Решение № 74 от 21.05.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Видин, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

В. Д. С.

В. Р. Г. при участието на секретаря В.В. У. като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241300600126 по описа за 2024 година

С присъда № 2/15.02.2024г. по НЧХД № 2/2023г. по описа на Районен съд Белоградчик, подсъдимия Р. М. И. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на 25.03.2022г. в с. Дражинци, общ. Ружинци, обл. Видин, по непредпазливост противозаконно унищожил недвижимо имущество- масивна сграда- лятна кухня, стопанска постройка- тлакана и селскостопанска постройка, находящи се на адрес: с. Дражинци, общ. Ружинци, обл. Видин, ул. „*“ № *, на стойност 11543.00 лева, както и движимо имущество на стойност 7296.80 лева, като общата стойност на унищоженото движимо и недвижимо имущество е 18839.80 лева, собственост на И. В. К. с ЕГН **********, като от престъплението са причинение значителни вреди- престъпление по чл.216, ал.6 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с ал.5, т.2, предложение първо от НК, поради което и на същото основание, във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК, на подсъдимия И. е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева.

На осн. чл. 45 ЗЗД, подсъдимия Р. М. И. е осъден ДА ЗАПЛАТИ н а И. В. К. с ЕГН **********, сумата от 15 750 лв. - обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2022 г. (датата на деянието), до окончателното изплащане на главницата, както и 2000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2022 г. (датата на деянието), до окончателното изплащане на главницата, като в останалата част до претендирания размер 4 000 лв., е отхвърлен гражданския иск за неимуществени вреди.

1

Подсъдимият Р. М. И. е осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС Белоградчик, държавна такса върху уважения гражданския иск, в размер на 710.00 лв., както и 5.00 лв. (пет лева) в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на съда за държавната такса.

Подсъдимият Р. М. И. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на И. В. К. с ЕГН **********, направените по делото разноски: 12.00 лв. - за държавна такса, 500.00 лв. - за възнаграждения за вещи лица и 700.00 лв. - за адвокатско възнаграждение.

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия Р. М. И., чрез неговия защитникадвокат В. М.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невинен по повдИ.ото му обвинение, като бъдат отхвърлени предявения граждански искове за имуществени и неимуществени вреди. В случай, че бъде прието, че подсъдимия е виновен, то молбата е за редукция на наказанието „глоба“ до минимума от 100 лева.

В с.з. пред ВОС, тъжителят И. К., лично и чрез своя повереник- адвокат И. В., оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

В с.з. пред ВОС, подсъдимият Р. И., чрез своя защитник- адвокат В. М., поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

БРС е допуснал в последователност поредица от процесуални нарушения, като всяко предходно е във връзка с последвалото и го задълбочава.

БРС не е съобразил, че частният тъжител, независимо дали ползва или не услугите на юрист /повереник/, няма задължение да посочи правната квалификация на деянието /р. № 472 от 16.10.2001 г. по н. д. № 424/2001 г., II н. о., на ВКС/. Задължение на съда е да даде правна оценка на твърдените в тъжба факти /в каквато насока е постоянна съдебната практика на ВКС, а понастоящем това задължение вече е изрично закрепено с изм. с ДВ бр. 48 от 02.06.2023 г. в чл. 252, ал. 4, изр. 2 от НПК/, както и да прецени дали същите не се квалифицират като престъпление от общ характер, за което е недопустимо провеждането на наказателно производство от частен характер. Ако описаните в тъжбата факти се субсумират в състав на престъпление от общ характер, то са налице основания за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 81, ал. 1, в р . чл. 80 от НПК сочи, че тъжба може да подава само лице, което е пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия /вж. посочените в чл. 161, ал. 1, чл. 175, ал. 1, чл. 218в и чл. 348б от НК/. Поради това е и недопустимо образуването на наказателно производство за престъпление, което се преследва по реда на държавното обвинение по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК.

Първоинстанционния съд, разгледал делото, не е изпълнил задължението си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 от НПК. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасянето на съда по повдИ.ото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената й част. Тъжбата 2 трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата.

Това в случая не е сторено. В тъжбата е посочена правна квалификация, но тя не обвързва Съда и не го освобождава от задължението да направи правилна такава, съобразно посочените по-горе критерии, което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с разпореждането за насрочване на делото. Визираната квалификация в тъжбата е по чл. 216, ал.6 от НК във вр. с ал.1 и ал.5 на чл.216 от НК. БРС е следвало да прецени дали това е правилната правна квалификация, с оглед обстоятелствената част на тъжбата, доколкото в нея се повдига обвинение за унищожаване на вещи /на значителна обща стойност/, вследствие на палеж, от което за причинени значителни вреди. Следва да се има предвид, че предходното ДП № 242/ ЗМ 121/2022г. на РУ Белоградчик, вкл. постановление за спиране на наказателното производство от 29.09.2022г. на РП Видин, не е част от настоящото производство от частен характер, като правните и фактически изводи в постановлението не обвързват първоинстанционния съд, а още по-малко би могло той да се съобразява с тях, при изпълнението на задължението си да квалифицира правно обвинението. Видно от разпореждане № 3/04.01.2023г. по първоинстанционното дело /л.17/, с което е даден ход на тъжбата и е насрочено открито с.з. по делото, БРС декларативно е посочил, че с подадената тъжба, срещу подсъдимия е повдИ.о обвинение по чл.216, ал.6 във вр. с ал.1 от НК, т.е. частично е преповторена правната квалификация визирана в тъжбата /изключена е ал.5 на чл.216 от НК/, като е налице и непълнота, тъй като ал.6 на чл.216 от НК съдържа различни хипотези запълващи се от предходни алинеи на чл.216. ВРС е игнорирал, фактическото обвинение, за унищожаване на вещи /на значителна обща стойност/, вследствие на палеж, от което за причинени значителни вреди. От друга страна, с оглед правилото reformatio in peus, при положение, че е налице осъдителна присъда по чл.216, ал.6 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с ал.5, т.2, предложение първо от НК, обжалвана само от подсъдимия, то вече е изключена възможността за ангажиране на по-тежка наказателна отговорност на подсъдимия, респ. при правна квалификация по чл.331 от НК- престъпление от общ характер.

