Решение № 90 от 11.06.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Свищов, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100031 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД .

Ищеца В. Д. Х. твърди, че на 03.03.2023 г. лек автомобил марка БМВ, модел 730 Д, с peг. №: *******, собственост и управляван от И.И.В., ЕГН: **********, с пътник на предната дясна седалка В. Д. Х., ЕГН:

********** се движил от гр. София към гр. Свищов. След 18:00 ч. автомобилът подминал с. Божурлук и продължил към с. Ореш, като в 18:20 ч. на път III-3002, км. 19+450 /на пътя между с. Божурлук и разклона на с. Ореш и с. Дуков/ автомобилът бил ударен челно от лек автомобил марка Шкода, модел Румстър, с peг. №: *********, управляван от Д.И.Д.. Твърди, че процесното ПТП е настъпило вследствие шофиране на Д.Д. с несъобразени с пътната обстановка автомобилни гуми, както и с несъобразяване с атмосферните условия скорост на движение довели до загуба на контрол над автомобила и навлизане в насрещната лента на движение. Във връзка с настъпилото произшествие било образувано досъдебно производство № ЗМ 55/2023г. по описа РУ - Левски, пр. пр. 1350/2023г. по описа на РП - Плевен. В хода на досъдебното производство описа РУ - Левски били извършени комплексна видео техническа експертиза и автотехническа експертиза.

Назначеното вещо лице е установило, че лекият автомобил марка БМВ се е движел със скорост 72,56 км/ч, а лекия автомобил марка Шкода се е движел със 92,26 км/ч., като към момента на настъпване на произшествието пътната настилка е била мокра. Вещото лице е заключило, че лекият автомобил марка Шкода се е движел с несъобразени с пътните условия гуми и с несъобразена с атмосферните условия скорост на движение, което е допринесло за настъпването на процесното ПТП. Твърди, че предвид заключенията на 1 назначеното по досъдебното производство вещо лице виновен за настъпване процесното ПТП от 03.03.2023г. бил именно водачът на лек автомобил марка Шкода, модел Румстър, с peг. №: ********* - Д.И.Д., ЕГН: **********.

Изнася, че на 12.06.2024г. в Районен съд - Левски е внесен обвинителен акт против Д.И.Д., ЕГН: ********** за престъпление по чл. 343, ал. I, б. „а", вр. с чл. 342, ал. 2 от НК, въз основа който е образувано НОХД № 119/2024г. по описа на PC - Левски. Излага, че вследствие на настъпилото на 03.03.2023г.

ПТП му били нанесени неимуществени вреди, състоящи се в понесени болки и страдания като резултат от причинения от виновния водач удар. Представя психологична експертиза, изготвена от психолог при Центъра за психология и психотерапия в гр. София, с която се установявало неговото психоемоционалното състояние, вследствие на настъпилото произшествие.

Съгласно заключенията на психолога у него се наблюдавали емоционална нестабилност и психотравматично разстройство, които са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. Счита, че преживявания от него стрес в резултат на резкия удар и неочакваната катастрофа се характеризирал с високо ниво на интензитет. Твърди, че имал треперене, сърцебиене, изпотяване и периодична поява на различни моменти от пътното произшествие в съзнанието му. Сънят му бил разпокъсан и нарушен, като последният се будил вечер периодично и неочаквано вследствие на травматични сънища от катастрофата. Това от своя страна намирало отражение върху концентрацията му по време на работа и при изпълнение на служебните му задължения. Изпитвал страх да управлява автомобил, както и да пътува в присъствието на друг шофьор. Предвид посоченото, можело да бъде направен обоснован извод, че произшествието от 03.03.0223г. е намерило сериозно отражение върху психичното му състояние, а от друга страна, и относно сериозността и опасността на самото ПТП.

Заявява, че семейството и приятелите му също забелязвали настъпилите значителни промени в психичното и физическото му здраве. Излага, че отправил молба-претенция с вх. № 2880/21.03.2024г. до ответното дружество, с която претендирал заплащането на парично обезщетение вследствие на ПТП-то от 03.03.2023г. С Уведомително писмо № 2880/1/2.4.24 застрахователното дружество го уведомило, че не дължи изплащането на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ поради недоказани неимуществени вреди. Ето защо, за него бил налице правен интерес от депозиране на настоящата искова молба с цел защита по съдебен ред на правото му на репариране на претърпените неимуществени вреди. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 25000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно произшествие от 03.03.2023г., причинено от виновния водач Д.И.Д., ЕГН:

**********, чиято гражданска отговорност се е задължило да покрива дружество „Е.“ АД, ЕИК: **********, ведно със законна лихва от датата на поканата, 21.03.2024г. до окончателното изплащане на задълженията. В 2 съдебно заседание поддържа изложеното в исковата молба, като подробни съображения за основателността излага в представената по делото писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът Застрахователно дружество „Е.” АД, чрез процесуалният представител юрисконсулт Х. А. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника „Застрахователно дружество Е.” АД и собственика на лек автомобил (л. а.) марка „Skoda”, модел „Roomster“, с peг. № ********. Не оспорва твърденията, че на 03.03.2023 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л. а. марка „Шкода“, модел „Румстър”, с peг. номер ВТ8294ВС и л. а. марка „БМВ”, модел „730Д“, с peг. номер ********. Не оспорва така посочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Поради това, счита, че не следва да бъдат събирани доказателства в тази насока, а именно поисканата съдебна автотехническа експертиза. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че неимуществените вреди, които посочва в исковата молба, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От предоставените писмени доказателства по никакъв начин не се установявало наличие на претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие от 03.03.2023 г., причинени от водач, застрахован при ответното застрахователно дружество, както и не се доказвало наличие на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания като резултат от настъпилото ПТП.

