Решение № 138 от 15.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Ловеч, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН П. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500347 по описа за 2024 година Постъпила е жалба вх.№ 2610/17.04.2024 г. от В. П. П., ЕГН:

**********, в качеството му на длъжник по изп.дело № 20248790400104 по описа на ЧСИ В. П., рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч, срещу действия на ЧСИ В. П., изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество и с посочено правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Жалбоподателят излага, че считано от 1996 г. изтърпява наказание доживотен затвор в Затвора – гр. Ловеч. Сочи, че получава рядко спорадични, незначителни записи от близките си за задоволяване на лични нужди на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, съгласно който л.св. имат право на средства за лични нужди до размера на МРЗ за страната, на основание чл. 56, ал. 2 от същия закон.

Счита, че тези суми са несеквестируеми, защото попадат в обхвата на нормата на чл. 444, т. 1 и т. 2 от ГПК, съгласно която изпълнението не може да бъде насочено върху: вещите за обикновено потребление на длъжника, посочени в списък, приет от Министерския съвет, за каквото потребление са предназначени личните средства, които получава по затворническата си партида; необходимата храна на длъжника, тъй като затворническата такава не 1 е качествена, достатъчна и разнообразна. Сочи, че несеквестируемостта на тези средства не отпада на основание чл. 445 от ГПК, тъй като задълженията са възникнали от конституционното му право на защита, гарантирано от чл. 56 от КРБ. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и разпоредбата на чл. 446 от ГПК, съгласно които доходите са несеквестируеми до размера на МРЗ.

Твърди, че в разрез с посочените норми, ЧСИ В. П. е наложил запор върху цялата лична партида на жалбоподателя, по която последният получава изключително рядко суми за лични нужди, много под размера на МРЗ.

Посочва, че на 12.04.2024 г. е узнал, че ЧСИ В. П. е секвестирал 70 лева от личната му партида, както и че му е наложил запор над нея – средства, изпратени му за великденските празници, от които е бил лишен. Излага, че на 12.03.2024 г. на жалбоподателя е връчена ПДИ изх. № 05139/08.02.202 г., като не е получавал запорно съобщение от което да установи къде е насочено изпълнението по образуваното ИД.

Като основание за отмяна на наложения запор, изтъква нормата на чл.

507, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК, съгласно която вещите, предмет на изпълнението следва да бъдат посочени точно, което законово задължение не е изпълнено от ЧСИ.

Досежно незаконосъобразността на действията на съдебния изпълнител се позовава на трайно наложена съдебна практика на окръжните съдилища.

Изразява несъгласие с евентуалното възражение от страна на съдебния изпълнител, че съгласно чл. 84 ЗИНЗС държавата осигурява безплатна храна на лишените от свобода, от което ЧСИ разширително и недопустимо прави извод, че на л.св. не са нужни средства за задоволяване на лични нужди.

На следващо място сочи, че изпълняемото право е възникнало на 07.02.2019 г. с влизане в сила на определение № 103/07.02.2019 г. по ЧНД № 335/2018 г. по описа на ЛОС. Прави извод, че абсолютната давност е изтекла на 07.02.2024 г., а ПДИ с ИЛ е връчена на длъжника на 12.03.2024 г., т.е. повче от месец след изтичането на давността, което е основание за отмяна на действията на ЧСИ, породени от нищожен акт. Излага, че от датата на издаване на ИЛ – 26.02.2019 г., взисктелят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, с което е настъпила перемпция, на основание която ЧСИ следва да издаде постановление за 2 прекратяване на изпълнителното производство.

Моли съда да отмени като незаконосъобразен запора и разпореди връщане на неправомерно отнетите средства със законната лихва на основание т. 13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, както и да приложи нормата на чл. 438 от ГПК.

В законоустановеният срок на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от Националната агенция за приходите, представлявана от изпълнителния директор Р.С., чрез пълномощника Г. П., в качеството й на взискател по изп.дело № 20248790400104 по описа на ЧСИ В.

П..

Посочва, че съгласно разпоредбите на чл. 84 от ЗИНЗС, както и Наредбата за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка на един лишен от свобода, лишените от свобода имат гарантиран подслон, храна, облекло, обувки, здравеопазване и образование, осигурени от държавата за сметка на държавния бюджет н получават всичко необходимо за осигуряване задоволяването на основните им жизнени потребности.

Изтъква, че доходите на лишения от свобода от пощенски записи, банкови преводи от близки и дарения от църкви и неправителствени организации, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 446 от ГПК, поради което се явяват секвестируеми и няма пречка върху тях да се насочи принудително изпълнение чрез налагане на запор.

Счита, че подадената от длъжника жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., peг.

№ 879. В тях посочва, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 20248790400104 е образувано на 17.01.2024 г. срещу длъжника В. П. П., ЕГН: **********, по молба на взискателя Национална агенция за приходите с адрес: ***, въз основа на изпълнителен лист № 37, издаден на 26.02.2019 г., по Ч. Н. Д. 335/2018 г., по описа на Окръжен съд Ловеч.

Изтъква, че в молбата за образуване на изпълнителното производство срещу В. П. П. с ЕГН **********, изрично се посочва способа на предприетите изпълнителни действия, а именно: налагане на запор на банковите сметки, и секвестеруемите вземания на длъжника, включително по 3 личната партида в затвора в случай, че изтърпява наказание лишаване от свобода; опис на движимите вещи и моторни превозни средства, собственост на длъжника.