По-нататък, след като не е изпълнил задължението си да даде правна квалификация на обвинението повдИ.о с тъжбата, респ. да очертае юридическите рамки на предмета на делото, БРС, без да има изменение на обвинението, за пръв път с присъдата въвежда нова правна квалификация на деянието на подсъдимия, за което го е осъдил, т.е. по чл.216, ал.6 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с ал.5, т.2, предложение първо от НК. Тази квалификация освен, че е по-тежка от чл.216, ал.6 във вр. с ал.1 от НК, т.е. от квалификацията визирана в разпореждането на БРС за даване ход на тъжбата /където не са визирани квалифициращи обстоятелства по ал.5 на чл.216 от НК/, не е съобразена и с чл.2, ал.1 от НК, по смисъла на която норма, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е 3 бил в сила по време на извършването му. Към датата на извършване на деянието по обвинението, респ. 25.03.2022г., ал.5 на чл.216 не е съдържала отделни точки, както е станало след изменението на нормата, обнародвано в ДВ бр.67/04.08.2023г. Също така, без да има изменение на обвинението БРС се е произнесъл свръх петитум, респ. за деяние, което във фактически аспект е различно /по-тежко/ от обвинението повдИ.о с тъжбата, и е основание за по-тежка отговорност на подсъдимия. Видно от абзац 3 /от горе надолу/, на страница 2 от тъжбата, подсъдимия е обвинен в унищожаване на движими и недвижими вещи на обща стойност 15750 лева. С присъдата на БРС, подсъдимия е осъден за унищожаване на движимо и недвижимо имущество на обща стойност 18839,80 лева, т.е. за стойност надхвърляща чувствително стойността на унищоженото имущество по обвинението. Видно е, че БРС е излязъл от фактическите параметри за произнасяне по повдИ.ото с тъжбата обвинение, т.е. рамките очертани с обстоятелствената й част.

Предвид горното е нарушено правото на подсъдимия по чл.55, ал.1, предложение първо от НПК, с което му е нарушено правото на защита.

Налице е и липса на мотиви. БРС е посочил, че фактическата обстановка, която е приел за установена, се доказва и от „писмените материали от ДП № 121/2022г. на РУ-Белоградчик“.

Смисъла на това обобщение, че БРС има предвид всички материали от ДП. От една страна напълно липсва анализ на тези „писмени материали“, които не са отделно конкретизирани и обсъждани /всъщност, единствената конкретика в тази насока е споменатото от БРС постановление за спиране на РП Видин, в връзка с установяване на обстоятелството от къде е тръгнал пожара/. От друга страна ВРС напълно неправилно е приел като доказателство „писмените материали от ДП № 121/2022г. на РУ-Белоградчик“, които освен, че нямат доказателствена стойност относно значимите обстоятелства в настоящия процес, иницииран по тъжба на тъжителя, не са и инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, което са извършва чрез тяхното прочитане, а по делото липсва протоколирано такова. Непълнотата в мотивите на БРС води и до неяснота, и противоречие в тях. БРС е посочил, че фактическата обстановка се основава на материалите от ДП, но тогава не е ясно например, защо БРС е игнорирал експертните оценки на ДП на запаленото имущество и причинените щети, вследствие на пожара, които са различни, респ. чувствително по-ниски /което на ДП е послужило като основание за извод за липса на значителна стойност на запаленото имущество, а в юридически аспект- за липса на този съставомерен признак от обективна страна за деяние по чл.331 от НК/ от тези които са посочени в заключенията на оценителните експертизи назначени по първоинстанционното дело и приети от БРС, и послужили му като основание да приеме, че все пак е запалено имущество на значителна стойност, каквато е и стойността на причинените щети. Що се касае до конкретно посоченото постановление за спиране на РП Видин, следва да се има предвид, че от него се доказва единствено прпоцесуалното действие извършено от РП Видин, но констатациите в този документ, включително и относно пожара нямат никаква доказателствена стойност по делото от частен характер, както в обратна насока неправилно е приел БРС, вместо да изясни значимите обстоятелства чрез назначаване на пожаро-техническа експертиза.

4

Липсват правни съображения за взетото решение. От обективна страна не е обсъден начина по който е извършено унищожаването и неговото значение за правната квалификация, с оглед останалите обективни признаци на престъплението. Липсва и обосновка на субективната страна на престъплението, която субективна страна изобщо не е преценена през призмата на конкретните процесни действия на подсъдимия.