Решение № 48 от 22.03.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Разлог, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200369 по описа за 2022 г.

Производството е образувано по повод жалба от А.И.З., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Н.Р.“44, против НП №22-3794-000062 от 18.04.2022 г. на Н-ка на РУ-Б. при ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се релевират бланкетни доводи за неправилност на атакуваното НП, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение, тъй като жалбоподателката не е извършила вмененото адм. нарушение по ЗДвП.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП.

В съдебното заседание жалбоподателят - редовно призован, се представялва от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по депозираната жалба.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Около 02.25 часа на 20.03.2022 г. в г.Б., на у.„Б.“, в районна на дом №50, полицейските служители Д.Д. и С.Д., спрели за проверка товарен автомобил „Ф.Р.“, с рег. №*, който се движел към у.„В.А.“. Контролните органи от РУ-Б. установили, че водач на МПС е жалбоподателя А.И.З., като същия бил тестван с ТС „Дрегер 7510“ с ИН 0019. ТС отчело проба с концентрация 1.13 промила алкохол в кръвта, измерен в издишвания от жалбоподателката въздух.

На жалбоподателя бил издаден и връчен талон за медицинско изследване №0061198, в който е отразен отчетеният от ТС резултат. С издадения талон за изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в ФСМП-Б. в срок до 45 минути, считано от връчването на талона. Екземпляр от талона за медицинско изследване със залепен на него стикер съответстващ на номера на талона е връчен на А.З. в 02.32 ч. на 20.03.2022 г. /л. 12/. В талона същия отразил, че приема резултатите от ТС и не желае да бъде изследван с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване за наличие на алкохол в 1 кръвта.

При така направените констатации, свидетелят Д.Д. приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което в нейно присъствието и на свидетеля Д. съставил срещу жалбоподателката АУАН серия №102833.

По делото не са ангажирани доказателства за явяване на жалбоподателя в ФСМП-Б. за провеждане на медицинско изследване относно наличието на алкохол в кръвта.

Въз основа на АУАН серия № 102833/20.03.2022 г., Н-ка на РУ-Б. издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 27.06.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Д. и Д.. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, писмени доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване, ЗПАМ, разпечатка от отчетените резултати с ТС „дрегер“, заповеди на Министъра на ВР, относно компетентността на органите издали НП и АУАН, справка за нарушител водач, справка за преминал технически преглед на ТС Дрегер 7510.

При изграждане на фактически си изводи, съдът се довери показанията на свидетелите Д. и Д., като съобрази тяхната непротиворечивост, хронологична издържаност и корелацията им с разпечатката от ТС, с което жалбоподателят е изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух и с издадения талон за изследване.

Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на последователното възпроизвеждане на непосредствено възприети от тях относими към предмета на доказване обстоятелства.

Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност.

От показанията на свидетелите, съставения АУАН и разпечатка от "Дрегер" 7510, съдът установи всички съществени елементи от нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, а именно- движението на автомобила, мястото и посоката на движение, мястото на спирането за проверка и извършването на самата проверка, самоличността на водача, извършената й проверка за концентрация на алкохол в кръвта чрез ТС и установеният от тази проверка резултат.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване определен по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 27.06.2022 г., а жалбата е от 27.06.2022 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган – „мл. автоконтрольор“ В РУБ . в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и т.1.2 на приложената заповед №8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на ВР, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП, с т.2.11. от същата заповед. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него адм. наказание. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като 2 съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Предвид изложеното, съдебният състав не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира НП - предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, по императивен начин на водача на ППС е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.

От обективна страна на 20.03.2022 г., около 02.25 часа, по у.„Б.“, в районна на дом №50 в г.Б., жалбоподателя А.З. е управлявал МПС - товарен автомобил „Ф.Р.“, с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.13 на хиляда, установено с ТС "Дрегер" 7510 с ИН0019.

Съгласно чл.3 от Наредба №1/19.07.2017 г. при извършване на проверка на място от контролните органи, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с ТС.

По делото се установява, че след като свидетелите Д. и Д. констатирали управлението на МПС от жалбоподателя и с оглед възникнало в тях съмнение за употреба на алкохол от него, извършили проверка на жалбоподателя за наличие на концентрация на алкохол в кръвта му с ТС "Дрегер" 7510 с ИН0019.

На същата дата е съставен и АУАН и попълнен талон за изследване № 00611198, който на основание чл.6, ал.6 Наредба №1/19.07.2017 г. е връчен на жалбоподателя, като са вписани мястото, където да се извърши изследването – ФСМП-Б. и срокът за явяване /съобразен с чл.6, ал.6, т.2 Наредба №1/19.07.2017 г./ – 45 минути, считано от връчването на талона в 02.32 ч. на 20.03.2022 г.

Видно от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л. 6/ жалбоподателят е вписал, че приема показанията на ТС.

При конкретиката на съответния случай, на основание чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017 г., според който концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта при неявяване на жалбоподателя в определения срок на посоченото място, напълно законосъобразно концентрацията на алкохол в кръвта му е установена посредством резултата от извършената с "Дрегер" 7510 с ИН 0019.

Изложените съображения и отсъствието на данни за процесуални нарушения, които да компрометират процедурата по извършената с ТС проверка, обуславят извод за стриктно спазване на регламентирания с Наредба №1/19.07.2017 г. ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на А.З..

С оглед горното, съдебният състав намира че от събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1.13 на хиляда, установено по надлежния ред с ТС "Дрегер" 7510 с ИН 0019.

От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла /предвид формалния характер на престъплението /- пряк умисъл.

Нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, може да се извърши само умишлено, като не е необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си, респ. наличието над 0,5 промила. Доколкото извършеното нарушение е на формалното извършване, то деецът не следва да предвижда настъпването на конкретен престъпен резултат. Достатъчно е да съзнава, че управлява автомобила след употреба на алкохол, както 3 и да цели управлението на автомобила, въпреки употребения алкохол. Каква точно концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е обхваната от умисъла му е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.

В случая жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол, въпреки съществуващата законовата забрана за това, съзнавал е неправомерността на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял.

Независимо от липсата на такива доводи според настоящият съдебен състав извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл. 28 ЗАНН. Санкционираното нарушение е на формално извършване и ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването на каквито и да било вредни последици, като същевременно не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид. В конкретния случай с управляването на МПС след употреба на алкохол от жалбоподателя са поставени в опасност обществените отношения свързани с безопасността на участниците в пътното движение. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, непозволяващ на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

Санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда, че който управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с ТС, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1`000.00 лв.

Предвид абсолютно определените от законодателя вид и размер на санкциите, с оглед установената по делото концентрация на алкохол в кръвта от 1.13 на хиляда, съдът не разполага с възможността за евентуалното им ревизиране.