Решение № 277 от 03.11.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. С., 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100379 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. Т., чрез адв. Е. П. против А. А. В. и Е. И. И., с която са предявени осъдителни искове, с правно основание по по чл. 48, ал. 1 вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 80а, ал. 2, т. 10 и ал. 3 ЗДвП и по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева частично от 300 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от пътно-транспортно произшествие, причинено виновно на 04.10.2023 г., около 17:30 часа, в гр. С. от ненавършилата им пълнолетие дъщеря на ответниците - М. А. А., (малолетна към момента на причиняване на настъпване на ПТП) ведно със законната лихва върху присъдената сума от 04.10.2023 г., до окончателното погасяване на задължението.

Обстоятелствата, на които се основават предявените права и възражения са следните:

В исковата молба се твърди, че на 04.10.2023 г. ищцата заедно с детето си се разхождали по главната улица в гр. С., когато в близост до заведение „М.“ била блъсната от електрическа тротинетка управлявана от ненавършилото пълнолетие дете М. А. А., род. на 18.08.2011 г., чиито родители са ответниците – А. А. В. и Е. И. И..

В следствие на удара и падането ищцата получила силни болки.

1

Сигнализирала за произшествието на ЕЕН 112 и на място пристигна полицейски екип, който установил самоличността на детето М. А., като била образувана преписка вх. № 5607/2023 г. В последствие преписката била прекратена с отказ да се образува досъдебно производство, въпреки наличието на средна телЕ. повреда, тъй като деянието било извършено от малолетната към него момент М. А. А..

След инцидента ищцата била откарана в окръжна болница, но въпреки проведеното лечение продължила да не се чувства добре и чувствала вътрешна напрегнатост и тревожност. При извършен преглед, д-р Н.Н. установила остра стресова реакция. Съдебен лекар установил уврежданията, които били причинени от удара с тротинетката: съчетана механична травма, вследствие блъскане от тротинетка; данни за контузия на левите горен и долен крайници, с натъртвания в областта на лявата мишница, предмишница и длан с кръвонасядане и оток на тъканите в областта на долния край на предмишницата около китката; контузия на дясната длан с болки в областта на дланта и контузия на левия долен крайник и лявата тазобедрена област с болки в областта на ставата и бедрото.

В последствие, въпреки приетите болкоуспокояващи медикаменти здравословното на ищцата се влошило, по повод на което била прегледана от травматолог. При прегледа било установено счупване на долния край на лъчевата кост на ляв горен крайник.

По повод травмите и болките ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 05.10.2023 г. до 10.10.2023 г. Поради засилващите се болки, при преглед на 09.10.2023 г. посетила лекар по повод счупване долния край на лъчевата кост и бил продължен отпуска за временна неработоспособност, за периода от 26.10.2023 г. до 09.11.2023 г.

Предвид претърпените болки и страдания, съответстващи по сила, продължителност и интензитет на причиненото увреждане, изразяващо се в контузия на левите горен и долен крайници с натъртвания в областта на лявата мишница, предмишница и длан с кръвонасядане и оток на тъканите в областта на долния край на предмишницата около китката; контузия на дясната длан с болки в областта на дланта и контузия на левия долен крайник и лявата тазобедрена област, с болки в областта на ставата на бедрото и счупване на долния край на лъчевата кост, в резултат на ПТП, причинено от малолетната 2

М. Ал. А. при управлението на двуколесното ППС, ищцата претендира от родителите й обезщетение в размер на 30 000.00 лв., предявено по съдебен ред в настоящото производство като частичен иск, в размер на 10 000 лв.

В подадения отговор на исковата молба от адв. Ст. Б. като особен представител на ответницата Е. Ис. И., назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, се поддържат възражения за прекомерност по размер на претендираното обезщетение. Иска се събирането на гласни доказателства – разпит на един свидетел, който да бъде призован на посочения в акта за установяване на административно нарушение адрес

В отговора, подаден от адв. Г. Д. като пълномощник на отв. Ал. А., се поддържа възражение относно упражняването от тях на родителските права по отношение на малолетната М., като се твърди, че към релевантния момент на 04.10.2023 г. ответникът е бил в Слънчев бряг и надзора върху детето е бил упражняван от дядото А.В.Х. и съпругата му Ф.Х., като към същия момент ответниците били разделени.

