Решение № 6290 от 15.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6290 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели С. Маринова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена А.а Въззивно гражданско дело № 20211100509836 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20071805/19.03.2021 г. от 19.03.2021 г. СРС, 45 с-в, по гр.д.

№ 5344/19 г. е осъдил А.И.П., действащ като ЕТ „А. П.-А.“ да заплати на И.К.М., действащ като ЕТ О.-И.М.“ сумата в размер на 6 873,00 лв., като получена от ответника на отпаднало основание поради разваляне на сключения между страните договор за доставка на 237 кг феромолибден от 09.06.2014 г., за което е издадена фактура № **********/09.06.2014 г. със законната лихва, считано от 28.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЕТ „А. П.-А.“ с оплаквания, че същото е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил едностранно представените писмени доказателства.Излага твърдения, че по делото са представени множество доказателства, че страните са били в трайни търговски отношения и че ответникът е доставял многократно на ответника различни химични 1 материали, за което са издавани множество фактури, като никога не е възниквал спор относно качеството на стоката или извършване на доставката.Страните не са имали практика да подписват приемо-предавателни протоколи при извършване на доставката, стоката винаги е била предавана в мазето в жилищната сграда в гр.София, жк *******, в много редки случаи стоката е била оставяна в багажника на лекия автомобил на И.М., паркиран пред дома му и само веднъж-чрез куриерска фирма.Твърди, че съдът е направил необоснован извод, че липсва документална обоснованост на доставката.Неправилно съдът е приел, че показанията на свидетеля А. не доказват, че именно процесните стоки са доставени, тъй като същият твърди, че той и другият служител на въззивника лично са извършили доставката на 237 кг феромолибден в 8 бр. чували от 30 кг., като стоката е предадена на И.М. в мазето на жилищната сграда в жк *******.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля във връзка с представения пътен лист от 25.06.2014 г.Твърди, че показанията на свидетеля на ищеца Я. са противоречиви и представляват повече разсъждения отколкото възприети факти, а при извършване на очната ставка между него и св.А. същият е променил показанията си.Първоинстанционният съд не е обсъдил и възраженията на ответника във връзка с представените от ищеца документи и погрешно е приел, че той не е предоставил доказателства дали е извършено плащане по извършените доставки, документи за произхода на стоката и къде е била съхранявана, копия от сключени договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и др. кореспонденция между контрагентите за извършените доставки.Твърди, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че ищецът е упражнил надлежно право да развали договора, като излага доводи, че това право принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна, а в случая въззивникът е изправна страна, тъй като е изпълнил точно задълженията си по облигационната връзка с ищеца, като е доставил стоката, предмет на договора.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- ЕТ О.-И.М.“ оспорва същата.Твърди ,че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и че наличието на трайни търговски отношения между страните не доказва изпълнение по процесната доставка.Поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил 2 всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.Излага твърдения, че по делото е установено, че И.М. е бил в командировка по време на твърдяната доставка.Твърди, че по делото е установено, че той е изправна страна и са налице предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на договора поради пълното неизпълнение на задължението на ответника да достави стоката по фактура № **********/09.06.2013 г.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

С определение от 11.10.2022 г. въззивният съд е конституирал на основание чл.227 ГПК З.И.М.-Д. като въззиваема страна на мястото на починалия И.К.М..

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.Ищецът- ЕТ О.-И.М.“ твърди, че на 09.06.2014 г. с ответника ЕТ „А. П.А.“ е сключил договор за доставка на 237 кг феромолибден при договорена единична цена на килограм 29,00 лв. или при обща цена 8 247,60 лв. с ДДС.Сделката е обективирана във фактура № **********/09.06.2014 г., издадена от доставчика ЕТ „А. П.-А.“.В деня на сключване на договора ищецът е платил на ответника в брой сумата от 6 873,00 лв.-стойността на доставката без ДДС, като страните са се договорили ДДС да се заплати при получаване на стоката.Плащането е удостоверено с издадения на 09.06.2014 г. касов бон № 02529444809/09.06.2014 г.По устна договорка доставката е следвало да бъде извършена през есента на 2014 г., но такава не е осъществена въпреки отправените покани до ответника.С нотариална покана, връчена на 11.08.2015 г., ищецът е развалил договора поради пълно неизпълнение на доставчика, като на последния е даден 14-дневен срок за изпълнение или връщане на платената по сделката сума.В предоставения с поканата срок не е последвала доставка, нито връщане на сумата.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 6 873,00 лв.платена по сключен между страните договор за доставка на 237 кг феромолибден от 09.06.2014 г., който договор е развален, считано от 11.08.2015 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска.Твърди, че при 3 сключване на доставката не е разполагал в склада си със стоката феромолибден и уговорката е била същата да се достави до месец от издаване на фактурата.Признава, че ищецът е платил сумата по процесната фактура, но заявява, че е изпълнил задължението си и стоката е доставена от Ф.И. А. и Б.Г.Н., които към момента на доставката са били служители на ищеца, като доставката е извършена в мазето на жилищна сграда, находяща се в гр.София, жк *******.Поради изложеното счита, че е изправна страна по договора и не са налице предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД за развалянето му.Признава, че страните са били в трайни търговски отношения.

Представена е фактура № **********/09.06.2014 г., издадена от ЕТ „А.

П.-А.“ с получател ЕТ О.-И.М.“ за предоставена стока-237 кг феромолибден с единична цена 29,00 лв. на обща стойност 6 873,00 лв. без ДДС /8 247,60 лв./ с ДДС.Фактурата е подписана за получател от И.М..Представен е и фискален бон за 8 247,60 лв.

