Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 10.03.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4482/2025
Вид
Решение № 204
Подписан
10.03.2026
Състав
Красимира Делчева Кондова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Сливен, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от К. Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104482 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е предявен иск по чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК - за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № **** сключен между ищцата и ответното дружество и евентуален иск по чл.22 ЗПК за нищожност на клаузите, предвиждащи заплащане на допълнителни такси по извънсъдебно събиране на просрочени суми - чл. 7.2 и чл.6.6 за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в срок.

Ищцата твърди, че на 09.05.2022г., сключила Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № **** с ответното дружество. По силата на договора ответникът поел задължение да й предостави сума в размер на 1000 лв. под формата на кредитна линия, а тя да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, в това число и неустойка за непредоставено обезпечение по Раздел VI, чл. 6.6 от договора. Твърди, че в договора не бил посочен ГПР и лихвен процент на ден, ГЛП бил 40%, брой погасителни вноски - 12, съобразно погасителен план. В договора била предвидена неустойка при непредставяне на обезпечение в общ размер на 470,88 лв. Размерът на месечната погасителната вноска бил 131,87 лв. с включена неустойка или „оскъпяване“ съгласно погасителния план.

1

Ищцата счита договора за недействителен по чл.22 ЗПК, тъй като не бил сключен в предвидената в чл.10 ЗПК форма и най-вече не бил съставен до начин, ясен за потребителя. Сочи, че таблицата от „Погасителния план“ била с шрифт, по-малък от този, с който бил изготвен договора и по-малък от 12. Не бил посочен размер на ГПР, дори и като абсолютна стойност, нито била посочена общата сума, дължима от потребителя съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което водело до пълна недействителност на договора. Не били предоставени на ищцата Общите условия на дружеството, тя не ги е подписвала на всяка страница, а те били част от цялото споразумение между страните. Липсвал подробен погасителен план, съобразно чл. 11, ад. 1, т. 11 и 12 ЗПК. От таблицата „Погасителен план“ към договора било видно, че се начислява допълнително „оскъпяване“ - неустойка за непредоставено „обезпечение”, при което общата сума, която ответното дружество претендира възлизала на 1582,44 лв., при чиста стойност на кредита от 1000 лв. Освен това дължимата неустойка в размер на 470.88 лв. за непредоставено „обезпечение” на кредита, на практика представлявала скрита лихва или такса по усвояване на кредита, тъй като не била включена в ГПР, а следвало да се включи и така той щял да надхвърли многократно допустимия петкратен размер на законната лихва.

Твърди, че договора бил недействителен и поради противоречие с материалния закон и сключен при нарушение на добрите нрави.

Счита неустоечната клауза по чл.6.6 от договора за нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Представлявала уговорка във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неустойката била в размер на 470,88 лв. при главница от 1 000 лв., почти 50% от чистата стойност и практически била лихва или евентуално - такса по усвояване и управление на кредита и следвало да бъде част от ГПР.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави била и клаузата, регламентираща размера на договорната /възнаградителната/ лихва, който бил фиксиран на 40,00%. Допустимият размер на договорната лихва не можел да надвишава в настоящия случай по обезпечен кредит двукратния размер на законната лихва, каквато била константната практика на ВКС, а в случая било видно, че надхвърля и трикратния размер на законната лихва при 2 необезпечени кредити. Нищожна била и клаузата на чл. 7.2 от договора, според която ищцата дължала заплащане на допълнителни такси за „извънсъдебно събиране на просрочен кредит“ /например - телефонни обаждания, електронни съобщения, изпращане на напомнителни писма, възнаграждение за адвокатски консултации и др. под./. Тези такси всъщност били по управление на кредита и били недопустими да се събират.

Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № **** евентуално се иска прогласяване за нищожни на клаузите, предвиждащи заплащане на допълнителни такси по извънсъдебно събиране на просрочени суми- чл. 7.2 и чл.6.6 за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в срок.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете.