Възразява, че с исковата молба са представени само и единствено само амбулаторни листи, но не и образното изследване (рентгеновата снимка) от лекар специалист по образна диагностика, както и разчитане и писмена интерпретация на получените резултати от него.

С определение № 229/04.04.2025 г. по делото, по искане на ответницата и представеното на 14.03.2025 г. пълномощно от нея за адв. Г. Д., съдът постанови прекратяване на представителството по делото на основание чл. 47, ал. 6 ГПК от особения представител – адв. Ст. Б..

В о. с. з. ищцата се явява лично и с пълномощник - адв. Ел. П., която поддържа предявените искове. В проведеното на 02.10.2025 г. открито съдебно заседание изменя предявеният главен иск, като такъв за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди – за сумата от 10 000 лв., който размер на претенцията уточнява като пълен, а не като частичен.

Ответниците се явяват лично и с адв. Г. Д., която оспорва предявените искове като недоказани и завишени по размер.

Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и се установява от представените писмени доказателства 3 констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 5 от 04.10.2023 г. и постановление от 25.01.2024 г., по преписка вх. № 5607/2023 г. по описа на РП- гр. С. за отказ да се образува досъдебно производство, че на 04.10.2023 г., по време на разходка с детето си ищцата е била блъсната на бул. „Ц.О.“ – пешеходна зона, в близост до заведение „М.“, от електрическа тротинетка, марка „NINEBOT ZING C20“, управлявана от малолетната тогава М. А. А., род. на 18.08.2011 г., от родители: баща – А. А. В. и майка Е. И. И.. Мястото на инцидента е било посетено от полицейски служители, които съставили АУАН серия GA № 96675/04.10.2025 г. за нарушение по чл. 80а, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за което била наложена глоба на свидетеля А.В.Х..

От предоставената от АСП – С. информация, с писмо вх. № 5793 от 26.09.2025 г., както и от показанията на свидетеля А.В.Х., дядо по бащина линия и свидетелката С. А. Севиева, баба по бащина линия на детето М. А., се установява, че поради неразбирателство между ответниците, четирите им деца, едно от които – М. А., към 04.10.2023 г., са били отглеждани от родителите на ответника А. В. – посочените двама свидетели. Отглеждането на М. А. от нейните баба и дядо по бащина линия – посочените свидетели, е осъществявано от последните по съгласие на двамата ответници като родители, поради настъпило неразбирателство между тях и установяването на ответника да работи извън гр. С.. Не се твърди и не се установява от събраните доказателства децата да са били настанени при своите баба и дядо като мярка за закрила или по други, независещи от ответниците причини.

Според първоначалното заключение - вх.№ 1783/20.03.2025 г., на в. л. – д-р Ст. С.и допълнително заключение вх. № 3924/25.06.2025 г., изготвени по писмени данни – представените от ищцата амбулаторен лист за преглед от 04.10.2023 г.; фиш за спешна медицинска помощ от 04.10.2023 г.; амбулаторен лист от 05.10.2023 г.; медицинско удостоверение от 05.10.2023 г.; съдебномедицинско удостоверение от 05.10.2023 г.; болничен лист от 06.10.2023 г.; амбулаторен лист от 09.10.2023 г. в 9:16 часа; амбулаторен лист от 09.10.2023 г. в 11 часа; амбулаторен лист от 26.10.2023 г.; болничен лист от 26.10.2023г.; кръвни изследвания и амбулаторен лист от 12.12.2023 г. и анамнеза от 19.03.2025 г., във връзка с инцидента на ищцата са причинени травми, изразяващи се в повърхностна травма на предмишница, неуточнена, придружена от травма в областта на тазобедрената става и бедрото – 4 неуточнена; Контузио антебрахи синистри. Контузио брахи синистри; множествени повърхностни травми -, неуточнени; остра стресова реакция.

