Определение № 2322 от 25.10.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2322 гр. София, 24.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Петя Попова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20221100603236 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по частна жалба от повереник срещу определение на СРС, НО, 107 състав от 29.06.2022 година по НЧД № 7649/2022 година, с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 28.05.2022 година, с което наказателното производство по ДП № 176/2022 година по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 3427/2022 година на СРП е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В жалбата се излагат по същество съображения за неправилност на съдебния акт, като се сочат оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на повереника и е постановил необоснован акт в противоречие с приложимия закон. Поддържа се, че досъдебното производство не е проведено всестранно, не е събран в цялост възможния доказателствен материал, за да се формира обосновано решение по същество относно елементи на състав на престъпление. Оспорват се фактическите констатации за негодността по предназначение на процесното МПС, приетата стойност на вещта в ДП била занижена, като стойността на МПС е била много над двойния размер на минималната работна заплата, което не определяло случая като маловажен и не обосновавало приложение на чл. 9, ал. 2 НК.

Налице били несъответствия в гласните доказателствени средства относно механизма на деянието и същите следвало да бъдат отстранени посредством очна ставка. Деянието на лицето К. било умишлено, с пряк умисъл, като към 1 момента на отнемане на вещта е съществувала информация за собственика, но деецът не е осъществил контакт с него. Престъплението не се явявало формално, като с оглед формата на вина, стойността на вещта, вредните последици, липсата на доказателства относно здравословни проблеми като мотив за отнемане на вещта, следвало да се приеме, че деянието не попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. В жалбата по същество се излагат твърдения, които от гледна точка на тяхното съдържание съставляват фактически положения от възприятия от страна на жалбоподателя, като се сочи, че същият не е оставил вещта без надзор, а в охраняван двор и е положил грижа на добър стопанин, като се поддържа, че след отнемането, върху вещта са налице отрицателни въздействия, като за възстановяване на състоянието са необходими значителни средства. С отказа за провеждане на разследване се ограничавала възможността на пострадалия да предяви граждански иск в съдебното производство или да защити правата си по гражданскоправен ред.

Отправя се искане за отмяна на определението на СРС и постановлението на СРП и делото да бъде върнато на СРП за провеждане на обективно и ефективно разследване.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки материалите по делото намери, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в установения за това срок, срещу акт подлежащ на въззивна проверка и пред компетентен съд.

При разглеждане по същество на жалбата, настоящият съд счита същата за неоснователна, а първоинсатнционното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 3 НПК на 22.02.2022 година с първо действие по разследване и водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

С постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 28.05.2022 година наказателното производство по ДП № 176/2022 година по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 3427/2022 година на СРП е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като в хода на производството не е било привличано лице в качеството на обвиняем. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че формално са осъществени елементи на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.

2 чл. 194, ал. 1 НК от конкретно лице, но са налице основания на чл. 9, ал. 2 НК, дисквалифициращи деянието като престъпно.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от повереник на собственика на вещта, по която първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение от 29.06.2022 година по НЧД № 7649/2022 година, с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 28.05.2022 година. За да постанови определението си СРС е приел, че фактическата обстановка е изяснена правилно от представителя на държавното обвинение и е възприел същата.

Установил е, че доказателстваната маса формира извод, че извършител на деянието е св. А. К., като е възприел от правна страна извод, че формално е налице състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, но предвид явната незначителност на обществената опасност на деянието е приложим чл. 9, ал. 2 НК, като са възприети съображенията на представителя на СРП и постановлението за прекратяване на наказателното производство е потвърдено.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни.

От събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите М.И. М., А. Е. К., З.Л., Б.Т.А., С.Ж.И.; писмените доказателства и доказателствени средства протокол за оглед на местопроизшествие, протокол до доброволно предаване от 22.02.2022 г., протокол до доброволно предаване от 23.02.2022 г., копие от СРМПС - част I, справка за съдимост, пълномощно и способите за събиране и проверка на доказателства-оценителна експертиза се установява, че фактическата обстановка по досъдебното производство е правилно установена от страна на представителя на държавното обвинение въз основа на верен анализ на доказателствената маса, която фактическа обстановка е възприета и от страна на първоинстанционния съд в съответствие с действителното съдържание на доказателтвените средства. В този смисъл държавното обвинение и първоинстанционният съд са изпълнили вменените им от закона задължения. От събраните в хода на производството доказателствени средства правилно е възприето, че товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. № М **** АТ е бил собственост на ЕТ „В. ММ - И. М. М.“, с управител И. М. М.. Автомобилът бил използван 3 за транспорт, осъществяван от ЕТ „В. ММ - И. М. М.“, но на неустановена дата през 2017 г. настъпила повреда в МПС, поради което бил изтеглен и оставен и паркиран в близост до помещение тип „хале“, което свидетелят М.

М. - пълномощник на ЕТ „В. ММ - И. М. М.“, ползвал под наем в база, намираща се в с. Казичене, ул. ****, собственост на „П.“ ЕООД. Преди да бъде отстранена повредата по автомобила, едноличният търговец преустановил дейността си, поради което автомобилът станал ненужен и бил оставен паркиран в с. Казичене. С времето автомобилът корозирал, като част от остъклението му било счупено, гумите - спукани, а части от оборудването липсвали.