Не оспорва, че бил сключен проценият договор за кредит с ищцата, като обяснява подробности по процеса на сключването му. Възразява срещу твърденията на ищцата за недействителност на договора.

Твърди, че общите условия били подписани от нея на всяка страница.

Сочи, че размера н ГПР бил изчислен съобразно формула, посочена в Приложение 1 от ПЗР ЗПК. В ОУ приложими към договора и СЕФ също бил посочен начина на изчисляване на ГПР. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено.

Сочи, че задължението за неустойка не било разход по кредита, който да се включи в ГПР, а обезщетение за неизпълнение.

Посочено било в договора, че лихвата е фиксирана годишна в размер на 40 % върху главницата, а лихвата на ден е в размер на 1/365 от годишната лихва за ползване на кредита. Нямало законова норма, която да определя, че възнаградителната лихва не трябвало да надхвърля трикратният размер на законната лихва. Посочената от ищцата съдебна практика била формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ и касаела договори за кредит, сключени преди изменението.

Иска се отхвърляне на исковете, като неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение 3 на ищцовата страна с искане за редуцирането му.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно /обявено за безспорно обстоятелство в Определение на съда от 08.01.2026г./, че на 09.05.2022г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № ****, както и че ищцата усвоила заемната сума в размер на 1 000 лв.

В чл.6 от договора било договорено, ищцата да предостави в срок до края на следващия ден, следващ деня на предоставяне на сумата по кредита, обезпечение на задължението си, чрез поръчителство на две физически лица, отговарящи на определени в чл.6.3 условия или банкова гаранция в размер на 1111,56 лв., като сбор на всички суми, които кредитополучателя е длъжен да изплати на кредитодателя, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на погасяване на всички задължения по договора. В случай, че не се предостави обезпечение страните уговорили в чл.6.6 заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер, посочен в погасителния план, начислена към всяка вноска по кредита.

На същата дата страните подписали анекс към договора за потребителски кредит за кредитен продукт „аванс“, сума на новия транш 1 000 лв. със срок 12 седмици, ГПР 48,66%, лихва 111,56 лв., размер на неустойката при непредставено обезпечение 470,88 лв. Посочено е, че банковата гранация като обезпечение следва да бъде в размер на 1111,56 лв. Съобразно погасителния план към договора ищцата следвало да върне сумата на 12 бр. вноски с размер 131,87 лв. всяка, включващи главница, договорна лихва и оскъпяване с дата на първа вноска 24.05.2022г. и последна 05.11.2022г. или общо сума в размер на 1 582,44 лв.

В чл.4.3. от СЕФ към процесния договор е посочено, че неустойката при недадено обезпечение по кредита е друг разход, свързан с договора за кредит.

За безспорно е прието и обстоятелството, че дължимата неустойка за непредставено обезпечение по кредита не е включено като разход по кредита в размера на ГПР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

4

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният главен иск по чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК - за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № **** сключен между ищцата и ответното дружество е допустим, а разгледан по същество основателен.

В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.

Недействителността на целия договор е обоснована с това, че не е приложен реално действителният ГПР по договора и в този смисъл той е нищожен, поради противоречие със ЗПК. Нарушената правна норма е чл.22, вр. чл.11, т.10, вр.чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по5 специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.

В случая в договора за кредит в посочения ГПР от 48,66% не е включен разхода за дължимата неустойка, макар този разход да е включен в погасителния план. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва даване на обезпечение, респ. заплащане на неустойка. Това се установи и от стандартния европейски формуляр, т.е. това задължение е включено и в преддоговорната информация и ищцата не би могла да избира дали да предостави обезпечение или не. При това положение даването на обезпечение по кредита е условие за предоставяне и усвояване на сумата по него и представлява разход, който е следвало да се включи в ГПР /още повече, че този разход е известен на кредитора при сключването на договора/ и липсата му е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК / в този см. Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. III г.о.

ВКС/.

Уговорената в договора неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за кредит, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение по договора не води до претърпяване на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.