Представена е и нотариална покана, връчена на 14.09.2015 г., с която 8 247,60 лв. е поканил ЕТ „А. П.-А.“ за доставка на стоката по фактура № **********/09.06.2014 г. в 14-дневен срок от получаването.

Видно от трудов договор № 5/06.04.2006 г. Ф.И. А. е бил в безсрочно трудово правоотношение с ЕТ „А. П.-А.“ за длъжността „помощен персонал в офиса“.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за доставка на 237 кг феромолибден от 09.06.2014 г., за което е издадена фактура № **********/09.06.2014 г. и че на същата дата ищецът е заплатил на ответника сумата от 6 873,00 лв.

Разпитан по реда на чл.176 ГПК, А. П. като представител на ЕТ „А. П.А.“ е заявил, че е поел задължение да достави на ищеца 237 кг феромолибден, но не на 09.06.2014 г.Признава, че ищецът чрез И.М. му е заплатил в брой сумата от 6 873 лв. и е издадена фактура за доставката, която сума той не е върнал въпреки отправената му покана, защото е изпълнил условията по договора.Оспорва срокът на доставката да е до есента на 2014 г., като заявява, че същата е трябвало да стане в срок до 15 дни.

По делото е разпитан по реда на чл.176 ГПК и И.М. в качеството му на управляващ ЕТ О.-И.М.“, като същият е заявил, че 4-5 пъти в годината с ответника са имали търговски правоотношения по доставка на стоки, 4 включително и след процесната сделка.Твърди, че са имали и друг спор във връзка с доставката на калай.Заявява, че никога не са подписвали приемопредавателни протоколи при доставката на стоките.Практиката им е била при доставка г-н П. или неговата сътрудничка Л.С. да му се обадят за часа на доставката, за да ги посрещне пред жилищната му сграда в жк „Яворов“, като доставките са ставали винаги в негово присъствие.В редки случаи стоката е доставяна в багажника на лекия му автомобил и веднъж чрез куриерска фирма.

Представена е извадка от касовата книга на ЕТ „О.“ за 2014 г., в която е отразено, че на 27.06.2014 г. И.М. е бил командировка.

Видно от заповед от 20.06.2014 г. И.М. е командирован от ЕТ „О.“ за периода 24.06.-26.06.2014 г. до гр.Хасково и гр.Димитровград.Представени са и РКО от 27.06.2014 г. за заплащане на сумата от 164,86 лв. с фискален бон от 20.06.2014 г. за зареждане на гориво за сумата от 88,17 лв., както и отчет за командировка от 27.06.2014 г.

Разпитаният по делото свидетел Д. Я. твърди, че се познава с И.М. от 15 години.Твърди, че И.М. има информация за хора, които имат метали, а свидетелят-за хора, които ползват тези метали и когато има информация, че се търси метал, го уведомява.Свидетелят му е казал, че трябва да намери човек, който има феромолибден /240 кг/, за да може да го закупи и той е казал, че има такъв човек.Когато са се срещнали на рождения му ден той му е казал, че е предплатил метала и чака да му го доставят до м.септември 2014 г. трябва да има доставка.Свидетелят твърди, че това е бил единственият случай, когато доставката не се е случила.Няма информация преди м.юни 2014 г. И.М. да е поръчвал феромолибден от ответната фирма, нито има информация след издаване на фактурата И.М. да е поръчвал такъв материал от ЕТ „А. П.-А.“.

Ф. А.-брат на ответника А. П. твърди, че през 2014 г. е работил във фирмата като шофьор и товаро-разтоварителна дейност на стоки.Познава И.М., който много пъти е търгувал с фирмата на А. П..Свидетелят твърди, че той е доставил материала за сделката в края на месец юни 2014 г. в мазето на ответника-около 7-9 чувала.Само ответникът го е посрещнал при доставката и е приел стоката.Не са подписвали протоколи за предаване на стоката.Материалът е доставил със служебна кола, но не помни номера на автомобила.Свидетелят не си спомня дали в конкретния случай е имало и друг колега с него.

5

При извършената очна ставка на свидетелите по реда на чл.174 ГПК същите са заявили, че не се познават.Свидетелят Я. е заявил ,че не е извършвана доставка на 25.06.2014 г., а свидетелят А. е заявил, че е извършена доставка със служебен автомобил в мазето на адреса на г-н М..Свидетелят А. е заявил, че в деня на доставката г-н М. е бил на адреса в блока, а свидетелят Я. твърди, че той е бил на адреса.

По делото е представен пътен лист на фирма ЕТ „А.“ от 25.06.2014 г., с.ВА № ******* за автомобил с рег.№ ******* с водач Б.Н..В съдебно заседание първоинстанционният съд е извършил констатация с оригинала на пътния лист.Направена е и констатация, че находящият се в кочана пътен лист е идентичен с приложения по делото на л.97 заверен препис, както и че пътният лист се намира хронологично на дата 25.06.2014 г., като пред него е издаден пътен лист № 022924/24.06.2013 г., а след него е издаден пътен лист № 022926/26.06.2014 г.

Видно от представеното през въззивната инстанция удостоверение за наследници от 21.06.2022 г. на СО-р-н „Слатина“ И.К.М. е починал на 13.06.2022 г. и е оставил за наследници по закон: Р.Ц. В.-М.а-съпруга, З.И.М.Д.-дъщеря и Д.И. М.а-дъщеря.