Решение № 636 от 30.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Бургас, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500645 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т. С. Б. от *** с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Радостин Станчев от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ***, ет.1 против Решение № 492/22.03.2022г. по гр.д.№ 4324/2021г. по описа на БРС, с което е допуснат до делба недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР на с.Черни връх, общ.Камено, целият с площ от 3229кв.м., трайно предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване-незастроен имот за жилищни нужди, при квоти: 6/8 ид.ч. за П.Б., 1/8ид.ч. за въззивницата Т.Б. и по 1/16 ид.ч. за Ф.Д. и С.Д..

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта досежно квотите на съделителите, тъй като съдът е допуснал процесния имот до делба без да изследва всички доводи и възражения на страната за нищожност на договор за покупко-продажба от 14.02.2001г. обективиран в нот.акт № 86, т.1, рег.№ 246, дело № 77/2001г., с който И. С. е продала на П.Б. 5/8ид.ч. от прцесния имот, като неправилно е приел, че не се установяват твърдяните от страната основания за нищожност на сделката. Въззивницата поддържа с въззивната жалба, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, изразено в писмена форма, тъй като И. С. е прехвърлила имота чрез пълномощник, пълномощно не е цитирано в нотариалния акт, а само в приложенията е посочено пълномощно от 29.01.2001г., без да има яснота относно неговото съдържание. Твърди, че оглед извършено от въззивницата възражение, че И. С. упълномощавала друг и не е давала съгласие за разпореждане в полза на П.Б. на нейните 5/8ид.ч. от имота, то П. Б. не е извършил надлежно доказване на фактите от 1 които черпи права. Поддържа се с жалбата и възражението, че сделката е нищожна, като сключена при условията на абсолютна симулация, тъй като продажната цена надвишава с 5лв. данъчната оценка на имота, а в нот.акт е посочено само, че продажната цена е „получена от купувача“, поради което се счита, че поради липса на изявление, че продажната цена е заплатена, то такава не е изплащана и сделката е симулативна на осн.чл.17, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД. На трето место се твърди, че са опровергани твърденията на въззиваемия съделител П.Б., че е установил давностно владение върху делбения имот, което да изключва правата на останалите наследници, като за това твърдение е сторен анализ на събраните пред първостепенния съд гласни доказателства.

Моли за отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено друго, с което да се приеме, че делбеният имот допуснат до делба между съделителите е при квоти както следва: 1/3 ид.ч. за П.Б., 1/3ид.ч. за въззивницата Т.Б. и 1/3 ид.ч. общо за Ф.Д. и С.Д..

Не сочи нови доказателства. Не са сторени доказателствени искания.

В законния срок за въззиваемите Ф.Д. и С.Д., редовно уведомени за постъпилата въззивна жалба, не е постъпил.

Постъпил е в срока по чл.263 ГПК писмен отговор от въззиваемия П. С. Б., заявен чрез проц.представител по пълномощие и съдебен адресат адв.Л.Ангелова от БАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че фактическата обстановка по делото не е спорна и е правилно установено от БРС, като последният е изложил съображения относно наличието на съсобственост, основанията за възникването й по отношение процесния имот, неговата идентичност с притежаваните от наследодателя земи и кръга от съсобствениците. Твърди се, че от придобиването на имота с нот.акт № 86/2001г. въззиваемият е упражнявал фактическата власт върху притежанавите от него ид.части и го е владял като свой.

Намира за несъстоятелни твърденията, че липсва съгласие от страна на прехвърлителя, и че липсва отразяване за наличието на пълномощно, удостоверяващо представителната власт на прехвърлителката в нотариалния акт от 2001г., като твърди, че пълномощното е посочено и в описанието на приложенията и в самия нот.акт е отразено с № 11 от 29.01.2001г.. Твърди, че по повод въззивната жалба е извършил справка в Кметството на с.Черни връх и там при проверката в архива на кметството са му предоставили копие от него, което представя с отговора и моли да бъде прието по делото, като открито след постановяване на обжалваното решение. Посочва, че от пълномощното се установява кой го е заверил и какви разпореждания са предоставени на упълномощения. Посочва, че в нот.акт от 2001г. е допусната техническа грешка за това кой е получил средствата от продажбата. Досежно владението на идеалната му част от делбения имот също е сторен анализ на събраните по делото гласни доказателства.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в законния срок, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261, поради което е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.34 ЗС, вр.чл.69 ЗН, като делбеното производство е във фазата по допускането.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на 2 страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно това на какво основание е възникнала съсобствеността между тях и по отношение каква вещ и какво е основанието на всеки от съделителите за участието им в делбения процес, поради което и на осн.чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Спори се между страните в конкретния случай, както пред първоинстанционния съд, така във въззивното производство по отношение размера на квотите на съсобственост.

В допълнение към изводите по фактите на първоинстанционния съд и по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се посочи следното:

Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора.

