Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1639 от 02.10.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2498/2023
Вид
Решение № 1639
Подписан
02.10.2023
В сила
10.11.2023
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.422, ал.1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.52 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1639 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330202498 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 52/14.03.2023г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив /ОДБХПловдив/, с което на ОП „Зооветеринарен комплекс“ – приют за безстопанствени животни, ЕИК: 0004715040554, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Пазарджишко шосе“ – 4-ти км, представлявано от Директора Г. Д. Б. и управителя на приюта за безстопанствени животни към ОП „Зооветеринарен комплекс“ д-р В. Т. Б., ЕГН **********, на основание чл.422, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.151, т.15 от ЗВМД.

Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.Н., излага конкретни аргументи за отмяна на НП, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна –Директор на ОДБХ гр.Пловдив се представлява 1 от юрк. Б., която навежда доводи за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли същото да бъде намалено до неговия минимум. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

На 16.11.2022г. и 17.11.2022г. била извършена документална проверка от инспектори към ОДБХ-Пловдив и представител на Българския ветеринарен съюз, сред които и св.А. Х. И., на длъжност „гл.инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ-Пловдив, на обект – приют за безстопанствени животни, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Пазарджишко шосе“ 4км, стопанисван от Общинско предприятие „Зооветеринарен комплекс“ към Община Пловдив. Установено било, че куче с неизяснена порода, с ушна марка № 164217 било въведено в клетка, която дълго време била обитавана от кучета, сформирали група /глутница/, която впоследствие нападнала и умъртвила кучето. За смъртта на кучето бил издаден Констативен протокол № 12/12.07.2022г. от ветеринарния лекар при ОП „ЗВК“ Пловдив.

Проверяващите констатирали, че с въвеждането на кучето в глутницата било допуснато настаняване на едно и също място на животни от един вид, което в случая довело до агресивност.

Установеното от проверката било квалифицирано от св.И. като нарушение на чл.151, т.15 от ЗВМД, за което съставил срещу ОП „Зооветеринарен комплекс“ – приют за безстопанствени животни Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 0000304/30.11.2022г. Актът бил съставен в присъствието на управителя на приюта, който след предявяване го подписал и получил екземпляр от акта.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното 2 наказателно постановление, в което наказващият орган приел описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.422, ал.1 от ЗВМД наложил на ОП „Зооветеринарен комплекс“ – приют за безстопанствени животни административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.151, т.15 от ЗВМД.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на св.А. Х. И., който поддържа изцяло съставения от него акт. Свидетелят описва констатираното по време на проверката и действията по съставяне на АУАН. Съдът кредитира доказателствения материал като съдът кредитира като обективен и последователен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е налице нарушение на съдържащата се в чл.151, т.15 от ЗВМД забрана за настаняването на едно и също място на животни от един вид, когато това може да породи агресивност, тъй като в проверения приют за безстопанствени животни, находящ се на посоченото в акта и НП място, е било въведено в клетка процесното куче, в която дълго време е била обитавана от кучета, сформирали глутница, която впоследствие е проявила агресивност и е нападнала и умъртвила въведеното куче.

Въпреки установяване на нарушението, съдът намира, че са налице основания за отмяна на разглежданото НП и отпадане на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в хода на административното производство, ограничаващи правото му на защита и опорочаващи наказателното постановление като незаконосъобразно.

На първо място съдът намира, че с АУАН неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя

ОП

„Зооветеринарен комплекс“. От представения по делото Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Зооветеринарен комплекс“ към Община Пловдив, е видно, че се касае за специализирано 3 звено на Общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, чиято основна цел според чл.5 от Правилника е овладяване популацията на безстопанствените животни – кучета и котки в гр.Пловдив и управление и стопанисване на Зоопарка в гр.Пловдив. Това дава основание да се приеме, че става въпрос за общинско предприятие по смисъла на чл.52 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Особено важно значение в тази насока има обстоятелството, че ЗОбС не придава качеството субект на правото на общинските предприятия. С качеството на юридическо лице разполага единствено и само Общината, съгласно чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Ето защо, според съда и последната следва да носи отговорност за дейността на различните общински звена, предназначени за реализиране на местните дейности на Общината. На тази плоскост логичен е и изводът, че жалбоподателя с оглед своя правен статут не може да бъде субект на имуществена отговорност, а при констатирани нарушения от контролните органи, свързани с дейността му като общинско предприятие, имуществена санкция е следвало да бъде наложена именно на Община Пловдив.

Административнонаказващият орган е следвало да се съобрази с правния статут на общинското предприятие и като не е сторил това е приложил неправилно материалния закон, което се явява основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

За така установеното нарушение на чл.151, т.15 от ЗВМД законодателят е предвидил налагане на административно наказание на основание чл.422, ал.1 от ЗВМД, която разпоредба сочи, че „Който наруши забрана по чл.151, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.“. Видно от съдържанието й, конкретно изследваното нарушение на ЗВМД се наказва единствено и само с „глоба“ като вид административно наказание, т.е. субект на деянието по чл.151, т.15 от ЗВМД може да бъде конкретно физическо лице, но не и юридическо лице. В случая е ангажирана отговорността на ОП „Зооветеринарен комплекс“, което се установява след справка в Регистър Булстат на Агенция по вписванията, че е нефизическо лице, като наказващият орган му налага наказание „имуществена санкция“, което като вид административно наказание не е предвидено в приложената санкционна норма.

4

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба в ЗАНН в самостоятелна глава. Тя е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно цитираната разпоредба, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Законодателят прави разграничение между глобата и имуществената санкция като правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на ЮЛ и ЕТ. По отношение на ЮЛ и ЕТ налагането на имуществена санкция няма характер на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която както вече бе посочено, е лична и може да се носи само от физически лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите лица.

Предвид горното съдът намира, че в случая освен неправилно определен субект на деянието, който се посочи по-горе е нефизическо лице, неправилно е наложено наказание „имуществена санкция“, което като вид административно наказание не е предвидено от законодателя за конкретното нарушение на чл.151, т.15 от ЗВМД. Това е довело до съществено нарушение на материалния закон, както и до неспазване на императивното правило на чл.

57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН да се посочи вида на наказанието, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

Тези преценени за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила в хода на административното производство дадоха основание на съда да счете атакуваното наказателно постановление за 5 незаконосъобразно и да го отмени изцяло.

Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от страна на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендирани от него разноски в размер от 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в брой. Разноските в така претендирания размер са в съответствие с чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото ОП „Зооветеринарен комплекс“ – приют за безстопанствени животни, представлява звено на Община – Пловдив и не е юридическо лице, то следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати сумата на Община – Пловдив.

С оглед гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 52/14.03.2023г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив /ОДБХПловдив/, с което на ОП „Зооветеринарен комплекс“ – приют за безстопанствени животни, ЕИК: 0004715040554, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Пазарджишко шосе“ – 4-ти км, представлявано от Директора Г. Д. Б. и управителя на приюта за безстопанствени животни към ОП „Зооветеринарен комплекс“ д-р В. Т. Б., ЕГН **********, на основание чл.422, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.151, т.15 от ЗВМД.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив да заплати на Община Пловдив сумата от 400 /четиристотин/ лева, 6 представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.