Определение № 260888 от 11.11.2020, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260888 / 11.11.2020г. гр. Перник, 11.11.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 8361 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439 и чл. 124 вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Г.Б. М., с ЕГН: ********** и О.С.Н., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 6658/27.02.2020 г., срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК:

*********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищците НЕ ДЪЛЖАТ на ответника претендираните от тях – при условията на солидарност в качеството им на поръчители по договор за кредит № ***г., сключен между ответника и „Антонио – 2007“ ЕООД – по изп.д.

№ *** по описа на ЧСИ ЕД.суми в общ размер от 19 854.07 лева, от които главница 16 827.56 лева, лихва за периода от 25.05.2010 г. до 18.09.2011 г., както и законна лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, 341.55 лева – държавна такса, 586.55 лева – юрисконсултско възнаграждение, 550 лева – такси по изпълнителното производство и начислена такса по ТТЗЧСИ – 1548.41 лева, за които вземания е издадена заповед № 749/20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1057/2011 г. по описа на Радомирския РС, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Заедно с това при условията на кумулативно обективно съединяване е предявен и осъдителен иск, като се иска ответникът да бъде

ОСЪДЕН да възстанови на ищците всички удържани до момента от ЧСИ по посоченото изпълнително дело суми в общ размер от 11 550 лева, от които на ищцата Г.Б. М. – сумата от 2100 лева, а на ищцата О.С.Н. сумата от 9450 лева. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 18.03.2008 г. двете ищци подписали в качеството им на поръчители договор за кредит № ***г., сключен между ответника като заемодател и „Антонио – 2007“ ЕООД като заемополучател. Уточнява се, че по договора имало и трети поръчител – Д.Й.Д.. По силата на договора банката отпуснала на дружеството сумата от 23 000 лева – за оборотни средства и закупуване на транспортно средство. Срокът за връщане на получените в заем суми бил до 18.03.2015 г. В тази връзка се твърди, че дружеството „Антонио – 2007“ ЕООД първоначално редовно обслужвало кредита, но впоследствие спряло плащанията.

Доколкото ищците получили съобщения от банката, че кредитът не се погасява същите поискали информация защо сумата се търси от тях, вместо от заемополучателя, но им било обяснено, че последният вече нямал дейност. В тази връзка се излагат подробни доводи, че ответникът следвало първо да потърси изпълнение от главния длъжник – в случая заемополучателя, и чак впоследствие да се обърне към тях като поръчители, ако не може да събере дължимите му се суми от главния длъжник.

Това обаче в случая не било сторено.

Излагат се подробни доводи относно същността на поръчителството като правен институт и в тази връзка се прави извод, че ответникът следвало да насочи претенциите си първо към главния длъжник. На следващо място се излагат и подробни доводи, че договорът за поръчителство бил недействителен. Освен това се обръща внимание, че ответникът не се бил обърнал към всички поръчители за събиране на сумата.

Твърди се, че кредитът не бил надлежно обявен за предсрочно изискуем, доколкото съответното съобщение не било връчено на главния длъжник. Навеждат се доводи относно приложението на чл. 147 от ЗЗД и преклузивния характер на срока за ангажиране на отговорността на поръчителя. Прави се извод, че предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила на 25.05.2010 г., доколкото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, посочената дата била означена като дата, от която се претендират лихви. В тази връзка се поддържа, че след като заявлението било депозирано чак на 19.09.2011 г., то от 25.05.2010 г. до 19.09.2011 г. бил изтекъл по-дълъг от 6 месечния срок. Излагат се подробни доводи, че в тази насока срокът по чл. 147 от ЗЗД бил изтекъл и отговорността на поръчителите била отпаднала. Ищците се позовават на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на трайна практика на върховната инстанция. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

Към исковата молба са приложени: договор за кредит № ***г., условия за предоставяне на обезпечения по кредит - Приложение 1; условия при сключване на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти - малки, средни и микропредприятия; писмо с изх. № 2987/04.11(2009г. на Банка ДСК ЕАД; известия за доставяне от м. Ноември 2009г.; писмо с изх. №_1053г от 16.05.2011г. на Банка ДСК ЕАД; известие за доставяне на 19.05.2011г; известие с отразена отметка „Пратката не е потърсена от получателя" с дати 08.06.2011г. и 01.06.2011г.; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК; извлечение за кредитна сметка по договор за кредит от 18.03.2008г.; заповед № 749 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК; запорно съобщение до СОУ „Христо Ботев" с ЕИК ********* от 13.11.***г. покана за доброволно изпълнение до О.С.Н.. Впоследствие са представени две удостоверения от ЧСИ Д..

В хода на производството по делото е изискано ч.гр.д. № 1057/2011 г. на РС – Радомир, но от съда е постъпило писмо, че същото е унищожено.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.

