Решение № 2377 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2377 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330104973 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, против П. Б. К., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 220,57 лева – главница, представляваща незаплатени вноски, дължими за периода 05.05.2022 г. – 29.09.2022 г. по Договор за лизинг от ** г. на устройство *****;

94,30 лева – главница, представляваща незаплатени вноски, дължими за периода 05.05.2022 г. – 29.09.2022 г. по Договор за лизинг на аксесоари от ** г.; 46,62 лева – главница, представляваща незаплатени вноски, дължими за периода 05.05.2022 г. – 29.09.2022 г. по Договор за лизинг от ** г. на устройство *****; 138,04 лева – главница, представляваща незаплатени задължения за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги, дължими за периода 05.05.2022 г. – 04.08.2022 г. по Договор за мобилни услуги от ** г. с предпочетен номер **; 132,11 лева – главница, представляваща незаплатени месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги, дължими за периода 05.05.2022 г. – 29.09.2022 г. по Договор за мобилни услуги от ** г. с 1 предпочетен номер **, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.08.2024 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6683/02.08.2024 г. по ч. гр. д. № 13560/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с.

В исковата молба се твърди, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по повод сключени Договор за мобилни услуги от ** г. с предпочетен номер **, Договор за лизинг от ** г. на устройство **, Договор за мобилни услуги от ** г. с предпочетен номер **, Договор за лизинг от ** г. на устройство ***** и Договор за лизинг на аксесоари от ** г. За процесните периоди ответницата имала задължения към ищцовото дружество във връзка с предоставени от последното електронни съобщителни услуги по договорите за мобилни услуги, както и за незаплатени лизингови вноски по договорите за лизинг. Горепосочените задължения били обективирани във фактури, издадени от ищеца. Твърди се, че от страна на ответника били преустановени плащанията по процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, по които правоотношения ищецът бил изправна страна. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13560/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК за съществуване на вземането. Моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П. Б. К., чрез назначения особен представител адв. В. А., с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения между страните. Твърди се, че ответницата не е сключила посочените в исковата молба договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Оспорва се автентичността на подписите, положени за П. Б. К. в същите. На следващо място се оспорва реалното предоставяне на посочените в договорите услуги. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от приложеното ч. гр. д. № 13560/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с., че същото е образувано по депозирано от „Йеттел България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В полза на ищеца е издадена Заповед № 6683/02.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело. Така издадената заповед по чл. 410 2

ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на кредитора са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като в законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове (съобщението с указанията е връчено на 26.02.2025 г., а исковата молба е входирана в съда на 17.03.2025 г.). С оглед изложеното, предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

За да бъдат уважени предявените установителни искове с правно основание чл.

422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по повод сключване на посочените в исковата молба договори за мобилни услуги и договори за лизинг, като установи, че е изправна страна по същите и е предоставил на ответника посочените електронни съобщителни услуги и месечни абонаменти за процесния период, респективно – че е предоставил на ответника посочените в исковата молба устройства по договорите за лизинг, както и да докаже размера на исковите претенции.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора на исковата молба, а при установяване от страна на ищеца на предпоставките за уважаване на исковете – ответникът следва да докаже, че е заплатил на ищеца процесните суми.

По делото е представен Договор за мобилни услуги от ** г. с предпочетен номер **, по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на ответника П.

К. посочените в договора мобилни услуги за срок от 24 месеца, при месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 19,99 лева (за 24 месеца) и месечен абонамент от 25,99 лева (след изтичане на първоначалния срок на договора), срещу насрещната престация – парично възнаграждение по абонаментен план „Тотал +”.

По делото е представен Договор за мобилни услуги от ** г. с предпочетен номер **, по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на ответника П.

К. посочените в договора мобилни услуги за срок от 24 месеца, при месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 29,99 лева (за 24 месеца) и месечен абонамент от 45,99 лева (след изтичане на първоначалния срок на договора), срещу насрещната престация – парично възнаграждение по абонаментен план „Тотал Макс”.

