Решение № 1280 от 03.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. Варна, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. П.

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20233100501139 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Д. С. М. от гр.Варна, срещу решение №843/14.03.23г., постановено по гр.д.№11570/21г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Д. С. М. искове за осъждане на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, да му заплати сумата от 24500лв, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на настъпило на 11.12.2019г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021г. до окончателното заплащане, както и сумата в размер 1250лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за възстановяване на причинените на л.а. марка „*******", модел „*******“, с рег.№******* повреди в резултат на настъпило на 11.12.2019г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021г. до окончателното й заплащане.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва формираните от ВРС изводи, че ищецът е излизал от крайпътна територия; че не било доказано обстоятелството водачът на л.а. ********** да е имал видимост към автомобила на ищеца и че липсвало законово задължение за този водач да се 1 движи със скорост под установената в градски условия. Излага, че съдът не е обсъдил представени от него доказателства касателно положението на ул.Илинден, което обуславяло необоснованост на решението. Счита, че процесната отсечка има характера на път по см. на §6, т.1 от ДР на ЗДП, поради което и неговият автомобил бил дясностоящ спрямо движещите се по булеварда. Излага, че липсвали по делото твърдения видимостта на водача на л.а. ****** да е била ограничена, поради което съдът не можел да приеме нещо различно, а заявеното от вещите лица в тази връзка години след ПТП не можело да замени липсата на твърдения. Навежда оплакването, че ВРС е игнорирал доводите му за нарушение на чл.20 от ЗДвП от страна на другия водач. Счита, че ВРС е кредитирал заключения, които не са достатъчно обосновани и възниквало съмнение за тяхната правилност, като съдът игнорирал изложените от него съображения в писмените бележки касателно скоростта на л.а.****** и мястото на удара, като не се произнесъл за доводите за несъответствие между експертните заключения и връзката им с останалите доказателства. Сочи, че липсвало анализ на снимковия материал, както и съдът неправилно не допуснал поисканата съдебна експертиза. Счита, че не е дадена правилна правна квалификация на иска, както и че неправилно ВРС му е възложил в тежест доказването на вината на прекия делинквент, което било в противоречие с чл.45, ал.2 ЗЗД. Счита, че дори и да е допуснал нарушение на чл.37, ал.2 ЗДвП, това не изключвало отговорността на застрахователя, а било основание за намаляване на отговорността му, каквото възражение не било направено. Излага, че ВРС не е изложил и мотиви защо приема за съобразена с пътните условия избраната от другия водач скорост, което било в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени исковете.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София, не е постъпил отговор.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. С. М. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на 2 ответника да заплати сумата от 24500лв / с оглед извършено изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 11.12.19г., ведн о със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.21г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1250лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за възстановяване на повреди, причинени на л.а.******* с рег.№*******, в резултат на настъпило ПТП на 11.12.19г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.21г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 11.12.19г. в гр.Варна , на кръстовището на ул.Илинден и бул.Цар Освободител е възникнало ПТП, като управлявания от ищеца автомобил - л.а. ******* с рег.№ ******* бил блъснат странично в областта на предни лява врата и калник от движещ се по булеварда направо друг автомобил- л.а. ********** с рег.№*******. Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен КП за ПТП и било образувано следствено дело №213/19г. по описа на ОСС-Варна. Твърди, че в резултат на ПТП е получил изкълчване на лява акромиоклавикуларна става, което е обусловило болки и страдания, както и затруднение в движението на горния ляв крайник за продължителен период като ползвал отпуск по болест повече от 5 месеца.

Излага, че през този период търпял постоянни болки, чувствал се непълноценен, подтиснат и травмиран, тъй като не можел да полага грижи за семейството си. Твърди, че констатирал и щети по автомобила си – деформация отпред в лява страна преден ляв калник и предна лява врата, ляв праг подкалник натрошен, деформирана предна лява джанта и срязана гума, негодна за употреба, деформиран амортисьор преден ляв и шенкел към него; деформиран преден капак в лява част и деформирана предна лява колонка.

Сочи, че л.а.********** с рег.№******* бил застрахован по застраховка ГО при отв.дружество, валидна до 23.06.20г. Излага, че уведомил застрахователя, който образувал щета №0000-1000-04-21-7264/28.04.21г. по претенцията за неимущ.вреди и щета № 0000-5000-21-000451/28.04.21г. по претенцията за имущ.вреди , но плащане не било извършено.

