Решение № 960 от 08.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502762 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЖ на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и здраве" АД срещу Решение №190/07.06.2024г. по гр.д.

№415/2023г. на ПОС, с което е осъдено да заплати на П. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: ******, застрахователно обезщетение за претъпени от нея вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие на 25. 02. 2023г. около 14.15ч. на път ПП I-6, в района на км.31.600, виновно причинено от Ф.

К. А., при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег.

№ ********, и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за периода от 23. 09. 2022г. до 23.09.2023г., както следва: 70 000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди и 3 775,19лв. за претърпените от нея имуществени вреди, заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 15. 03. 2023г. В същата са изложени оплаквания срещу правилността на решението и са оспорени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Жалбоподателят възравява, че не е приложена съответно нормата на чл. 52 от ЗЗД и определеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.

Поддържа и всички фактически твърдения за съпричиняване, като иска въззивната инстанция да отчете такова, ако приме, че следва да осъди застрахователя да плати обезщетение за вреди от процесното ПТП. Иска осъдителната част на решението да бъде отменена и исковете отхвърлени.

Препис от ВЖ е връчен на насрещната страна, чийто процесуален 1 представител е депозирал отговор на същата. В него поддържа, че обжалваният акт е правилен, тъй като доказателствата са анализирани в цялост и са изведени обосновани фактически констатации. Излага доводи, че в съответствие с тях са приети за установени елементите от фактическия състав на деликта, респ. че исковете са основателни. Оспорва оплакванията на жалбоподателя, че присъденото обезщетение е високо, както и че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпването на ПТП-то, респ. на вредите, чието обезщетяване претендира. Иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Страните претендират разноски за настоящата инстанция.

В производството пред САС не са приети нови доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Пернишкия окръжен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

След анализ на доказателствата, приобщени от ПОС, въззивният състав намира, че е установена правилно фактическата обстановка, която е следната:

Въз основа на анализа на писмените доказателства в делото, направен в заключението на вещото лице инж. Б. В. и свидетелските показания на полицеския служител В. Т. В. се установява, че път ПП I-6 с посока от гр.

Кюстендил към гр. София, на км 31.600, има две ленти за движение в посока към гр. София, които са разделени с бяла прекъсната линия помежду си, т.е. разрешено е изпреварването на автомобили в тази посока. В посока от гр.

София към гр. Кюстендил пътят има само една пътна лента за движение, като от дясната й част има непрекъсната линия, разделяща двете посоки за движение. Пътят е с наклон 6 градуса – изкачване за движещите се в посока от гр. Кюстендил към гр. София и съответно спускане за движещите се в посока от гр. София към гр. Кюстендил. Всяка от трите пътни ленти е с ширина от 3,60м. На това място пътят прави лек завой, който за движещите се в посока от гр. Кюстендил към гр. София, е ляв, а за движещите се в посока от гр. София към гр. Кюстендил, е десен. В този участък няма ограничения на скоростта, поради което за леки автомобили тя е максимално разрешена до 90 км./ч. и в двете посоки.

Експертът пояснява, че на 25.02.2023г. около 14,15ч., при добра видимост и сухо време, в посока от гр. Кюстендил към гр. София /изкачване/ със скорост от около 100 км. в лявата лента за движение се е движел лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ********, управляван от Ф. К. А., 2 тъй като е изпреварвал друг автомобил, движещ се в неговата посока в дясната лента. При навлизане в завоя, поради движение с несъобразена скорост от 99,8км./ч. същият навлязъл в насрещната лента и изминал по този начин около 37м. в нея.

Установено е, че в единствената лента с посока от гр. София към гр.

Кюстендил, се е движел със скорост около 50 км.ч. /спускал/ лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ********, управляван от ищцата П. Д.

К.. Същият бил изцяло в лента си за движение, но поради навлизането изцяло в нейната лента на лек автомобил „Форд Фокус“, е последвал сблъсък между двата автомобила. При сблъсъка скоростта на лек автомобил „Форд Фокус“ е била 50,04км./ч. Ударът е бил предимно в предните леви части на двата автомобила и под ъгъл, поради което и с оглед скоростите им, лек автомобил “Опел Астра“ е бил изхвърлен странично в дясно по посоката му на движение извън платното и частично през пътната канавка, където се установил, а лек автомобил „Форд Фокус“ продължил по насрещната лента 10м. и там се установил изцяло в нея.

Изчислено е в експертизата, че опасната зона за спиране на лек автомобил „Опел Астра“ е била 40,59м., което означава, че от момента, в който лекият автомобил „Форд Фокус“ е навлязъл в насрещната лента, водачът на лек автомобил „Опел Астра“, управляван от ищцата, не е разполагал с възможността да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати ПТП. Експертът е категоричен в извода си, че ечлният удар между двата автомобила е настъпил в лентата, в която се е движел лекият автомобил „Опел Астра“, управляван от пострадалата, освен по изложените съображения и поради това, че именно в нейната лента е описано да са били разпилени части и отломки от автомобилите.

