Решение № 260098 от 29.10.2020, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260098

29.10.2020 г. гр.

Перник

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 26.08.2020 г., Ш-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Димитър Ковачев

ЧЛЕНОВЕ:

Роман Николов

Маринела

Динева при участието на секретаря Катя

Станоева, след като разгледа докладваното от съдията, в. гр. дело № 645 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 70 от 20.06.2018 г., постановено по гр. дело № 1176 по описа на Районен съд Радомир за 2015 г. е извършена съдебна делба по реда на чл. 353 от ГПК на подробно описаните в него имоти между съделителите Е.Д.Т. и Х.Г.Т., като е възложил на Т. дял 2-ри, а на Т. дял 1-ви, както и Е.Т. е осъдена да заплати на Х. Т. за уравняване на дяловете сумата от 3840 лв.

Със същото Решение по иска по чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗЗД, предявен от Е.Д.Т. против Х.Г.Т. последният е осъден да й заплати, сумата от 1 500 лв., представляваща наем (по 100 лв. на месец), за ползване на притежаваните от ищцата ¾ ид. ч. от Масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 квадратни метра, построена в урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в ***, с площ от 681 квадратни метра, за който имот съгласно утвърдения със Заповед № ***; *** година и изменен със Заповед № *** година регулационен план на *** е отреден УПИ ***, *** в квартал ** по плана на ***, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска – 13.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

Съделителите са осъдени да заплатят по сметка на

Районен съд – Радомир, както следва: Х.Г.Т., 1288.80 лв., представляваща държавни такси – 4% върху стойността на получения дял, както и сумата от 60 лв., представляваща държавна такса – 4% върху присъдената сума по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС и Е.Д.Т. сумата от 1856.40 лв., представляваща държавни такси – 4% върху стойността на получения дял. С Решението Районният съд е осъдил Х.Г.Т., да заплати на Е.Д.Т. сумата от 200 лв. направени разноски по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Срещу така постановено Решение, е депозирана въззивна жалба вх. № 3825 от 19.07.2018 г., от съделителя Х.Т.. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че обжалваното решение е несправедливо. Иска се отмяна на решението, като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе съобразно събраните доказателства.

Въззиваемата Е.Д.Т. в предоставения срок е подала отговор чрез процесуалния си представител – адв. Б. Б. от АК П., като е оспорила жалбата и моли съдът да я остави без уважение. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба. С влязло в сила Решение № 88 от 25.05.2016 г., по гр. д. № 1176 по описа на Районен съд Радомир, потвърдено с Решение № 407/30.11.2016 г., по възз. гр. д. № 537 по описа на Окръжен съд Перник за 2016 г., изменено с Решение № 16 от 05.12.2018 г. по гр. д. № 1198 по описа на ВКС на Република България за 2017 г., е допусната делба по отношение на следните недвижими имоти:

1. МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м. (шестдесет квадратни метра), построена в урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в ***, с площ от 681 кв.м. (шестстотин осемдесет и един квадратни метра), за който имот съгласно утвърдения със Заповед № ***; *** година и изменен със Заповед № *** година регулационен план на ***, е отреден УПИ ***, *** (***) в квартал ** (***) по плана на ***, при граници на имота по нотариален акт: улица, Б. Н. П. от две страни и Л. С. Б., а по представената скица: УПИ *** (***), улица, УПИ ***, *** (***), УПИ *** (***) и УПИ ***, *** (***), всичките от квартал ** (***) по плана на селото, при следните квоти от правото на собственост:

- ¾ ид. част за съделителката Е.Д.Т. и

- ¼ ид. част за съделителя Х.Г.Т. и

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор

*** (землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и четиринадесет, имот деветдесет и пет, сграда едно, самостоятелен обект шестдесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителен Директор на АГКК с адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира в сграда № * (***), разположена в поземлен имот с идентификатор *** (землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и четиринадесет, имот деветдесет и пет), предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ по кадастрална карта 88.03 кв.м. (осемдесет и осем цяло и три стотни квадратни метра), принадлежащи части: избено помещение № * (***), с площ от 3.96 кв.м. (три цяло деветдесет и шест стотни квадратни метра) и 0.798 % (нула цяло и седемстотин деветдесет и осем хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и съответно идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж – апартамент с идентификатор 55871.514. 95.1.65 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, четири, точка, девет, пет, точка, едно, точка, шест, пет) и апартамент с идентификатор *** (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, четири, точка, девет, пет, точка, едно, точка, четири, три), под обекта – апартамент с идентификатор *** (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, четири, точка, девет, пет, точка, едно, точка, шест, едно) и над обекта – апартамент с идентификатор *** (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, четири, точка, девет, пет, точка, едно, точка, шест, седем), който обект по нотариален акт представлява АПАРТАМЕНТ № ** (***), находящ се в ***, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 88.03 кв.м. (осемдесет и осем цяло и три стотни квадратни метра), с принадлежащо избено помещение № * (***) с полезна площ от 3.96 кв.м. (три цяло деветдесет и шест стотни квадратни метра) и 0.789 % (нула цяло седемстотин деветдесет и осем хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток – апартамент № ** (***), от запад – преградна стена, от север – улица и от юг – двор и съседи на избеното помещение: от изток – коридор, от запад – преградна стена, от север – мазе № * (***) и от юг – мазе № * (***), при следните квоти от правото на собственост:

- ½ ид. част за съделителката Е.Д.Т. и

- ½ ид. част за съделителя Х.Г.Т..

