Решение № 1200 от 27.07.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 782/2020
- Вид
- Решение № 1200
- Подписан
- 27.07.2020
- В сила
- 22.08.2020
- Състав
- БОЯН ДИМИТРОВ КЮРТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
Номер
1200 27.07.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV наказателен състав
На двадесет и седми май двехиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова като разгледа докладваното от съдията
АНД номер 782 по описа за
2020 година намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 3134819 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Т.Д.Б. с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 / шестстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но взема становище в писмено такова по жалбата като я нима за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 01.11.2019г. около 15.26ч автомобил с рег. № **, марка „Мерцедес”, модел „ЦЛ 500”, собственост на жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по бул.„Санкт Петербург”. В близост до №1 скоростта му била 98 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 546, монтирана в служебен автомобил на МВР. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето , което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. Видно от справката за регистрация, то именно жалбоподателя е собственик на отразеното на снимката МПС. Не е нужно последното обстоятелство да фигурира в самата снимка, а във фиша. В последния са ясно посочени три имена , адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно посочено като време, място и начин на извършване, противно от твърдението в жалбата и това е видно от съдържанието на фиша. Не е нарушение на закона факта, че на снимката няма посочен адрес в гр.Пловдив, както това е сторено във фиша, защото отразените географски координати дават възможност за проверка на местоположението на нарушението. Безспорно същите сочат мястото на техническото средство, но то е в близост до посочения административен адрес. последното е ясно отразено в протокола от използване на техническото средство, поради което нарушението е несъмнено установено според съда.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и е определена глоба от 600 лева за превишение от 48 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 101 км/ч и превишение 50 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3134819 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на Т.Д.Б. с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 / шестстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Осъжда жалбоподателят Т.Д.Б. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.