По отношение на допустимостта се твърди, че ищците като длъжници по ч.гр.д. № 1057/2011 г. на РС – Радомир са имали възможност да се защитят срещу заповедта – в съответните срокове – чрез депозиране на възражение, респективно иск пред въззивния съд. Същите обаче не са се възползвали от тази си възможност като сроковете за това към момента на исковата молба вече са изтекли. В тази връзка се поддържа, че както книжата за обявяване на предсрочната изискуемост, така и документите по заповедното производство са връчени надлежно на ищците. По тези съображения ответникът счита, че отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е недопустим след като длъжникът е пропуснал възможността си да се защити в хода на заповедното производство. В тази връзка е цитирана практика на ВКС.

По отношение на основателността на исковете се твърди, че отговорността на поръчителите била законосъобразно ангажирана. Посочва се, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит била надлежно обявена като по отношение на ангажиране на отговорността на поръчителите бил спазен и срокът по чл. 147 от ГПК. В тази връзка се иска установителният иск да бъде отхвърлен. По отношение на осъдителния иск се твърди, че съответните суми са законосъобразно удържани от ЧСИ, но евентуално се прави възражение и за погасяване на претенцията по давност. С тези аргументи се иска делото да бъде прекратено, евентуално претенциите отхвърлени. Претендират се разноски. С отговора са представени: договор за кредит № 56 от

18.03.2008 г., ведно с приложения към него; искане за усвояване на кредита от 20.03.2008 г., нареждане за усвояване на кредит от 20.03.2008 г.. покани - уведомления с изх. № 2053/16.05.2011 г., покана за доброволно изпълнение с изх.

№ 03850/21.05.*** г., покана за доброволно изпълнение с изх. № 03851/21.05.*** г., обратни разписки, товарителници.

По делото е приложено копие от изп.д. № 106 от *** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Приложено е и заявление от дружеството „Антонио“ 2007 г. ЕООД до ответната банка.

В съдебно заседание, проведено на 12.10.2020 г., процесуалният представител на ищците изразява становище за уважаване на исковете. В хода на делото и в писмената защита, депозирана от ищците се излагат доводи за недействителност на договора за поръчителство, като се твърди и че ищцата О.Н. не е получила книжата по заповедното производство – заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.

И двете страни правят възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за кредит № ***г. всяка от ищците е подписала същия в качеството си на поръчител.

Доколкото кредитополучателят „Антонио – 2007 г.“ ЕООД е преустановил плащанията по договора до него от страна на ответника кредитодател са изпратени две писма: писмо от 04.11.2009 г. с предупреждение за допусната забава на плащанията и покана-уведомление от 16.05.2011 г., с която банката е упражнила правото си да обяви непадежиралите задължения по договора за кредит за предсрочно изискуеми.

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 106/2011 г. по описа на ЧСИ ЕД.от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ чл. 417 от ГПК срещу ищците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 749 от 20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1057/2011 г. по описа на РС Радомир. Постановено е и незабавно изпълнение като е издаден и изпълнителен лист от 20.09.2011 г.

Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 20.03.*** г. е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Е.Д., като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжниците и възбрана върху техни недвижими имоти.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №

106/2011 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжниците като от същите са удържани и суми за удовлетворяване на дълга. В тази връзка страните не спорят, а и от представени по делото две удостоверения от ЧСИ ЕД.се установява,че от ищцата Г.Б. Маждарска е събрана сумата от 2100 лева и от ищцата О.С.Н. е събрана сумата от 9450 лева.

По изпълнителното дело до двете ищци като поръчители са изготвени и изпратени покани за доброволно изпълнение /ПДИ/ – от 21.05.*** г. Към поканите съгласно текста на същите е приложен подлежащият на изпълнение акт.

ПДИ изх. № 3850/21.05.*** г. до Г. М. е получена от ищцата Г.Б. М. на 11.06.*** г. /което се признава и в писмената защита/.

ПДИ изх. № 3851/21.05.*** г. до О.Н. е получена от ищцата Г.Б. М. на 28.09.*** г. със задължение за предаване.

Ищците по делото не твърдят да са депозирали възражение срещу заповед № 749 от 20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1057/2011 г. по описа на РС Радомир, нито да са оспорили разпореждането за незабавно изпълнение.

Данни за такова възражение или оспорване нито за някакъв друг иск освен настоящия не се съдържат и по изпълнителното дело, приложено в цялост.

В исковата молба не се твърди, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а от материалите по същото се установява, че ответникът регулярно е искал извършване на изпълнителни действия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 20.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1057/2011 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.

Осъдителните искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД вр. с чл. 124 от ГПК.

По допустимостта на установителните искове:

Разпечатката съдържа 46 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07a8e04e-5b40-40ed-8251-59b09b11eeb0