На неустановена дата през 2021 г., минавайки покрай базата, свидетелят М. установил, че автомобилът липсвал, но впоследствие видял, че същият е преместен на друго място в базата, намиращо се в близост до оградата. След разговор със свидетеля С.Ж.И., служител в „П.“ ЕООД, свидетелят М. разбрал, че автомобилът е пречел за извършване на изкопни работи, предвид което двамата се разбрали автомобилът да бъде изтеглен от територията на базата. Въпреки разговора обаче, свидетелят М. взел решение да остави автомобила на мястото, на което същият бил преместен.

Междувременно, на неустановена дата в края на м. ноември 2021 г., свидетелят А. Е. К., занимаващ се с продажба на авточасти, отишъл до базата в с. Казичене, ул. ****, където разговарял със свой познат - свидетеля Б.Т.А., ползващ складово помещение в базата. Свидетелят К. забелязал товарния автомобил марка „Фолксваген“, обрасъл в храсти, като запитал свидетеля А. кой е собственикът на автомобила. На въпроса, свидетелят А. отговорил, че няма представа на кого е, но от дълго време стоял паркиран в лошо състояние и пречел на него и на останалите хора в базата. Свидетелят К. отишъл до автомобила и установил, че същият е отключен, а от арматурното му табло липсвали части. Страничната врата била повредена, като същата била увиснала и опирала в земята. Дръжката на задната врата била изкъртена, а задното стъкло - счупено. Отчитайки споделеното му от св. А., К. взел решение да премести автомобила, за да го разглоби на части, като впоследствие потърси и собственика му, за да уредят евентуални финансови претенции. В изпълнение на това свое решение, на неустановена дата в края на 2021 г. свидетелят К. се върнал в базата и посредством лек автомобил 4 марка „Лада“, модел „1500“, изтеглил товарния автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. № М **** АТ, в близост до домашния си адрес в с. Казичене, ул. ****, където оставил автомобила паркиран на тротоара. След това свидетелят К. демонтирал двигателя, два от фаровете, скоростната кутия и метановата уредба на автомобила. Предвид здравословни причини обаче свидетелят К. не потърсил собственика на автомобила.

В началото на 2022 г. свидетелят М. взел решение да отремонтира автомобила и да го откара в района на гр. Монтана, а ако повредата не може да бъде отстранена - да го бракува, за да не заплаща дължимия данък. Поради тази причина, на 20.02.2022 г„ около 16:00 часа, свидетелят М. отишъл в базата в с. Казичене, за да види по какъв начин би могъл да премести автомобила, но установил неговата липса. След като счел, че автомобилът отново е преместен, свидетелят М. решил да телефонира на свидетеля С.И.. В телефонен разговор, провел се на 21.02.2022 г„ свидетелят И. уведомил свидетеля М., че след обход на базата, не е могъл да установи къде се намира автомобилът марка „Фолксваген“, с per. № М **** АТ.

На следващия ден свидетелят М. М. подал сигнал до компетентните полицейски органи. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия, автомобилът бил установен в с. Казичене, ул. ****. Същият бил иззет и приобщен като веществено доказателство по делото посредством протокол за оглед на местопроизшествие от 22.02.2022 г„ който, в частта му за изземване, е бил одобрен от съда с определение № 578/23.02.2022 г., постановено по ЧНД № 20221110202431 по описа на СРС, НО за 2022 г. С протоколи за доброволно предаване от 22.02.2022 г. и 23.02.2022 г. свидетелят А. Е. К. предал демонтираните автомобилни части, а именно: 1 бр. двигател, 1 бр. скоростна кутия, 2 бр. автомобилни фара и 4 бр. метални бутилки, съдържащи метан.

По делото е назначена и изготвена оценителна експертиза, видно от заключението на която пазарната стойност на инкриминираната вещ към датата на извършване на деянието е в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева.

Видно от изготвената и приложена справка за съдимост, А. Е. К. е неосъждан.

5

Очитайки събраните в хода на досъдебното производство доказателствени средства и съпоставяйки същите от гледна точка на тяхната последователност и съответствие, съдът не констатира тъврдените в частната жалба противоречия в гласните доказателствени средства. Тъкмо напротивсъщите са в унисон по отношение на фактите, интересуващи случая, поради което не се констатират основания за дискредитиране на свидетелските показания или да се подходи с недоверие към изнесените от сивдетелите факти по случая. В този смисъл и не е необходимо да се прилага способът на очна ставка, тъй като съдът не констатира съществени противоречия в показанията на свидетелите по отношение на главния факт. Противно на застъпената в жалбата теза за липсата на пълнота на разслкедването, настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на досъдебното производство са събрани всички относими към разследването доказателствени средства-разпитани са свидетелите, за които е констатирсано, че имат отношение към процесния случай, изготвена е и съотвената съдебнооценителна експертиза, установяваща стойността на процесната вещ, която е обективна и пълна, основана е не само на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, но и на огледа на процесната вещ. В този смисъл не са налице основания за дискредитиране на изготвеното заключение и същото следва да се постави в основата на изводите по фактите. С оглед на това за настоящата инстанция досъдебното производство е проведно пълно и всестранно, установени са релевантните от гледна точка на престъплението обстоятелства-дата, място и начин на извършване на деянието, както и авторът на същото, поради което и към органите на досъдебното производство не може да се отправи упрек досежно действията по разследване и в частност пълнотата на доказателствената обезпеченост.