След процесното ПТП П. К. била извадена от автомобила си с помощта на пристигналите служители на противопожарна безопасност, тъй като тя не можела да излезе сама и е откарана с линейка в СПО към МБАЛ „Д-р Никола В.“ гр. Кюстендил, където й била оказана първа помощ. Там били установени следните увреждания: Мозъчно сътресение. Разкъсно – контузна рана окципитално вляво. Счупване на ляво бедро. Разкъсно – контузна рана на дясно коляно. Контузия на дясна раменна става. Коланна травма на гръдния кош; Контузия и подкожен хематом в областта на лява дясна зигоматична кост;

Открита рана зад дясно ухо; Контузия на белия дроб.

След проверката на здравословното й състояние и направените изследвания в УМБСАЛМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София е проведено следното лечение :

На 26.02.2023г. е извършено оперативно лечение на счупването на ляво бедро с имплантирането на метална остеосинтеза с пирон и винтове. Раната на врата зад дясното ухо на ищцата, в областта на тила била зашита с около 10 шева. Поради болки и кръвохрак е приета в Клиниката по хирургия, където след провеждане на високоспециализирани изследвания на гръдния кош е установена контузия на белия дроб. Проведено е лечение с вливания, антибиотична профилактика, модулатори на хемастаза – витамин К, С, 3 антитромботична профилактика, дихателна гимнастика. Поради настъпило усложнение – хематом в областта на счупването на бедрена кост е проведено отново оперативно лечение – инцизия и евакуация на хематома.

Изложениете факти са установени от вещото лице, изготвило СМЕ, след преценка на медицинската документация приложена в делото, което допълва, че поради засилване на болките в ляво бедро на ищцата през януари 2024г. е проведено ново оперативно лечение за премахване на долните винтове.

Ищцата е започнала да се придвижва с патерици, които е използвала и в по – късен период, когато се придвижва на по – големи разстояния. Проведен е курс физиотерапия е рехабилитация, поради ограничен обем движение в лява тазобедрена и на контузената колянна става, което е довело до скъсяване на възстановителния процес и по – добри резултати от лечението.

Експертът пояснява, че болничното лечение е продължило около две седмици, а след това периодът на лечение /възстановителният период/ на ищцата е бил около 8 месеца. През този период ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по – голям интензитет.

Към датата на прегледа от вещото лице д-р К. С. – 29. 04. 2024г., ищцата е имала оплаквания от дискомфорт и болки в лява колянна става и мястото на счупването на бедрото. Вещото лице е установило оперативни белези по външната става на ляво бедро и дясната колянна става.

Установява се от свидетелските показания на К. В. Б., че след изписването й за домашно лечение, ищцата около месец е била на легло и не е можела да става самостоятелно, както и не е можела да се храни с дясната си ръка, като тя й е помагала за изправянето, ходенето до тоалетна и за храненето. Сочи също, че ищцата изпитва чувство на срам от белезите по тялото, останали й след катастрофата и като цяло нейното емоционално състояние е влошено, защото не е изпитала радост от завършването на висшето си образование и вече не смее да се вози в кола и да шофира.

Видно от приложените по делото фактури и от заключението на вещото лице д-р К. С. по приетата СМЕ, както и от устните обяснения на вещото лице, пострадалата е направила разходи за лечението си в размер на 3 775,19лв., включващи платени суми за потребителски такси, медикаменти, медицински изделия(бедрен пирон и винтове) и др.

П. К. е предявила застрахователна претенция към ответника с молба от 15.03.2023г., получена от него на 17.03.2023г., по която той не се е произнесъл.

Решаващият състав счита, че въз основа на така изяснената фактическа обстановка, Пернишкият окръжен съд е извел правилни изводи във връзка с приложението на материалния закон, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед правната квалификация на иска, който е иск по чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, даващ възможност на лице, увредено от пътно - транспортно произшествие да претендира обезщетяване на претърпените вреди пряко от застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС 4

(елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника застраховател.

В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено условието на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди предявяване на съдебната претенция, ищцата е заявила писмена такава пред застрахователя. Изложеното прави съдебното производство допустимо.

Пред въззивната инстанция е пренесен изцяло спорът за това установени ли са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане в казуса.

Решаващият състав счита, че съобразно описаната по – горе фактическа обстановка, извършител на процесното деяние е Ф. К. А., който при управлението на лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ******** със скорост от около 100 км. в лявата лента на пътното платно от гр. Кюстендил за гр. София е предприел изпреварване на друг автомобил, движещ се в неговата посока на движение, но в дясната лента, е навлязъл в завой и поради движение с несъобразена скорост от 99,8км./ч. е навлязъл в насрещната лента и изминавайки по този начин около 37м. е ударил челно движещия се в нея лек автомобил марка „Опел“, управляван от П. К.. Заключението на САТЕ, базирано на всички доказателства в делото, с изключение на показанията на водача А., е категорично, че действията на същия са основната причина за настъпилото произшествие. Категорично е заключението, че пострадалата се е движела в нейната лента за движение и със скорост от 50 км/ч, която е съответствала на пътните условия-терен, видимост и атмосферни условия и по никакъв начин не е предпоставила настъпването на ПТП - то.