач на 1 неидентифицирано МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г. до окончателното плащане.

Присъдени са и разноски.

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, като го счита за недопустимо, тъй като не е изпълнена задължителната процесуална предпоставка на закона за надлежното упражняване правото на иск, а именно извънсъдебно предявяване на претенцията пред Г.Ф..

Ако се прецени, че решението не е недопустимо, счита решението за неправилно. Доводите му в тази връзка са свързани с нарушение на материалния закон и процесуално правни норми, както и с необоснованост, тъй като правните изводи на съда не кореспондират със събраните доказателства по делото и са в противоречие с тях, не са обсъдени в пълнота всички събрани доказателства, както и не са съобразени с практиката на ВКС.

Не е съгласен с установения механизъм на ПТП, тъй като не е преценена правилно доказателствената сила на представения констативен протокол за ПТП, не са обсъдени вътрешните противоречия на свидетелските показания и заключенията в съответствие с чл.202 от ГПК. Игнорирани са доказателства по делото – съдебни протоколи от т.д.№695/2019 г. и справка от телефон 112.

Неправилни са изводите за съпричиняване и за тълкуване на понятието „справедливост“.

Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, като недопустимо, при условие на евентуалност – да бъде отменено, като се отхвърли иска, при условие на евентуалност - да бъде отменено, като се уважи възражението за съпричиняване и отхвърли иска. Претендира направените разноски за две инстанции.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Б. Д. ЯН., чрез пълномощника и адвокат С.Д., в който се изразява становище за неоснователност на оплакванията в нея и се моли същата да не се уважава.

Претендира се адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на 2

05.07.2021 г. Въззивната жалба е подадена на 19.07.2021 г. в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Видно от данните по делото, ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от 18.08.2016 г. Посочва в исковата молба, че на А.Т. при управление на лек автомобил Ш.Н., рег.№********, в посока П.-С., в района на ок.91 км, в средна лента на движение, движещият се в най-лява пътна лента товарен автомобил рязко преминал в средна лента на движение и ударил шофираният от нея лек автомобил в предна лява част. В резултат на удара загубила управлението над лекия автомобил, ударила се в мантинелата, след което автомобилът се завъртял и тръгнал в обратна посока, където последвал удар с друг товарен автомобил. Счита, че виновен за ПТП е водачът на първия автомобил, който при преминаване в съседна пътна лента не пропуснал МПС, което се движи по тази лента, с което е нарушил правилата за движение по пътищата.

Описва получените контузии на гръден кош, на коляното, на раменния пояс и мишницата, на шията. Посочва, че е изпитала силни болки в областта на гръдния кош, шията, десните рамо и ръка, като движенията и са силно затруднени, при кашляне и поемане на въздух болките се засилват, има отоци и охлузвания, хематоми. Била и поставена гипсова имобилизация на лявото коляно в продължение на 65 дни, поради симптома “танц на пателата“, което довело до трайно затруднение на крайника и за продължително време, както и е направена пункция за източване на кръв и възпалителна течност.

Претърпяла сътресение на мозъка и временна загуба на памет. В резултат на така описаните увреждания твърди, че търпи изключителни имуществени вреди, които оценява в размер на 35 000 лв. Позовава се на разпоредбата на чл.557,ал.1,т.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника, тъй като вредите са причинени от неидентифицирано МПС, което е напуснало местопроизшествието.

Ответникът – Г.Ф. оспорва твърденията в исковата молба за наличие на поведение на водач на неидентифицирано МПС и причинна връзка на същото с настъпване на ПТП. Счита, че вината за ПТП е изцяло на ищцата, 3 която не е изпълнила задължението си по чл.42,ал.3 от ЗДвП и с поведението си е причинила ПТП. Оспорва съдържанието на представения протокол за ПТП относно“Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като няма никакви обективни находки за настъпилото съприкосновение с неидентифицирано МПС.

Ако се приеме искът за основателен, прави възражение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, пътуваща без поставен задължителен обезопасителен колан.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си и указаната им доказателствена тежест - писмени доказателства, назначени са експертизи за установяване механизма на ПТП и причинените увреждания.

Разпитани са и свидетели за ПТП и за състоянието на ищцата.

На основание чл.269 от ГПК, първо следва да се разгледа оплакването за недопустимост на решението, според което не е изпълнена задължителната процесуална предпоставка на закона за надлежното упражняване правото на иск, а именно извънсъдебно предявяване на претенцията пред Г.Ф..

