Решение № 164 от 16.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Ловеч, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500452 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.435 и сл. от ГПК

Постъпила е жалба от В. Х. В., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу постановление на ЧСИ В. П., рег.№879, р-н на действие ОС Ловеч, от 26.06.2025 г., с което съдебният изпълнител отказва да прекрати изпълнително дело №20258790401087 на основание 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

В жалбата се твърди, че по молба на взискателя А.В.В. действаща, чрез нейната майка и законен представител И. П. В. е образувано посоченото изпълнително дело.

Жалбоподателят счита, че изложеното в молбата на взискателката, чрез нейната майка не отговаря на истината. Посочва, че считано от месец септември 2024г. до месец юни 2025г. е изплащал издръжка на малолетната му дъщеря, чрез нейната майка.

Представил е всички разписки за платени суми пред ЧСИ. Счита, че неправилно е запорирана банковата му сметка за сума в размер на 4 425 лева, която счита, че не дължи.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, жалбоподателят е поискал делото да бъде прекратено. Направил е и възражение срещу разноските които му се възлагат, тъй като според него същите следва да бъдат заплатени от взискателя, поради факта, че същата е станала причина за водене на изпълнителното дело без да е налице 1 основание за това.

Твърди, че съдебният изпълнител въпреки императивния характер на разпоредбата на ГПК и признанието на законния представител на взискателя /видно от представеното по делото становище/, че сумите са платени, е отказал да прекрати делото.

Моли съда да отмени постановлението, с което се отказва прекратяване на изпълнителното дело и да го прекрати на посоченото основание.

Посочва, че Постановлението му е съобщено по електронна поща на 30. 06.

2025г., не е изпращано по друг начин, но му е известно от тази дата.

Представя следните писмени доказателства: Квитанции за пратени суми, становище от майката до ЧСИ, изпълнителен лист, постановление за отказ от прекратяване, както и квитанции за платени такси.

В мотиви до съда, ЧСИ В. П., излага, че по молба на А.В.В., чрез нейната майка и законен представител И. П. В., адрес: ****, и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.05.2025 г., по гр.д. № 3338/ 2024 г. по описа на Районен съд Ш., 13 състав, въз основа на Решение от 19.02.2025 г. е образувано изпълнително дело № 20258790401087 срещу В. Х. В. ЕГН **********, за заплащане на месечна издръжка в полза на неговата дъщеря в размер на 350.00 лв. платима по банков път, до 10 число на месеца, за който се дължи.

Посочва, че съдебният изпълнител е задължен да пристъпи към изпълнение, когато е сезиран от взискателя въз основа на изпълнителен лист и молба за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 426 от ГПК.

На основание чл. 507, ал. 1 от ГПК е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 23358/09.06.2025 п, заедно със запорни съобщения на банковите сметки в „Банка ДСК" АД, „Уникредит Булбанк" АД, „Изипей" АД и запорно съобщение до ОД на МВР гр. Ш.,

Посочва също, че ежемесечна издръжка се дължи в размер на 350.00 лв., считано от 05.09.2024 г. до настъпване на законна причина за изменяне или прекратяване на издръжката на малолетното дете А.В.В., както и законната лихва върху всяка пропусната месечна издръжка от момента на нейното просрочие.

Дължимата сума до сезирането от длъжника с молба с вх. № 89388/25.06.2025 г. и приложените платежни нареждания е била в размер на 3,138.33 лв., ведно със законната лихва върху всяка пропусната месечна издръжка до нейното изплащане, която до 09.06.2025 г. датата на изготвяне на ПДИ и запорните съобщения, е в размер на 214.38 лв., както и неолихвяема сума в размер на 444.00 лв., включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по изпълнителното производство, включително следващата се такса по т. 26 от „Тарифата за таксите и разноските" към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към момента е в размер на 53.27 лв., а така също присъединените публични вземания по чл. 458 от ГПК в полза на държавата в размер 2 на 47.20 лв.

Признава за вярно твърдението на длъжника относно запорираните банкови сметки за сума в размер на 4,425.00 лв.

ЧСИ посочва, че от представените от длъжника с молба с вх. №89388 25.06.2025 г. платежни документи се установява, че издръжката е заплащана след определения в изпълнителния лист срок до 10-то число на текущия месец. С това си многократно и периодично поведение длъжникът дава повод на взискателя за образуване на изпълнително дело и е неизправна страна по издадения срещу него изпълнителен титул. Отбелязва също, че взискателят не е пристъпил незабавно към принудително изпълнение чрез образуване на изпълнително дело и налагане на обезпечителни мерки още при първото забавяне от страна на длъжника. Проявила е толерантност и търпение, като в продължение на няколко месеца, през които е разчитала, че длъжникът ще започне да изпълнява задължението си стриктно, редовно и в срок, който съдът му е определил.

