Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 11.02.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3047/2025
Вид
Решение № 100
Подписан
11.02.2026
В сила
10.03.2026
Състав
АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 63, ал. 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 63, ал. 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.270 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20252120203047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Н. Ж. И. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв.

Ст. К. – БАК, против заповед за задържане на лице № 431зз-371/19.08.2025г.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата, като се твърди, че не са налице и материалноправните предпоставки за задържане на лицето, поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

К. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи. Претендира за разноски.

Жалбоподателя, редовно уведомен не се явява, като чрез процесуалния си представител заявява, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.

Ответникът по жалбата – К. П. - ПИ в 01 РУ-Бургас, редовно уведомен, се явява лично, като посочва, че лицето е било задържано по разпореждане на началника на 01 РУ при възникнал личен конфликт пред районното управление.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки в АНП, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

1

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.

1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

Съдът констатира процесуално нарушение по така издадената заповед, тъй като не става ясно каква е била волята на издателя – дали заповедта е издадена на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Тази неяснота води до ограничаване на правото на защита на задържаното лице, тъй като не става ясно дали е задържан за извършено престъпление по чл.270 НК или поради пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Настоящия състав на БРС намира, че тези обстоятелства в случая не са налице. В конкретния случай жалбоподателят минавайки с автомобила си до 01 РУ забелязал спрял автомобил на аварийни светлини и подал звуков сигнал на водача, който се оказал началника на районното управление. Между тях започнал словесен конфликт относно паркирането, който прераснал в полицейска проверка. В разпита си пред съда издателя на обжалваната заповед изрично заяви, че същата е издадена по устно разпореждане на началника на 01 РУ 2 в нарушение на принципа на оперативна самостоятелност. Личният конфликт между двамата, относно паркирания автомобил, довел до издаване на обжалваната заповед по разпореждане на началника на 01 РУ е опорочил производството. Заповедта не е била издадена по собствена воля и преценка от страна на издателя, поради което е налице вмешателство във вътрешното му убеждение, довело до издаването на една незаконосъобразна заповед.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката не са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че същият е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.

Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.

Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая не е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това неправилен е бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се задържи само поради устното разпореждане на неговия началник и пряк ръководител.

Настоящият състав намира, че в случая е налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" не е оправдано, тъй като в случая не са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.

В полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 5,11 евро, представляваща ДТ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 431зз-371/19.08.2025г., издадена от К. П. ПИ в 01 РУ-Бургас, с която е постановено задържането за срок от 24 часа на Н. Ж. И. с ЕГН:

**********.

ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР-Бургас да заплати на Н. Ж. И. с ЕГН: ********** сумата от 5,11 евро, представляваща сторени разноски в производството по обжалване на заповедта за ДТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4