Акт № 14366 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14366 гр. София, 06.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Наказателно дело частен характер № 20261110215364 по описа за 2026 година след като се запознах с материалите по делото и с депозираната от В. Т.

П. тъжба срещу М. К. Г. с твърдения за извършено от последната престъпление от частен характер, такова по чл.182, ал.2 от НК и след извършване на проверката по чл.247б, ал.2 от НПК, намирам следното:

Делото е подсъдно на СРС като първоинстанционен съд, но съдията-докладчик счита, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство поради това, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление.

В тъжбата се твърди, че лицето М. К. Г., в периода от 06.06.2026 г. до 12.10.2026 г., като родител – майка на детето К. В. П., не е изпълнила няколко съдебни определения, с които е определен привременно режим на лични отношения на бащата с детето, като не е предала детето на бащата В. Т. П. за осъществяване на определения от съда привременен режим на лични контакти. Инкриминираните дати са посочени отделно, като за всяка от тях се описва какво се е случило.

Относно датата 06.06.2026 г. се сочи, че след комуникация по мобилно приложение между майката и бащата, майката в крайна сметка е извела детето пред входа на блока, където бащата е чакал и е казала на бащата да го вземе, но детето се е съпротивлявало, отскубнало се е и е побягнало обратно навътре във входа на блока. В случая действията на майката не представляват неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебното определение, тъй като не се твърдят действия, с които Г. да е отказала да предаде детето на бащата или да е препятствала това предаване. Дори напротив – извела е детето пред блока, където бащата е чакал, но самото дете не е поискало да тръгне с бащата и е избягала обратно във входа. Няма как действията на детето и отказът му да тръгне с бащата да се вменяват във вина на майката, тъй като тя отговаря за своите лични действия или бездействия, понеже наказателната отговорност е лична и няма как да носи отговорност за отказа на детето да тръгне с баща си. Тя е изпълнила определението, като е извела детето и е отишла с него до бащата, но самото дете не е поискало да тръгне с другия родител. В момента в който детето е било изведено пред блока съдебното определение е било изпълнено от майката. Няма как да й се 1 вменява във вина и да се приемат за неправомерни действия от нейна страна това, че не е хукнала да гони детето обратно, да го хване и пак да го извлече насила пред входа при бащата. В крайна сметка тя му е майка и се е съобразила с отказа му да тръгне с баща си, но не е възпрепятствала или осуетила това детето да отиде при другия родител. Реално в случая не се описват конкретни действия или бездействия на Г., които да осъществяват от обективна страна изпълнително деяние по чл.182, ал.2 от НК.

Относно датата 21.06.2026 г. се сочи, че майката не е извела детето пред входа при бащата, защото самото дете заявило, че било уморено, лежало и искало да си остане у дома. Тук трябва да бъде отбелязано, че се касае за уикенд, като предходния ден в събота на 20.06.2026 г. детето е било с баща си и е осъществен личният контакт, тоест става въпрос за неизпълнение на само единия ден от уикенда (неделя), което категорично представлява малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. За тази малозначителност говори и обстоятелството, че отново детето не е искало да осъществи контакт с баща си, поради което майката не го е извела пред входа, а не става въпрос за отказ на майката да предаде детето. Въпреки че предходния ден детето е било с баща си, то е отказало да се види с него и на следващия ден, тоест самото дете не е искало да се види с другия родител, независимо от контакта им в събота.

Относно датата 05.07.2026 г. отново се сочи, че майката не е извела детето пред входа при бащата, защото самото дете заявило, че било уморено, не искало да става и още лежало, като детето потвърдило това пред баща си по телефона. Въпреки това, около обяд майката все пак излязла от входа на кооперацията с детето, като бащата бил още пред блока. Тогава майката попитала детето дали иска да остане при баща си, а то отвърнало, че не иска.

