Определение № 2069 от 17.04.2018, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София,

17.04.2018 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1072 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

На 28.12.2017 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “Ч.-**” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, изготвените от синдика Допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството в срока по чл.688, ал. 1 от ТЗ, Допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ и Допълнителен списък № 2 на неприетите от синдика вземания на кредиторите по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ.

На основание чл. 690, ал.

1 от ТЗ са подадени следните възражения: възражение с вх. № 1959/08.01.2018 г., с пощенско клеймо от 04.01.2018 г., подадено от възразилия кредитор държавата чрез Н.А.П., срещу неприемането на предявените от този кредитор вземания; възражение с вх. № 2772/09.01.2018 г., с пощенско клеймо от 03.01.2018 г., подадено от възразилия кредитор “К.И В.” ЕООД, ЕИК *******, срещу неприемането на предявените от този кредитор вземания; възражения с вх. № 20200/12.02.2018 г., с вх. № 20202/12.02.2018 г. и с вх. № 21109/13.02.2018 г., подадени от възразилия кредитор “К.”

ООД, ЕИК *******, срещу неприемането на вземанията на този кредитор.

Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните, становищата на синдика и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По възражение с вх. №

1959/08.01.2018 г., с пощенско клеймо от 04.01.2018 г., подадено от кредитора държавата чрез Н.А.П.:

Възразилият кредитор е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 157351/23.11.2017 г., с пощенско клеймо от 20.11.2017 г. Предявени са публични вземания в общ размер на 2 575,23 лева, от които главници - 2 292,96 лева, представляващи имуществени санкции по влезли в сила наказателни постановления № С-03/01.04.2016 г. (влязло в сила на 17.05.2016 г.) и № С-14/13.12.2016 г. (влязло в сила на 27.12.2016 г.), издадени от РИОСВ – Велико Търново, и лихви - 282,27 лева, както и вземане в размер на 2 568,98 лева – съдебно-деловодни разноски съгласно изпълнителен лист от 15.03.2017 г., издаден по адм. дело № 496/2012 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Същите не са приети от синдика, видно от Допълнителен списък № 2 на неприетите от синдика вземания на кредиторите по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, като синдикът приема, че претенцията е недопустима и за кредитора се е погасило правото да предяви своите ликвидни и изискуеми вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в настоящото производство.

В подаденото възражение НАП оспорва неприемането на публичните вземания по наказателни постановления, издадени от РИОСВ - Велико Търново, като претендира да бъдат изключени от изготвения от синдика допълнителен списък № 2 на неприетите вземания на кредиторите по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ и да бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството.

Синдикът Е.Т. изразява становище, че възражението е допустимо, но неоснователно. Прави уточнение, че в допълнителен списък № 2 на неприетите вземания на кредиторите погрешно е посочен входящият номер на разглежданата в този списък молба на НАП, като същата вместо отразената с вх. № 47646 от 10.04.2017 г., а следва да се чете с вх. № 157351 от 23.11.2017 г., пратка от 20.11.2017 г., което да се вземе предвид. Излага съображения за неоснователност на възражението относно публичните вземания по две наказателни постановления на РИОСВ - Велико Търново, които са оспорени от възразилия кредитор.

Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Възражението е подадено в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустимо.

С подаденото възражение кредиторът държавата чрез Н.А.П. оспорва неприемането на вземанията по гореописаните наказателни постановления, издадени от РИОСВ - Велико Търново, предявени с молба с вх. № 157351/23.11.2017 г., както е уточнена от синдика разгледаната молба в настоящото производство.

Предявените вземания по наказателни постановления са публични съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Съгласно чл. 164, ал. 3 от ДОПК, публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.

Служебно вписване от синдика на вземания в производството е предвидено в лимитативно определени в чл. 687 от ТЗ случаи – за вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, както и установено с влязъл в сила акт публично вземане.

В случая се касае за публично вземане по наказателно постановление, за което не е предвидено да се включва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.

С издадения от компетентния орган ревизионен акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК. За разлика от това, с издаденото наказателно постановление се налага на нарушителя съответно административно наказание, съгласно чл. 53 от ЗАНН. Ревизионният акт и наказателното постановление подлежат на обжалване по различен ред. С оглед на изложеното същите не могат да бъдат приравнени и нормата на чл. 687 от ТЗ не е приложима по отношение на публични вземания, произтичащи от издадени наказателни постановления.

Ирелевантни са доводите на кредитора НАП, че съгласно чл.

164, ал. 4 от ДОПК установените с влязъл в сила акт публични вземания не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от Търговски закон, включително и чрез предявяване на установителен иск по реда на чл. 694 от ТЗ. В случая не се касае за оспорване от друг кредитор или от длъжника на вземания, установени с влязъл в сила акт и които синдикът на основание чл. 687 от ТЗ включва служебно в списъка на приетите вземания. Касае се за вземания по наказателни постановления, които следва да бъдат предявени по предвидения в ТЗ ред и срокове.

В случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на “Ч.-**” ООД е постановено на 11.01.2017 г. Срокът по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 11.02.2017 г., съответно срокът по чл. 688, ал. 1 от ТЗ - на 11.04.2017 г.