Видно е от приложеното Заявление за активиране на услуга от ** г. към заявка № **, че страните са уговорили да бъде активирана услугата „Онлайн защита в мобилната мрежа“ за мобилен номер ** с цена услугата от 1,20 лева с ДДС след промо период от 2 месеца на цена 0,00 лева.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 13560/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с., е приложен препис от Общите условия на мобилния оператор, които са приети от абоната, видно от представените декларации – съгласие от ** г. и от ** г., с подписването на които потребителят е декларирал, че е запознат с тях и е 3 получил екземпляр от същите.

Видно от представения по делото Договор за лизинг от ** г., ищецът се е задължил при условията на посочения договор и общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя П. К. устройство ***** за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 112,07 лева с вкл. ДДС на 23 месечни вноски, всяка в размер на 2,59 лева с ДДС, при внасяне на първоначална лизингова вноска от 52,50 лева с ДДС.

От представения по делото Договор за лизинг от ** г. се установява, че ищецът се е задължил при условията на посочения договор и общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя П. К. устройство ***** за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 220,57 лева с вкл. ДДС на 23 месечни вноски, всяка в размер на 9,59 лева с ДДС, при внасяне на първоначална лизингова вноска от 0,00 лева с ДДС.

От представения по делото Договор за лизинг на аксесоари от ** г. се установява, че ищецът се е задължил при условията на посочения договор и общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя П. К. за временно и възмездно ползване пакет аксесоари със следните продуктови номера:

***** и **, срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 98,36 лева с вкл. ДДС на 23 месечни вноски, всяка в размер на 4,10 лева с ДДС, при внасяне на първоначална лизингова вноска от 0,00 лева с ДДС.

По делото са представени и Общи условия на договор за лизинг, регулиращи отношенията между ищцовото дружество и неговите потребители във връзка с предоставянето на устройства при условията на договор за лизинг, на които фигурира подпис за лизингополучател към всяко от процесните лизингови правоотношения.

Приложена е и Застрахователна полица номер ** към заявка № ** сключена между ответника и трето за настоящото производство лице, която е неотносима към предмета на делото, тъй като не касае претендирани от ищеца „Йеттел България“ ЕАД суми във връзка с нея.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е възразил, че исковете са неоснователни, като е оспорил наличието на валидно сключени между страните договори, съответно подписите, положени за ответника в представените по делото договори. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 20.03.2026 г., особеният представител на ответника не поддържа искането си за допускане на СПЕ. Поддържа единствено възражението си, че ищецът не е предоставял на ответника електронни съобщителни услуги, респ. че не е предоставял 4 посочените в исковата молба лизингови вещи. В тази насока са и изложените съображения от особения представител в депозираните от него писмени бележки.

Счита, че фактът на сключване на договорите не е достатъчен, за да се обоснове дължимост на процесните суми, доколкото не е предоставен достъп на абоната до предоставяните от мобилния оператор услуги.

В конкретния случай, съдът приема, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило на ответника електронни съобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от ** г. с предпочетен номер ** и Договор за мобилни услуги от ** г. с предпочетен номер **, както и е предоставило на ответника устройство ***** за временно и възмездно ползване по Договор за лизинг от ** г. и устройство ***** за временно и възмездно ползване по Договор за лизинг от ** г., както и пакет аксесоари със следните продуктови номера: ***** и ** за временно и възмездно ползване по Договор за лизинг на аксесоари от ** г., срещу задължението за потребителя да заплаща уговорената цена на услугата по съответния абонаментен план, както и да заплаща лизингови вноски, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви при обсъждане на процесните договори, съответстващо и на описаното в исковата молба.

Съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните, съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респективно за заплащане на цената за тези услуги.

Следователно, налице са редовно сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг между ищеца „Йеттел България“ ЕАД, като мобилен оператор и лизингодател, и ответника П. Б. К., като потребител на електронни съобщителни услуги и лизингополучател.