Сочи, че с изпратено съобщение до Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - Ловеч, адрес: *** с изх. № 05244/09.02.2024 г., на основание чл.

450, ал. 3, чл. 507, чл. 508, и 512 от ГПК, е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника В. П. П. с ЕГН **********, а така също и запор върху вземанията и сумите, постъпващи по личната партида на длъжника.

Излага, че на 18.03.2024 г., с вх. № 29352 е депозиран отговор на запорното съобщение от ГДИН – затвора гр. Ловеч, където се посочва, че при постъпили средства по личната партида на длъжника, запора следва и ще бъде изпълнен, а на 17.04.2024 г., по сметката на Частен съдебен изпълнител В. П.

№ 879, постъпва сума от ГДИН - затвора гр. Ловеч, в размер на 70.00 лв., с основание „запор наличната партида“.

Счита, че гарантираната от закона възможност за лишен от свобода да получава безвъзмездно вещи, подслон, храна, облекло, обувки, здравеопазване, образование, изключва каквато и да е форма на страдание или унижение при изпълнение на наложения запор върху средствата по личната му партида, тъй като по никакъв начин не се застрашава физическото му или психическо съществуване, нито възможността му да преживява нормално през останалия период на изтърпяване на наказанието си, независимо, че е лишен от получаване на средства от свои близки.

На следващо място изтъква обстоятелството, че длъжникът не се е възползвал от законовите възможности да се защити срещу наложения запор или да ограничи последиците му, включително чрез възможността с изрична молба до ЧСИ В. П., където да посочи какъв е размерът на сумата, която може ежемесечно да превежда по образуваното изпълнително производство и свободно да разполага с останалата част от получените парични суми по личната си партида.

В заключение излага, че сумите постъпващи по личната партида на длъжника са секвестеруема част от паричните средства с които разполага същият, както и, че не попадат в разпоредбата на чл. 446 от ГПК, поради което подадената жалба е неоснователна и недоказана.

4

С Определение № 465/28.06.2024 г., постановено по делото жалбоподателят е бил освободен от заплащане на държавна такса, като му е била предоставена и правна помощ.

Определеният от АК – Ловеч адвокат не е представя становище.

С Определение № 478/02.07.2024 г. въз основа на постъпило писмо от АК – гр. Ловеч на основание чл. 26 ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 95 от ГПК е била наз0начена адвокат Д. С. – ЛАК.

Настоящата инстанция както съобрази изложеното по-горе приема, че компетентен да се произнесе по жалбата е Ловешкият окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 3 на основание чл. 435 ал. 2, т. 2 от длъжника по изпълнителното дело и като такава се явява процесуално допустима.

От приложените към делото писмени доказателства съдът приема за установено следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело

№

20248790400104 по описа на ЧСИ В. П., peг.№ 879 е образувано на 17.01.2024 г.срещу длъжника В. П. П., ЕГН: **********, по молба на взискателя Национална агенция за приходите с адрес: ***, въз основа на изпълнителен лист № 37, издаден на 26.02.2019 г., по Ч. Н. Д. 335/2018 г., по описа на Окръжен съд Ловеч, съгласно който В. П. П., към момента в Затвора – Ловеч, е осъден да заплати по сметката на Национално бюро за правна помощ – София сумата от 120.00 лева, представляващи възнаграждение за служебен защитник.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 05139/08.02.2024 г. е връчена лично на „В. П. П. на 12.03.2024 г.

След извършено цялостно имуществено проучване на длъжника са наложени обезпечителни мерки, както следва:

- със запорно съобщение с изходящ № 05244/09.02.2024 г., адресирано до ГДИН, Затвора – Ловеч, е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника В. П. П. с ЕГН **********, а така също и запор върху вземанията и сумите, постъпващи по личната партида на длъжника.

От приложеното на л. 26 от изпълнителното дело писмо рег.№ 43879/14.03.2024 г. е видно, че въз основа на запорно съобщение приложено на л. 21 от изпълнителното дело, администрацията на затвора гр. Ловеч признава 5 вземането за основателно, като е готова да плати при постъпване на суми от възнаграждение за положен труд, дължимо от работодателя на В. П. П. – Затвора – гр. Ловеч. Лицето не полага труд и не получава възнаграждение, като има постъпили претенции от друго лице върху същото вземане.

Администрацията на затвора посочва, че не превежда суми, представляващи възнаграждение за труд, средства по личната партида, настоящи и бъдещи вземания от ГДИН по лична банкова сметка на длъжника.

Видно от приложеното към изпълнителното дело писмо от ГД „Изпълнение на наказанията“ Затвор Ловеч и трансфери П. на 11.04.2024 г. е получил запис в размер на 70 лева /л. 23 от делото/.

Видно от извлечение № 13941/ОББ, създадено на 17.04.2024 г. /лист 27 от изпълнителното дело/, на същата дата е извършен банков превод в размер на 70.00 лева към ЧСИ по ИД № 20248790400104, с наредител ГДИН, Затвора – гр. Ловеч.

Като взе предвид установената фактическа обстановка, наведените във въззивната жалба възражения, установените факти по изпълнителното дело и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите, настоящият състав намира жалбата за допустима, но неоснователна, по следните съображения:

Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект.

Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение.

Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.