Във втората фаза на делбата в срока по чл. 346 от ГПК Е.Т. е предявила иск срещу Х.Т. по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата от 1 500 лв., представляваща наем (по 100 лв. на месец), за ползване на притежаваните от ищцата 3/4 ид. ч. от Масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 квадратни метра, построена в урегулиран поземлен имот /дворно място/, находящ се в ***, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска – 13.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да й бъдат присъдени направените разноски. В пледоариите по същество, страните са изявили желание делбата да се извърши чрез разпределение по чл.

353 от ГПК, без да се тегли жребии, като и двамата съделители са поискали да им бъде възложен апартамента в ***.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Е. К. Т., И. И. Б. и С. А. Г..

Пред Районният съд са изслушани и приети като доказателства заключения по допуснати от съда съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертизи.

С обжалваното Решение № 70 от 20.06.2018 г. г., постановено по гр. дело №1176 по описа на Районен съд Радомир за 2015 г. е извършена съдебна делба, като на Х.Г.Т. е възложен I-ви дял (масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.), а на Е.Д.Т. е възложен II-ри дял (апартамент № ** (***), находящ се в ***, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 88.03 кв.м.), като за уравняване на дяловете Е.Т. е осъдена да заплати на Х.Т. сумата от 3 840 лв.

Х.Г.Т. е осъден да заплати на Е.Д.Т., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 1 500 лв., представляваща наем (по 100 лв. на месец), за ползване на притежаваните от ищцата ¾ ид. ч. от Масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 квадратни метра, построена в урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в ***, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска – 13.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

Съделителите са осъдени да заплатят по сметка на

Районен съд Радомир, като Х.Г.Т., е осъден да заплати сумата от 1288.80 лв., представляваща държавни такси – 4 % върху стойността на получения дял, както и сумата от 60 лв., представляваща държавна такса – 4 % върху присъдената сума по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а Е.Д.Т. е осъдена да заплати сумата от 1856.40 лв., представляваща държавни такси – 4 % върху стойността на получения дял. С Решението Районният съд е осъдил Х.Г.Т., да заплати на Е.Д.Т. сумата от 200 лв. направени разноски по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

С протоколно определение от 19.12.2018 г. Окръжен съд Перник е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по въззивно гр. дело № 645 по описа на съда за 2018 г. до приключване на производството по гр. дело № 8859 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. С Определение от 29.05.2019 г. производството по гр. дело № 8859 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. е прекратено. Същото е обжалвано и с Определение от 31.10.2019 г. постановено по в.гр.д. № 693 по описа на ОС Перник за 2019 г. същото е потвърдено. Този съдебен акт също е обжалван, като с Определение от 20.02.2020 г. постановено по ч.гр.д. 451 по описа на ВКС за 2020 г. състав на ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното Определение.

С допълнителна въззивна жалба от 01.06.2020 г. подадена от упълномощената от Т. адв. Е. К. от АК С. са развити подробни съображения относно неправилността на обжалваното Решение. Направено е искане за нова съдебно – оценителна експертиза и след изготвянето й и приемането й от въззивния съда последният да постанови Решение, с което да отмени решението на Районен съд Радомир и да постанови ново, с което да възложи в дял на Х.Г.Т. имота представляващ II-ри дял (апартамент № ** (***), находящ се в ***, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 88.03 кв.м.), както и да отхвърли изцяло исковата претенция на Е.Д.Т. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. С протоколно Определение от 03.06.2020 г. въззивният съд е поставил допълнителна задача на вещото лице, което да отговори на въпроса каква е реалната стойност на двата недвижими имота допуснати до съдебната делба към настоящия момент. В съдебно заседание на 08.07.2020 г. изготвеното заключение е прието като доказателство по делото, като в същото съдебно заседание по искане на проц. п-л на Е.Т. – адв. Б. е допуснато изслушването на тричленна СТЕ, в заключението на която вещите лица да отговорят на същият въпрос. На 26.08.2020 г. съдът е приел заключението по тройната СТЕ, приключил е съдебното дирене и устните състезания.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По станалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото Решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението:

Районният съд е извършил делбата на допуснатите до делба имота по реда на чл. 353 от ГПК. За да стигне до този извод първоинстанционният съд е съобразил, че делбените квоти на двамата съделители по отношение на втория имот – апартамент в *** са равни, но делбените квоти при първия имот – земя и жилищна сграда, находящи се в ***, Е.Т. има ¾ ид. ч., срещу ¼ ид.ч. за Х.Т.. Направил е извод, че паричната равностойност на дяловете на Т. възлиза на 21285 лв. – ¾ от общата стойност на имота, която е 28380 лв., а съделителят Х.Г.Т. – ¼, което в парична равностойност възлиза на 7095 лв. Отбелязано е, че двамата притежават равни дялове от втория имот, който според заключението на вещото лице е оценен на 50250 лв., които дялове възлизат на по 25125 лв. При така изложеното Районният съд е пресметнал, че съделителката Е.Т. притежава идеални части от общата съсобствена маса, равняващи се на 46410 лв., а съделителят Х.Т.