Към исковата молба е приложено писмо от Г.Ф. с изх.№24-01-617 от 16.10.2017 г. до Б. Д. ЯН. и Д. П. Д. относно щета №***** от 14.09.2017 г. за неимуществени вреди, с което се отказва плащане по щетата и са изложени мотивите за отказа, като е прието, че не са налице условията на чл.557,ал.1,т.1 от КЗ. В чл.558, ал.5 от КЗ са уредени хипотезите, в които увреденото лице може да предяви претенцията си срещу Г.Ф. в съда, една от които се отнася до отказ от плащане. При положение, че се установява от приложеното писмо, че ответникът Г.Ф.а отказва да изплати обезщетение в конкретния случай, че липсват доказателства, оборващи така установеното, налице са отношения между страните преди предявяването на иска по повод образувана щета по молба на ищцата. Ето защо, предявеният иск е допустим съгласно изискванията на чл. 558, ал. 5 от КЗ, поради отказ на Г.Ф. да заплати обезщетение. Следва да се пристъпи към преценяване основателността на заявената претенция в съответствие с очертаните предели в чл.269,изр.2 от ГПК – посоченото в жалбата, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма съгласно т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Първият спорен въпрос между страните е относно механизма на 4 настъпване на процесното ПТП и за фактите и обстоятелствата, свързани с този механизъм, установени със събраните по делото доказателства.

По делото е приложен от ищцата протокол за ПТП №******* от 18.08.2016 г., изготвен от П.Х. – служител на ОДМВР – П., П.П., от който се установява, че на 18.08.2016 г. около 10,40 часа на **,*** километър на АМ Т., посока С., е станало ПТП с участието на три моторни превозни средства.

От съдържащата се в протокола за ПТП схема и от изложеното в него в раздел- Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е видно, че участник № 1 в ПТП, който е неизвестен тежкотоварен автомобил, при изпреварване на участник № 2, който е управлявания от Б.Я. лек автомобил Ш.Н. с рег.№ ********, го блъска с полуремаркето в предната лява част.

Вследствие на това лекият автомобил се блъска в лява разделителна мантинела, където участник № 3, който е друг тежкотоварен автомобил, го удря от лявата страна.

Ответникът е оспорил констатациите в така приложения протокол, тъй като няма обективни данни произшествието да е възникнало по описания начин в протокола, т.е. да е предизвикано от неидентифицирания тежкотоварен автомобил – участник №1. В тази връзка е приложил преписи от материали по досъдебното производство, в т.ч. докладна записка, протоколът за ПТП, обяснения от ищцата, протоколи за разпити на свидетели, както и преписи от протоколи за проведени съдебни заседания по търг.дело №695/2019 г. по описа на О.С.П., по което ищцата е разпитвана като свидетел във връзка със процесното ПТП. Изискал е и писмо от Дирекция Н.С. 112 – Районен център К. за това, че не са регистрирани повиквания на тел.112 от телефона на ищцата в посочените ден и час в регистъра на спешните повиквания.

Приложено е писмо от ОД на МВР П., сектор П.П., от което се установява, че в момента на произшествието екип от сектора се е намирал на магистралата, където е обслужвал друго ПТП, възникнало малко по –рано преди настоящото, като са посочени действията, които е извършил екипът по повод настоящото ПТП.

Разпитан за ПТП е свидетелят Д. Д. на страната на ищцата, който е бил очевидец, пътувал в лекия автомобил заедно с ищцата. От показанията му се установява, че по време на пътуването към гр.С. в средна лента ги 5 изпреварили два тира. С изпреварването първият тир ги ударил отпред в калника. Вторият тир ги довършил, като ги ударил три пъти и чак тогава автомобилът спрял, заклещил ги в мантинелата. След първия удар от първия тир автомобилът се обърнал направо в движението, завъртял се и вторият тир го ударил челно. Автомобилът се движил със скорост около 110-120 км/ч в колона, като изпреварващата лента била свободна и тировете тръгнали да ги изпреварват. Два пъти ги ударил вторият тир. При първия удар от втория тир били ударени от него челно. Оттам се завъртели, ударили се в мантинелата и пак отишли в тира. “Той ни удря не толкова челно, но пак отпред и ние пак отиваме в мантинелата и на третото завъртане, той ни вклини и останахме заклещени между него и мантинелата“. Посочва, че с ищцата са били с поставени предпазни колани, които трябвало да откачат.

Страните са поискали и назначаването на съдебно автотехнически експертизи.

По делото е изготвена автотехническа експертиза от вещото лице С.

М. за механизма на ПТП на база данните по делото. Посочва се следният механизъм: водачът на лекия автомобил се е движил по дясна лента на северното платно за движение на А.Т. в посока от изток на запад, през това време неизвестен водач е управлявал неизвестна композиция /влекач с полуремарке/ по лявата лента, като е извършил маневра – изпреварване на лекия автомобил, водачът С.Ю. е управлявал композиция /влекач М. с полуремарке/ по лявата лента, след неизвестната композиция, водачът на неизвестната композиция се насочил към дясна лента, без да осигури достатъчно разстояние с изпреварвания автомобил и така настъпил удар с лекия автомобил, който бил ударен в предната лява част, след удара той загубил странична устойчивост, насочил се на ляво, където се ударил в мантинелата и където настъпил удар в лявата страна на автомобила и в предната част на влекача М. от втората композиция, след ПТП лекият автомобил се е установил в платното за движение в дясна част опряна в лявата мантинела и лява част опряна в полуремарке на композицията.