Разглежданата молба с вх. № 157351/23.11.2017г. е с пощенско клеймо от 20.11.2017 г., т.е. след изтичането на законоустановените преклузивни срокове по чл.685, ал. 1 от ТЗ и по чл. 688, ал. 1 от ТЗ за предявяване в производството по несъстоятелност на подлежащи на предявяване вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. След като вземанията не са предявени в предвидените от закона срокове, е преклудирано правото на кредитора да ги предяви по-късно в производството по несъстоятелност и да реализира вземането си в това производство.

С оглед на това правилно синдикът е приел, че претенцията е недопустима, като подадена извън законоустановените срокове.

По изложените съображения, подаденото възражение от възразилия кредитор държавата чрез Н.А.П. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По възражение с вх. № 2772/09.01.2018 г., с пощенско клеймо от 03.01.2018 г., подадено от възразилия кредитор “К.И В.” ЕООД:

Възразилият кредитор “К.И В.”

ЕООД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 42107/29.03.2017 г., с която са предявени вземания в общ размер на 1 208 537,08 лева по три броя нотариално заверени спогодби от 18.12.2015 г. и едно споразумение от 09.02.2016 г., вземане по решение № 15802/11.10.2016 г. по гр.д. № 24065/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, както и по платежни документи за разноски, и законната лихва за посочен период. Същите не са приети от синдика, видно от Допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите в срока по чл.688, ал. 1 от ТЗ, като синдикът е приел, че претенцията на кредитора е неоснователна.

В подаденото възражение “К.И В.”

ЕООД оспорва неприемането на предявените от него вземания, като претендира да бъдат изключени от изготвения от синдика допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ и да бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството. В същото е посочено, че предявените вземания са достатъчно конкретизирани с молбата за предявяването и се прави искане да бъдат включени в списъка на приетите вземания.

Синдикът изразява становище, че възражението е допустимо, но неоснователно, респективно частично основателно единствено по отношение на претенцията за вземанията, присъдени с решение № 15802/11.10.2016 г. по гр.д. № 24065/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав.

Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Възражението е подадено в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустимо.

Съгласно нормата на чл. 685, ал. 2 от ТЗ, при предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства.

В случая възразилият кредитор сочи, че вземанията му произтичат от следното: сумата от 1 105 054 лева по спогодба от 18.12.2015 г. с рег. № 4865 на нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, с район на действие

Районен съд – Горна Оряховица, сумата от 56 540 лева по спогодба от 18.12.2015 г. с рег. № 4866 на нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, сумата от 15 712,80 лева – главница и 982,68 лева – лихва до 17.12.2015 г. по спогодба от 18.12.2015 г. с рег. № 4867 на нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, с район на действие Районен съд – Горна

Оряховица и по раздел ІІ, т. 2 от споразумение от 09.02.2016 г. с рег. № 384 на нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, както и лихва за забава върху всяка от главниците за периода от 18.12.2015 г. до окончателното й плащане.

Не са конкретизирани нито в молбата за предявяване на вземания, нито в подаденото възражение обстоятелствата, от които произтича всяко едно от посочените от възразилия кредитор вземания. Не се представят доказателства за това. От съдържанието на спогодбите/споразумението не може да се установи от какво произтича съответното вземане, кога същото е възникнало, облигационното правоотношение между страните и др., за да може вземанията да бъдат ясно дефинирани и да се гарантира възможността на останалите кредитори и длъжника да преценят упражняването на предоставените им от закона процесуални права срещу тях.

Посочването единствено на сума по спогодба/споразумение не може да обоснове включването на вземането в списъка на приетите вземания.

Доколкото се сочи в спогодбите, че вземанията са придобити от възразилия кредитор “К.И В.” ЕООД по силата на договор за цесия, то не са приложени в случая доказателства за придобиване на вземанията срещу несъстоятелния длъжник и надлежното уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземанията (договори за цесия, уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, др.).

Твърдяното признание на длъжника, обективирано в спогодбите - частни диспозитивни документи, не поражда дълг и следва да бъде съобразено с останалите доказателства по делото, а налични документи, установяващи основанието и размера на вземанията, не са представени от възразилия кредитор. В случая не се установяват валидно възникнали задължения на длъжника към възразилия кредитор “К.И В.” ЕООД, във връзка с които да са сключени спогодбите/споразумението.

Неоснователни са доводите на възразилия кредитор, че тъй като бил посочил в молбата за предявяване на вземания данни за образувани дела, то синидкът е имал възможност при необходимост от допълнителна информация служебно да събере такава относно размера и основанието на вземанията. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 685, ал. 2 от ТЗ, към молбата си кредиторът представя писмените доказателства за установяване на предявените вземания по основание и размер. В производството по изготвяне на списъците на приетите и неприети предявени вземания по чл.686 вр. с чл.688 от ТЗ синдикът не събира служебно информация и доказателства относно размера и основанието на предявените от кредиторите вземания.

Разпечатката съдържа 49 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07a61af1-3096-4aa2-afc8-5107ac46fc18