Предоставената психологична експертиза по никакъв начин не доказвала наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и настъпилото вредоносно събитие, като същата била изготвена след месец и половина от произшествието. Още повече, че в предоставения от ищеца констативен протокол за ПТП с пострадали лица било посочено за пострадало единствено лицето Д.И.Д. - водач на л.а. „Шкода“, „Румстър“.

Навежда, че психологичната експертиза била изготвена единствено по изложеното от ищцовата страна пред клиничния психолог, но това не доказвало по никакъв начин твърдените от ищеца настъпили неимуществени вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като счита, че документът е неотносим към правния спор, не следва да бъде приеман като писмено доказателство по делото, както и не следва да се взема предвид при постановяване на решението. Не били предоставени каквито и да е доказателства за проведено лечение от специалист психолог или психиатър, провеждани сеанси с такива или назначаването на лечение, предписването на медикаменти и т.н, във връзка с твърдяното психологично и емоционално състояние, които да установяват по безспорен начин наличието на каквито и да е неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП. С допълнителна молба, от ищцовото дружество била предоставена Присъда № 16 от 16.09.2024 г. по наказателно дело от общ характер 20244410200119 по описа на 2024 г. на Районен съд - Левски, като макар и 3 предоставена в непълен вид, от същата било видно, че били настъпили единствено имуществени вреди от процесното ПТП. Дори да се приеме, че ищецът е претърпял някаква уплаха или промяна на емоционалното състояние към момента на настъпване на произшествието, то счита, че същите не били от такова естество, че да бъдат окачествявани като неимуществени вреди.

Действително при настъпване на ПТП е възможно да настъпи емоционално разстройство, но същото следва да се установи от лекар - специалист, да бъде определена диагноза, вследствие на което да бъдат провеждани сеанси и лечение, като в конкретната хипотеза такива липсват, тъй като ищецът не е претърпял каквито и да е болки и страдания като резултат от процесното ПТП.

В случай, че съда приеме, че твърдените от ищеца увреждания са в пряка връзка с настъпилото произшествие, прави възражение за съпричиняване на неимуществените вреди от ищцовата страна. В така предоставената психологична експертиза било посочено, че психоматичните прояви налагат вземането на скорошни мерки за подобряване на физическото и психическото му състояние и предотвратяване на дългосрочни последици за здравето му.

Твърди, че ищецът не е предприел каквито и да е мерки до момента, изразяващи се в провеждане на сеанси със специалист психолог или психиатър или провеждането на каквото и да е лечение, въпреки заключението на изготвената експертиза, като с бездействието си е допринесъл за настъпване на твърдените неимуществени вреди. В случай, че съдът приеме, че е налице причинно-следствена връзка между твърдените увреждания и настъпилото ПТП, оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Счита същото за прекомерно завишено.

Така твърдяното емоционално състояние и понесените от това болки и страдания, не били в такъв вид, тежест и интензитет по размер, че да обосновава подобна претенция. Изложените в исковата молба обстоятелства за емоционално и психологическо състояние на ищеца, не са подкрепени с безспорни доказателства. Съвкупната преценка на тези факти от лично естество при ищеца, не обуславят претендираната от него сума, в размер на 25000 лв. (двадесет и пет хиляди лева). Освен това претенцията е завишена с оглед на трайната съдебна практика към датата на настъпване на процесния инцидент, както и досежно останалите обстоятелства отчитани от съда при преценка размера на обезщетението. Не на последно място, посоченото обезщетение за неимуществени вреди не кореспондирало със социалноикономическата конюнктура в страната, лимитите на застрахователно обезщетение към датата на ПТП и присъждането му в пълен размер би нарушило принципа на справедливостта. Относно законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпилото ПТП заявява, че в случай че ищецът не успее да докаже основателността на иска, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, моли да бъде отхвърлен и акцесорния иск за претендиралата компенсаторна лихва, с оглед съдбата на главния иск. В условията на евентуалност оспорва искането на ищеца за присъждането на лихва за забава 4 върху застрахователното обезщетение, тъй като ищцовата страна не е представила всички изискани от застрахователя документи необходими за установяването на основателността и размера на застрахователната му претенция, поради което ответното дружество не отговаря за изплащането на законната лихва. С оглед на извънсъдебното поведение на ищеца, счита, че е налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, като началният момент на забавата, следва да се определи съгласно регламентираното в горепосочената разпоредба. Оспорва и разноските, претендирани от ищеца. Счита, че е поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждането на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца по делото, тъй като дружеството не е станало причина за завеждането на делото, като се е произнесло в нормативно установените срокове по чл. 496, ал. 1 КЗ. Налице била хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което разноските следвало да се понесат от ищцовата страна. Моли съда да отхвърли исковете изцяло. В съдебно заседание поддържа възраженията си, като взима становище и по изготвената експертиза. Представя писмена защита.