Решение № 3571 от 30.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3571 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100507609 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника В. Х. Т., действащ лично и като ЕТ „Б.-В. Т.“ срещу постановление от 11.05.2022 г. по изпълнително дело № 20217890400458 по описа на ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на размера на приетите такси и разноски по ТТПЗЧСИ, приети с постановление за разноските от 25.01.2022 г. В жалбата се излагат оплаквания освен за незаконосъобразността на този отказ, включително поради недължимост на ДДС, каквото било начислено от съдебния изпълнител и неправилно определяне по размер на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, и такива за несъразмерност на действията по изпълнението в сравнение с подлежащите на принудително събиране суми. Моли съда да постанови решение, с което да отмени отказа на съдебния изпълнител да намали разноските, както и да отмени отказа на съдебния изпълнител да приключи изпълнението по отношение на несъразмерно наложените обезпечителни мерки.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизия и събиране на вземания“ е подала възражение, с което оспорва жалбата на длъжника като неоснователна, като излага подробни съображения и моли съда да я остави без уважение..

1

По делото е представено копие на изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния изпълнител във връзка с обжалваните действия.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, що се касае до разноските в изпълнението е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител по смисъла на чл.

435, ал.2, т. 7 от ГПК, като следва да бъде разгледана по същество.

В останалата си част жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, предвид следното : Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.

2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.

468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Следва да се отбележи, че изпълнителното производство се прекратява в случаите, предвидени с разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В случая сочената несъразмерност на „обезпечителните“ мерки, наложени от съдебния изпълнител, а именно запори на сметки и възбрана на недвижим имот, не могат да се приравнят на изпълнение на задължението и събиране на разноските по него, а отмяната им от съдебния изпълнител няма да има за последица прекратяване на производството или неговото приключване. Също така, видно от материалите по представеното изпълнително дело, по искане на частния жалбоподател производството по същото е спряно, като той не е правил искания за прекратяване или приключване на изпълнението по него.

Разгледана по същество, жалбата в частта относно разноските е частично основателна, предвид следното :

Производството по изпълнително дело № 20217890400458 на ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ и район на действие СГС е образувано по възлагателно писмо на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „Ревизия и събиране на вземания“ срещу „Б.-В. Т.“ ЕТ по искане за образуване на принудително производство, с изх. № ДИС21-ВК66-58/27.10.2021 г. по описа на Дирекция „Общински приходи“, отдел „Искър“, като събере публичното вземане по искането, заедно със законната 2 лихва и всички разноски по изпълнението, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Възложено било на съдебния изпълнител, едновременно с връчване на поканата за доброволно изпълнение, да наложи запор на всички банкови сметки на длъжника, както и да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно приложените с възлагателното писмо актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, длъжникът бил задължен за следните суми – олихвяема сума в размер на 9209,36 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; законна лихва към 25.01.2022 г.

230,24 лева, олихвяема сума в размер на 4849,49 лева.

По делото било присъединено вземане на НАП в размер на 2315,66 лева.

Частният съдебен изпълнител поканил длъжника „Б.-В. Т.“ ЕТ да изпълни доброволно задължението си, за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение, която последният получил на 28.01.2022 г. В същата покана извън сумите, претендирани от първоначалния взискател Столична община, в това число юрисконсултско възнаграждение от 100 лева и присъединеното задължение към НАП, били начислени такси и разноски по изпълнението в размер на 220,31 лева, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, чийто размер към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение бил 1466,74 лева, като било отбелязано, че това задължение е лихвоносно и следва да се изчисли към момента на плащане на задължението, както и че не са включени такси и разноски, направени след поканата и тези във връзка прекратяване на изпълнителното дело. С поканата длъжникът бил уведомен също, че са наложени запори на банковите сметки в Уникредит Булбанк АД на „Б.-В. Т.“ ЕТ, както и на банковите сметки и сейфове на В. Т. и възбрана на ателие, с идентификатор ***, находящо се в гр. София, ул. „******* ет. ******* собственост на В. Т..

В срока за доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските и таксите по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, събирането на ДДС върху тях, както и по отношение наложените запори и възбрана.

С обжалвано постановление от 11.05.2022 г., съдебният изпълнител намалил отказал да намали размера на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, определени с постановление за разноски от 25.01.2022 г.

Горното постановление било съобщено на длъжника на 16.05.2022 г., а жалбата срещу него била подадена на 18.05.2022 г.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е частично основателна.

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, както и по глава VII (чл. 78 - 82) от Закона за частните 3 съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн.

ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно, ал. 2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая не са изложени никакви доводи относно определеното юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на първоначалния взискател Столична община, както и определените такси по т. 1, 3, 4, 9, 10, 31а, 31б. и т. 31к от ТТРЗЧСИ в размер на общо 220,31 лева, като съдът не следва да обсъжда същите. Не следва да бъдат обсъждани и доводите, касаещи характера на разноските в изпълнението и реда за тяхното събиране, доколкото същите са неотносими към определянето им по размер, респективно извън предмета на доказване в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

С оглед доводите в жалбата на въззивна проверка подлежат действията на съдебния изпълнител по начисляване на ДДС, както и по определяне на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по размер.

По отношение на начисляването на ДДС от съдебния изпълнител следва да се има предвид следното : Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС изрично определя като независима икономическа дейност упражняването на свободна професия от частните съдебни изпълнители (ЧСИ). Също така всяко лице има статут на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато същото извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Съгласно чл. 2 от ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни и публични притезания, а органите, компетентни да установяват публични вземания, могат да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. Глава седма на същия закон "Такси и разноски по изпълнението" регламентира таксите, които събират частните съдебни 4 изпълнители. На основание чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата. Действащата тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ е обнародвана в бр. 35 на ДВ от 28.04.2006 г. Съгласно чл. 80 от закона за всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2 се внася авансово.

Таксите, които ЧСИ събира, по своя характер са възнаграждение за извършените от ЧСИ услуги/действия по повод изпълнението. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в тарифата такси не попадат в изключенията, посочени в Глава четвърта "Освободени доставки и придобивания" от ЗДДС, те са облагаеми доставки на услуга по смисъла на ЗДДС. Следователно върху таксите се дължи ДДС и ЧСИ правилно е начислил такъв, както върху таксите по т. 1, 3, 4, 9, 10, 31а, 31б. и т. 31к от ТТРЗЧСИ, така и върху пропорционалната такса по т. 26 от същата Тарифа . В този смисъл изцяло неоснователни са доводите в жалбата за недължимост на ДДС и неправилното му начисляване от ЧСИ.

Що се отнася до пропорционалната такса по т. 26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 1466,74 лева, настоящият съдебен състав намира същата за неправилно определена от ЧСИ. Същата е следвало да бъде е определена върху материален интерес от 16604,75 лева (а не както неправилно е посочено в жалбата върху интерес от 16374,51 лева), включващ възложените за събиране вземания от първоначалния взискател Столична община, както допълнително присъединеното вземане към НАП. Съгласно т. 26, б. „г" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лева - 820 лева + 6 на сто за горницата над 10 000 лева. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси ( случая такива няма внесени). В този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнението, т.е. в случая сумата 16604,75 лева. Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 16604,75 лева, възлиза на 1459,55 лева с ДДС, т.е /820+396,29+243,26 /ДДС /, и до този размер се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 1466,74 лева.