Тук отново трябва да бъде отбелязано, че се касае за уикенд, като предния ден в събота на 04.07.2026 г. детето е било с баща си и е осъществен личният контакт, тоест става въпрос за неизпълнение на само единия ден от уикенда (неделя), което отново категорично представлява малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. За тази малозначителност говори и обстоятелството, че отново детето не е искало да осъществи контакт с баща си, поради което майката не го е извела сутринта пред входа, а не става въпрос за отказ на майката да предаде детето. Самото дете е потвърдило по телефона на баща си, че не иска да слиза пред блока, въпреки че предходния ден е било с него. Освен това в крайна сметка майката е слязла с детето при бащата, макар и по-късно, като го е попитала дали иска да отиде при другия родител, но то е отказало, поради което действията на майката отново не представляват неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебното определение. По обяд е излязла с детето пред блока, където бащата е чакал, но самото детето не е поискало да тръгне с бащата. Отново няма как действията на детето и отказът му да тръгне с бащата да се вменяват във вина на майката, тъй като тя отговаря за своите лични действия или бездействия, понеже наказателната отговорност е лична и няма как да носи отговорност за отказа на детето да тръгне с баща си. Няма как да й се вменява във вина и да се приемат за неправомерни действия от нейна страна това, че не е извлякла насила детето от колата, за да отиде при баща си. В крайна сметка тя му е майка и се е съобразила с отказа му да тръгне с баща си, но не е възпрепятствала или осуетила това детето да отиде при другия родител.

Относно датата 08.07.2026 г. се сочи, че бащата е бил пред блока, майката е слязла при него и го е поканила да се качи до апартамента, но без да 2 се качва новата му партньорка. Въпреки това бащата не уважил молбата на майката и се качил с новата си партньорка пред апартамента, където по думите на самия баща детето било извлечено от майката за ръцете навън пред апартамента, а то се дърпало неистово, явно поради ново нежелание да отиде с бащата. Майката дори препречила с тялото си опита на детето да се върне обратно в апартамента, след което то я избутало и се прибрало. Отново действията на майката не представляват неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебното определение, тъй като не се твърдят действия, с които Г. да е отказала да предаде детето на бащата или да е препятствала това предаване. Дори напротив – повикала е бащата да се качи до апартамента, насила извлякла детето за ръцете навън пред апартамента, а то се дърпало неистово, като дори препречила с тялото си опита на детето да се върне обратно в жилището, след което то я избутало и се прибрало. Тук не само има изпълнение на определението, но дори майката е направила и много повече, като въпреки явния отказ на детето да излезе при баща си, тя насила го е издърпала при другия родител и въпреки това детето отново се е отскубнало и е влязло в апартамента. Няма как действията на детето и отказът му да тръгне с бащата да се вменяват във вина на майката, тъй като тя отговаря за своите лични действия или бездействия, понеже наказателната отговорност е лична и няма как да носи отговорност за отказа на детето да тръгне с баща си. Тя е изпълнила определението, като е извела дори насила детето, но самото то не е поискало да тръгне с другия родител. В момента в който детето е било изведено пред апартамента съдебното определение е било изпълнено от майката. Няма как да й се вменява във вина и да се приемат за неправомерни действия от нейна страна това, че не е хукнала да гони детето обратно в апартамента и не го е извлякла отново насила пред жилището. В крайна сметка тя му е майка и се е съобразила с отказа му да тръгне с баща си, но не е възпрепятствала или осуетила това детето да отиде при другия родител.

Реално в случая не се описват конкретни действия или бездействия на Г., които да осъществяват от обективна страна изпълнително деяние по чл.182, ал.2 от НК.