Била е диагностицирана на 09.10.2023 г. от д-р С.Ж. със счупване на долния край на лъчевата кост - „Фисура на долния край на лъчевата кост на лявата ръка“. По-късно тази диагноза потвърдена и от д-р П.П. 26.10.2023г. и от д-р П.П.- на 12.12.2023 г. Била е лекувана е с обездвижване чрез ортеза, назначена е била и физиотерапия, обезболяващи и противовъзпалителни - Бестарен, Баклофен, Едотин. За периода от 04.10.2025 г. до 10.12.2023 г. ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност поради травмите. М. С. Т. са били при предимно в лявата телЕ. половина- тяло и крайници, включително и фисура /фрактура/ на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, т.е заключението в първоначалната СМЕ № 27/2025г. не се променя, а се потвърждава. Ищцата претърпяла „трайно затрудняване движенията на левия горен крайник“ за период над 30 дни.

С оглед обстоятелството, че в изготвените по писмени данни експертизи от д-р Ст. С., който в обясненията си в о. с. з. подчертава, че в нито един от амбулаторните листи не се съдържа – цитиране или направление за образна диагностика, съдът назначи комплексна СМЕ, за установяване на причинените на ищцата увреждания, въз основа на представените рентгенолочини изследвания на диГ.лен носител. От заключението – вх. № 5045/18.08.2025 г., изготвено от вещите лица: д-р Х. Л. Х. - ортопед травматолог и д-р Н. Х. Щ. – рентгенолог, се установява, че според рентгенологичното изследване на диГ.лен носител, намиращо се лист 139 по делото, както и това на лист 153 са едно и също рентгенолочино изследване на лява предмишница, лява гривнена става и лява длан - фас и профил, според липсват травматични изменения на костната структура. Рентгеново изследване на лява тазобедрена става също установява липсата на травматични изменения. В обясненията си, дадени пред съда на основание чл. 200 ГПК, вещите лица поясняват, че не се установява фисура - пропукване, нито фрактура на костите. Касае се за контузия, представляваща натъртване на меките тъкани, възстановяването от която е обикновено 10-15 дни, ако няма голям хематом и ако същия не доведе до някаква сатурация. В случая не се констатират усложнения. Болевия синдром, в зависимост от участъка на нараняване, е от 7 до 10 дни. Разликата в заключенията вещите лица обясняват с обстоятелството, че д-р С. е изготвил заключенията си само въз основа на представените амбулаторни листи.

5

Вещите лица определят като напълно погрешно обездвижването за срок от 3540 дни, при което настъпва хипотрофия на мускулите, което от своя страна на по-късно пък налага рехабилитация, физиотерапии и възстановяване. В амбулаторните листи не е описано кръвонасядане, големи отоци или затруднение в движение на пръстите на китката. Поясняват, че физиотерапия винаги може да се направи, но в случая е трябвало да се проведе в по-ранен период, като при обездвижване за период от 7-10 дни е следвало да започне веднага, което би довело до пълно възстановяване. Липсва амбулаторен лист, от който да е видим резултата от провеждана физиотерапията, за каквато задължително е следвало да се издаде амбулаторен лист. Липсва контролна рентгенова снимка, а първоначалната е извършена на по-късен етап.

Предписаното лечение е било по естеството си адекватно, но с много голяма продължителност. Обективното изследване е от 05.10.2023 г., което потвърждава заключението по КСМЕ.

От показанията на групата свидетели, доведени за разпит от ищцата, се установява, че въз основа на така установените травми и проведено лечение с необоснована от медицинска гледна точка продължителност обездвижване, като ищцата е съобразила така назначеното лечение, според поставената неправилно диагноза – фисура на предмишница на горен ляв крайник, същата е търпяла болки и ограничения в движението на лявата ръка в продължение на 2-3 месеца. Търпяла е болки и неудобство от обездвижването, не е била работоспособна, била е в отпуск поради временна неработоспособност и е била ограничена при извършването на доМ.нската работа. Наложило се е да бъде подпомагана. Преживяла е силна стресова реакция, установена от д-р Н.