С депозирана пред настоящата инстанция по реда на чл.129, ал.4 във вр. с ал.2 ГПК уточняваща молба са наведени твърдения касателно механизма на ПТП, излагайки, че на 11.12.19г. в гр.Варна, на кръстовището 3 на ул.Илинден и бул.Цар Освободител, при суха пътна настилка, движещият се по ул.Илинден автомобилът на ищеца *******, пресичайки платното на бул.Цар Освободител, за да се включи в платното на същия булевард, достигайки с предницата на автомобила си началото на острова между платната на булеварда, е блъснат странично в областта на лява врата и калник от движещия се в лявата лента направо по булеварда л.а. ******.

Ищецът твърди, че водачът на л.а. ****** е допуснал нарушение на чл.48 от ЗДвП и чл.103 ППЗДвП, тъй като движещите се по ул.Илинден се явявали дясно стоящи по отношение на движещите се по булеварда; нарушение на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, тъй като водачът не се е съобразил, че управлява автомобила в градски условия, в непосредствена близост до болница и спешен център, както и не е следил ефективно пътната обстановка; нарушение на чл.6 ЗДвП и чл.65 ППЗДвП, тъй като в лентата за движение на ****** имало хоризонтална маркировка М10. Уточнено е, че претендираните имуществени вреди са част от сторените разходи за ремонт на автомобила.

Тези твърдения не са нововъведени като изменение на иска, а представляват действие по отстраняване на нередовност, поради което подлежат на зачитане като част от първоначално сезиране (чл. 129 ал. 5 ГПК).

В отговор на исковата молба ответникът ЗК ЛЕВ ИНС АД оспорва иска по основание и размер. Счита, че вина за настъпилото ПТП носи ищеца, който е отнел предимство. Излага, че ищецът е следвало да прецени пътната обстановка и да осигури предимство на движещите се по булеварда автомобили, като навлезе в платното без да застрашава останалите участници в движението. Оспорва, че ищецът не е спазил задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото събитие в законовия срок, което обуславяло неоснователност на претенцията за имущ.вреди, като в евентуалност оспорва размера й.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 4 същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора. Макар и в решението на ВРС да е посочена квалификация на исковете по чл.477, ал.1 КЗ, то това не води до извод за недопустимост на решението, доколкото ВРС е докладвал и разгледал въведените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на исковата молба като в мотивите си е обсъдил всички правно релевантни факти, изграждащи факт.състав на иска по чл.432, ал.1 от КЗ.Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6, ал.2 ГПК/, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, обуславя правилността на решението му. В случая съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на спора, а е дал погрешна квалификация на предявените искове, което не води до недопустимост на постановеното от него решение.

По делото между страните не е налице спор относно факта на наличието на застр.договор за процесния автомобил по застраховка ГО , както и относно факта на завеждането на претенция за изплащане на обезщетение пред застрахователя.

Основният спорен момент между страните е налице ли е настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, респ. настъпило ли е застрахователно събитие, от което да възниква отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди.

Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2317 се установява факта на настъпило ПТП на 11.12.19г. в гр.Варна, на бул.Цар Освободител и изход спешен център на МБАЛ Св.Анна, между л.а.******* с рег.№ *******, управляван от Д. С. М., и л.а.

5

********** с рег.№*******, управляван от Т.М.. В същият е отразено, че при така настъпилото ПТП са причинени щети по автомобилите, като за автомобила на ищеца е отразено деформация предна лява странична част и ходова част, а за другия автомобил- деформация предна част, теч охладителна течност, както и са посочени като пострадали лица водачите на автомобилите.

Видно от приложеното в настоящата инстанция постановление за прекратяване на наказ.производство от 07.02.23г. на РП-Варна, същото е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Във връзка с изясняване на механизма на ПТП са допуснати пред ВРС единична и тройна съдебно-автотехн.експертизи, като пред настоящата инстанция поради допуснати от ВРС процесуални нарушения е събрана и повторна тройна съдебно-автотехн.експертиза. Настоящият съдебен състав кредитира именно заключението по изслушаната пред ВОС повторна тройна съдебно-автотехн.експертиза, изготвена от в.л.Й.М., А.Я. и Т.Т., доколкото същата е изготвена при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, формираните изводи са обосновани както с научни методи, така и със задълбочен анализ и детайлното изследване на всички налични доказателства, вкл. тези за пътното платно, деформациите по автомобилите, наличните следи от останки и гуми. Същевременно в с.з. вещите лица подробно аргументират изводите си, основавайки се на обективните данни по делото и научни познания, което говори за пълнота и правилност на тази експертиза.