Относно датите 12.07.2026 г. и 16.07.2026 г. се сочи, че не била осъществена аудио-визуална връзка между детето и бащата, понеже подсъдимата не отговорила на повикване за видеоразговори чрез мобилно приложение. На първо място в определението на съда е посочено, че при поискване от другия родител следва да се осигури аудио-визуална връзка с детето. Тук няма твърдения бащата предварително да е поискал такава връзка, майката да е узнала за това искане и въпреки това да е отказала връзката. За да има съставомерно описано деяние от страна на майката, тя трябва да е узнала за искането на бащата за видеовръзка и въпреки това да е отказала такава, но в случая подобни твърдения не се излагат. Сочи се, че бащата директно се обадил чрез мобилното приложение, а майката не отговорила. Липсата на отговор на видео обаждането не представлява неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебното определение, тъй като не се твърдят действия, с които Г. да е отказала да осъществи тази комуникация. Същата може да не е чула звъненето на телефона, примерно да е била в банята, телефонът в този момент да е бил извън обхват, изключен и т.н. Реално в случая не се описват конкретни действия или бездействия на Г., които да осъществяват от обективна страна изпълнително деяние по чл.182, ал.2 от НК. Тя просто не е отговорила на повикването, а не се твърди да е отговорила, след което изрично да е заявила отказ бащата да осъществи видео разговор с детето.

3

Относно датата 28.07.2026 г. се сочи, че майката не е извела детето пред входа при бащата, защото то не се чувствало добре, гадело му се, повърнало и майката трябвало да го заведе на лекар, което и сторила. Бащата я последвал до кабинета на лекаря, който заявил, че детето имало вирусна инфекция и му изписал медикаменти. След излизането от кабинета на лекаря бащата настоял да вземе детето, но майката отказала. Тук отново става въпрос за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като отказът на майката да предаде детето не е бил просто заради нейно нежелание то да отиде при бащата, а поради обективни причини – здравословното състояние на детето. То е повръщало и е установена от лекаря вирусна инфекция.

Напълно разбираемо е в тази ситуация и след като се касае за малко дете, майката да откаже да го предаде на бащата докато не оздравее, въпреки твърденията на бащата, че ще се грижи за него. Тук вече се изискват по-особени грижи, даване на медикаменти и наблюдение на детето, които една майка, на която са предоставени привременно родителските права, няма как да остави на бащата, за който не е сигурно как ще ги осъществи, а освен това той е искал да отведе детето в гр. В., като е било напълно неразумно в това състояние детето да пътува 500 километра и да не е в близост до майката, ако настъпи някакво усложнение. Тук поведението на майката не може да бъде прието за укоримо, а камо ли за престъпно, при положение, че детето е било във влошено здравословно състояние, което е установено от медицинско лице.

Относно датата 16.08.2026 г. се сочи, че след комуникация по мобилно приложение между майката и бащата, майката в крайна сметка е извела детето пред входа на блока, където бащата е чакал, но детето отново е заявило, че не иска да тръгне с бащата. Бащата му носел и торбичка с подарък, която детето взело, но въпреки това отказало да тръгне с баща си. Отново действията на майката не представляват неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебното определение, тъй като не се твърдят действия, с които Г. да е отказала да предаде детето на бащата или да е препятствала това предаване.

Дори напротив – извела е детето пред блока, където бащата е чакал, но самото детето не е поискало да тръгне с бащата, въпреки дадения му подарък. Няма как отказът на детето да тръгне с бащата да се вменява във вина на майката, тъй като тя отговаря за своите лични действия или бездействия, понеже наказателната отговорност е лична и няма как да носи отговорност за отказа на детето да тръгне с баща си. Тя е изпълнила определението, като е извела детето и е отишла с него до бащата, но самото дете не е поискало да тръгне с другия родител. В момента в който детето е било изведено пред блока съдебното определение е било изпълнено от майката. Няма как да й се вменява във вина и да се приемат за неправомерни действия от нейна страна това, че не е накарала насила детето да тръгне с бащата, като дори се сочи, че държала детето здраво за ръката докато го извеждала, а това е признак, че детето явно въобще не е искало да слиза пред блока и въпреки това тя го е извела насила. В крайна сметка тя му е майка и се е съобразила с отказа му да тръгне с баща си, но не е възпрепятствала или осуетила това детето да отиде при другия родител. Реално в случая не се описват конкретни действия или бездействия на Г., които да осъществяват от обективна страна изпълнително деяние по чл.182, ал.2 от НК.

Разпечатката съдържа 19 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07ad255b-21ff-48b0-a27a-bf4842cf5069