В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ.

В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание. Той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената, и има характер на разписка за плащане /реш.№.403/10.01.2012г. по г.д.№ 1543/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.402/17.01.2012г. по г.д.№.449/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, реш.

№.173/27.07.2010г. по г.д.№.5166/2008г. на ВКС, ІV ГО и др./.

В конкретния случай съделителя въззивник твърди, че квотите на съделителите следва да се определят по правилата на чл.5 и чл.9 от ЗН,тъй като покупко-продажбата по силата на която наследодателката на страните е прехвърлила собствените си ид.ч. от делбения имот на съделителя П.Б. е нищожна поради липса на писмено изразено съгласие, наследодателката е представлявана при сделката от пълномощник-твърди се, че няма предоставяни права на пълномощник за разпореждане с имота, а при евентуалност твърди, че сделката е симулативна, тъй като е сключена на цена незначително надвишаваща данъчната оценка на имота, освен това н нотариалния акт е посочено, че продажната цена е получена от купувача, поради което се твърди, че липсва изявление от продавача, или неговия пълномощник за получена продажна цена, то такава не е заплащана. Тук следва да се посочи, че с горните възражения се твърди и се иска прогласяване нищожност на посочените основания на договора на продажба, но не е наведена недействителен едностранния договор- упълномощаване на пълномощника да извърши разпоредителни действия от името на упълномощителя. Предвид, че упълномощителната сделка не е част от фактическия състав на договора за покупко-продажба, пороците, касаещи волята на представлявания при извършване на упълномощаването не могат да се пренесат автоматично върху сключената от представителя сделка. Упълномощаването е едностранна сделка, насочена към пораждане на представителна власт и произвежда незабавно действие. В основата на упълномощаването стои някакво друго правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Упълномощаването върви обикновено заедно с някакъв друг договор, изпълнението на който той обслужва. Както бе посочено обаче двете правоотношения са напълно самостоятелни, макар да са във връзка едно с друго. В случая договора за покупко- продажба е основното правоотношение, а упълномощителното правоотношение е негова функция 3 и поражда представителната власт. Действителността на упълномощаването зависи единствено от волеизявлението на упълномощителя. Упълномощителната сделка може да бъде нищожна или унищожаема, но за да се установи нищожност или унищожаемост такава следва да претендира от страната, а това в случая не е сторено.

Вярно е, че нищожната упълномощителна сделка влече и нищожност на сделката, сключена от упълномощения, но съдът е ограничен да се произнесе в рамките на заявеното от страната основание за нищожност на посочената сделка- в случая покупко- продажба на имот, като не може да обсъжда друго основание извън предмета на спора, дори да има доказателства за наличие на такова. В този смисъл Р.

№ 75 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 5445/2007 г., І г.о.

Настоящият състав приема, че след като отсъства влязло в сила решение, с което да е унищожена упълномощителната сделка от 29.01.2001г., дори да е налице порок при оформяне на пълномощното, съдът не може да го вземе предвид при преценката дали атакуваният договор за продажба е унищожаем, нищожен или не.

Правната доктрина приема, че когато един договор е сключен от представител, то неговата действителност се преценява с оглед волята и волеизявлението на представителя, респективно знание за определени факти. Или: за да е нищожен или унищожаем съответния договор /за да е налице порок във волята/, порокът следва да е засегнал волеизявлението на представителя. Волеизявлението на представлявания е от значение при преценката за валидността на един договор само дотолкова, доколкото би опорочило самото упълномощаване- Гражданско право на проф. Л. В.- обща част и проф. В. Т.- Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ- второ издание Софи- Р, 2001 г. § 85, стр. 589-603.

Липса на воля или съгласие има само тогава, когато тя е съзнателна, защото ако е несъзнателна, ще се приложат съответно правилата на унищожаемостта. В случая волеизявлението на пълномощника адв.Христо Аникностов е да продаде от името на упълномощителката и той видно от нот.акт № 86/14.02.2001г. осъществил това правоотношение.

Искът за обявяване за нищожен договора за покупко- продажба на недвижим имот с посочено основание привидност е неоснователен. Привидна /симулативна/ сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласие на другата страна не се желае нейното правно действие. Привидните сделки се сключват, за да се измамят в някакво отношение третите лица. Няма абсолютно никакви доказателства трето лице да е измамено по някакъв начин с извършената сделка.

Прехвърлена е собствеността на идеална част от недвижим имот срещу посочената продажна цена.

Що се отнася до това, че продажната цена/2170лв./ надвишава само с 5лв. данъчната оценка/2175лв./, то последното релевира нищожност поради накърняване на добрите нрави обусловено от нееквивалентност на насрещните престации. Подобна формулировка не е изведена, но липсата или по-скоро незначителната разлика в ДО и продажна цена се подчертава и навежда, за това следва да се посочи и следното: