Решение № 2669 от 26.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2669 26.06.2019 г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски районен съд ХV граждански състав

На двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание на десети юни 2019 г. в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

Секретар: Катя Янева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 4300 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.234, ал.1 вр. с чл.74 от Кодекса на труда.

В исковата молба ищецът М.Ц.С.,*** твърди, че на **** г. сключил трудов договор № **** с ответното дружество „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК *********, като била назначена на длъжността „*****“ в отдел „*****“. На същата дата в допълнение към сключения трудов договор подписала и договор за повишаване на квалификацията с нотариална заверка на подписите, на основание чл.234 от КТ.

Счита част от клаузите на този договор за недействителни поради противоречие с Конституцията и Кодекса на труда, тъй като се ограничава правото й на труд.

Съгласно чл.5, б.а от договора ищцата дължи неустойка в случай, че не покаже добри резултати в хода на обучението, не покрие изискванията по тестовете или не придобие сертификат, като в този случай работодателят има право да развали договора с незабавен ефект, а неустойката ще се дължи към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, без да има значение причината за прекратяването. Размерът на неустойката включва заплатата на служителя, социалните осигуровки за сметка на работодателя и всички други разходи, които възлизат на 9000лв. Счита, че с тази клауза се нарушава принципа на възмездност на труда, като се принуждава служителят да върне добросъвестно полученото трудово възнаграждение под формата на репариране на причинени вреди от неизпълнение на задължения по трудов договор, като работодателят ще получи недължимо облага – заработените и платени за положения труд заплати на работника. В договора липсва информация кой точно ще провежда обучението, ще проверява тестовете и ще дава сертификата. С тази клауза се стига до отказ от правото на трудово възнаграждение, което съгласно чл.8, ал.4 от КТ я прави недействителна. В чл.5, б.б от договора е уговорена и втори вид неустойка, която е дължима при прекратяване на трудовия договор, независимо по каква причина, в размер на 3200евро. Тя не е обвързана с виновно поведение на работника. Счита тази клауза да е в противоречие с чл.48, ал.1 от Конституцията, като ограничаваща свободното право на труд, избор на професия и място на работа. Тя е в противоречие и с чл.66, ал.2 и чл.8, ал.4 от КТ, тъй като с нея се установяват по – неблагоприятни за работника условия, вкл. и отказ от права под страх от финансова санкция. Дружеството било и злонамерено, тъй като нотариалната заверка на подписите създава предпоставка за принудително изпълнение по чл.417 от ГПК, без ищцата предварително да е запозната с правното значение на тази заверка. Заявява, че на **** г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. С оглед изложеното, моли съда да обяви за недействителни клаузите за неустойка, предвидени в чл.5, б.а и б от договора за повишаване на квалификация.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му срок. Счита предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй като трудовото правоотношение е прекратено.

Посочил е съдебна практика – решение № 161/ 08.05.2015 г. по гр.д. № 4848/ 2014 г. на ІV ГО на ВКС. Заявява също така, че постановеното Определение № 858 от 11.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2111/2018 г., III г. о., ГК, **** ****, касае различна хипотеза, при която трудовото правоотношение не е било прекратено, както е в настоящия случай, поради което и формираната задължителна практика на ВКС е неприложима.

В предоставения му срок ищецът е навел съображения за допустимост на предявения иск, като заявява, че процесните клаузи касаят именно прекратено трудово правоотношение. Ищцата има интерес от този иск, тъй като нейните интереси биха били накърнени вследствие приложението на нищожните клаузи.

Съдът намира предявения иск за допустим. Посочената от ответника съдебна практика - Определение № 858 от 11.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2111/2018 г., III г. о., ГК касае хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена парична сума поради погасяване на вземането по давност. В настоящия случай искът касае прогласяване нищожност, недействителност на клауза от договор за повишаване на квалификацията на служителя, уреден в разпоредбата на чл.234, ал.1 от КТ. Макар съдебната практика да приема, че този договор по чл. 234, ал.1 КТ има характера на трудов договор, то що се касае до въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и следва да се приложи гражданския закон относно отговорността за неизпълнение /така Решение № 326/19.05.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г. на ВКС/. Следователно с оглед характера на договора приложимите разпоредби досежно действителността на клаузи от посочения договора са именно тези на КТ, а единствено по отношение на неговото изпълнение следва да се приложат гражданските закони. Според разпоредбата на чл. 74, ал.1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или го заобикаля, е недействителен. Страните могат да се позовават на недействителността на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването не бъде връчено на страните. Обявяването на недействителността на трудовия договор може да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков процес по трудов спор. По същия начин се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. При наличие на недействителен трудов договор или на отделни клаузи от него, всяка от страните по правоотношението – работодателят от една страна и работника от друга, имат правен интерес от обявяване на недействителността /така Решение № 319/05.11.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. на ВКС, 4 ГО; Решение № 81/25.02.2011 г. по гр.д. № 930/2010 г. на ВКС, 3 ГО/. От изложеното следва, че работникът винаги има правен интерес от обявяване недействителността на определени клаузи от трудовия договор, независимо към момента на подаване на исковата молба дали има висящ спор относно изпълнението на някоя от тях. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск, а именно: наличие на правен интерес. За пълнота следва да се посочи, че дори да бъде възприето становището на ответника, че по отношение на договора по чл. 234, ал.1 КТ за повишаване на квалификация следва да се приложат разпоредбите на гражданското законодателство, то възраженията за липса на правен интерес от обявяване нищожността на клаузите в процесния договор, се явяват неоснователни. Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото /тяхното възникване, съдържание или съществуване/ и трябва да се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото. Две са формите на правния спор – неоснователното отричане на право, което съществува и неоснователно претендиране на право, което не съществува /така Решение № 90/16.06.2015 по дело № 4406/2014 на ВКС, ГК, III г.о., решение № 207 от 24.07.2012 г. по гр.д. № 914/2011 г. на ВКС, ІV г.о./. Действително искът за нищожност на клаузи в договор по своя характер е отрицателен установителен, но ищецът – страна по договора, винаги има правен интерес от прогласяване на нищожността на атакуваните клаузи, като по този начин същият ще се защити срещу неоснователно отричане на право, което съществува – в настоящия случай конституционното право на труд, на свободен избор на професия или дейност и на справедливо възнаграждение в съответствие с извършената от него работа. / в този смисъл Решение № 172 от 13.02.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2940/2017 г./. С оглед посочените аргументи, съдът намира, че у ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, макар трудовото правоотношение да е прекратено. Посочените клаузи намират приложение именно в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и правният интерес на ищеца е налице и понастоящем.

Този извод не се променя от посоченото от ответника Решение № 161 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4848/2014 г., IV г. о., ГК, *** ***. В същото е посочено, че страните по трудово правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално допустимо да предявят иск за недействителност на трудов договор, когато трудовото правоотношение между тях не е прекратено на някое от основанията по чл. чл.

325-чл.331 и чл. 334 от КТ. В тези случаи правният интерес и допустимостта на иска произтичат от това, че след влизането в сила на конститутивното съдебно решение за обявяването на недействителността, трудовото правоотношение вече няма да съществува, като последиците между страните ще се уредят съгласно чл.

75 от КТ - с оглед това дали работникът или служителят е действал добросъвестно или не при сключването на трудовия договор. Когато обаче трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл. чл. 325-чл. 331 и чл. 334 от КТ, обявяването на недействителността от съда няма да има за последица преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността. В тази хипотеза страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза - чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно - претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение (на уволнението - в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т.е. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение. В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг иск (искове) - за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл - чл. 344, ал. 1 от КТ), за заплащането на трудово възнаграждение (чл. 128, т. 2 от КТ), на различни обезщетения по КТ, на неустойка по трудовия договор (чл. 92 от ЗЗД), за връщане на платени такива без основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД) и пр. при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или при последващо съединяване на иска за недействителност (предявен като насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а също и чрез възражение. Това сезиране на съда обаче следва да стане в рамките на установените от закона преклузивни процесуални срокове - подаването на първоначалната искова молба (чл. 210, ал. 1 от ГПК), срока за отговор на исковата молба (чл. 211, ал. 1, чл. 212, предл. 2 и чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК; в срока за възражението, първото заседание за разглеждане на делото (чл. 212, предл. 1 от ГПК). Когато страната (независимо дали това е работодателят, или работникът или служителят) е пропуснала тези преклузивни срокове, процесуалното й право да сезира съда с иска или възражението за недействителност на трудовия договор (която има преюдициално значение спрямо съответния друг иск) се преклудира в това производство. Поради това, изгубвайки процесуалното право да сезира съда с разглеждането на преюдициалния спор за недействителност на трудовия договор (или на отделна клауза от него) в рамките на висящия процес, страната губи правото да сезира съда с този преюдициален спор и чрез предявяването на самостоятелен иск за недействителността в отделно ново производство, независимо че производството по обусловения трудов спор продължава да е висящо.