Изтъква, че изпълнителното дело е с особен характер, тъй като касае за задължение за изплащане на издръжка на малолетно дете. Предвид депозираното становище с вх. № 89763/26.06.2025 г. от И. П. В. - законен представител на малолетното дете, се признава плащането от страна на длъжника, но в него тя посочва, че плащанията са извършвани многократно след посочения в изпълнителния лист краен срок 10-то число на месеца. Това създава реални и негативни последици за майката и детето. Закъснялото плащане внася несигурност, относно възможността да посрещне текущите нужди на детето. Погасяването на задължението след изискуемата дата представлява забавено изпълнение, което обосновава правото на взискателя да потърси защита чрез принудително изпълнение.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да търси изпълнение по съдебен ред. В случая всяко забавяне на дължимо месечно плащане, представлява неизпълнение на парично задължение в предвидения срок и дава основание за образуване на изпълнително дело.

В тази връзка е отказано прекратяването на изпълнителното производство по изп. дело № 20258790401087 с постановление от 26.06.2025 г.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 81 от ЗЧСИ дължимите разноски по изпълнението на вземания за издръжка са за сметка на длъжника.

С оглед на неоснователността на жалбата, както и на факта, че образуването на изпълнителното дело е надлежно и по искане на взискателя с валиден изпълнителен лист, настоящото производство не е породено от незаконосъобразни действия на ЧСИ, а от забавено изпълнение на задължение от страна на длъжника.

Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана.

В законно установения срок е постъпило възражение от взискателя А.В.В., чрез нейната майка и законен представител И. П. В., адрес: ****, в което тя твърди, че 3 спазва установеният режим на лични контакти, бащата не заплаща месечната издръжка до определеното от съда число на месеца. Заявява, че разчита на издръжката и не желае изпълнителното дело да бъде прекратено.

Настоящата инстанция като съобрази изложените съображения в жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, както и представените по делото доказателства приема същата за допустима, тъй като е подадена в законно установения срок, от лице имащо право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

ПО ФАКТИТЕ

Изпълнително дело №20258790401087 по описа на ЧСИ В. П., рег.879 на КЧСИ, с р-н на действие ОС Ловеч, е образувано на 23.05.2025 г. по молба на И. П. В. с ЕГН **********, с адрес ****, в качеството на майка и законен представител на А.В.В. с ЕГН **********, срещу В. Х. В. с ЕГН **********, с адрес ****, въз основа на изпълнителен лист №169/21.05.2025 г., издаден от РС – Ш., по ГД №20243630103338 по описа на съда, за заплащане на месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 05.09.2024 г. до 10 число на месеца, за който се дължи. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително да определя начина на изпълнение. С образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е извършил справки за длъжника и неговото имущество, както и за открити на негово име банкови сметки и трудови договори.

С Удостоверение вх.№80064/04.06.2025 г., на осн. чл. 458 от ГПК държавата е присъединена като взискател със сумата в размер на 47.20 лв., представляващи публични държавни вземания.

На 09.06.2025 г. са наложени следните запори:

- на банкови сметки, открити на името на длъжника в „Банка ДСК“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД

- „Изипей“ АД

- на МПС с рег.№ *********

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.06.2025 г., лично, чрез ЧСИ Д.З., рег.№876, р-н на действие ОС Ш..

На 25.06.2025 г. в кантората на ЧСИ В. П. е постъпила молба от В. В., с която моли изпълнителното дело да бъде прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като счита, че е изплатил дължимото, не счита, че следва да му се възлагат разноски, същите според него следва да се платят от взискателя. Отправя искане за вдигане на наложените запори. Прилага документи, удостоверяващи плащането на издръжка от месец септември 2024 г. до месец юни 2025 г.

На 26.06.2025 г. в кантората на ЧСИ е постъпило становище по подадената от длъжника молба, от взискателя, с която заявява, че В. В. изплаща месечната издръжка 4 със закъснение, след 10-то число на месеца, заявявал е, че няма да плаща, а тя е търсена в качеството на негов поръчител, да заплаща вноски по изтеглен от него кредит, поради което се опасява, че ще спре да изплаща издръжката. Заявява, че не желание изпълнителното дело да бъде прекратено, нито да бъдат вдигани наложените запори.

С Постановление от 26.06.2025 г., ЧСИ В. П. е отказал да прекрати изпълнителното дело, като в постановлението е посочил, че на осн. чл. 81 от ЗЧСИ дължимите авансови такси следва да се събират от длъжника.

На 03.07.2025 г. в ОС Ловеч е постъпила жалба от В. В., срещу отказа за прекратяване. С резолюция на административния ръководител на съда, жалбата е изпратена на ЧСИ за администриране.

ПО ПРАВОТО

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК дава правото на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото. Жалбата следва да бъде подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок. В настоящия случай, жалбоподателят В. В. има качеството на длъжник по изпълнително дело №1087/2025 г. по описа на ЧСИ В. П.. След изрично направено искане за прекратяване от негова страна, с нарочна молба от 25.06.2025 г., ЧСИ е отказал да прекрати делото с постановление от 26.06.2025 г. Жалбата срещу отказа е подадена на 03.07.2025 г., поради което съдът приема, че същата е подадена в срок, от лице, което има правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител. Предвид на това,настоящата инстанция приема същата за процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

В случая изпълнителното производство е образувано за събиране на вземания за присъдена издръжка в полза на ненавършило пълнолетие дете, което задължение се характеризира с периодично изпълнение – месечно плащане на издръжката, считано от 05.09.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

Изложените от длъжника доводи, че е изплащал издръжката редовно до датата на образуване на изпълнителното дело по сметка на майката, не са основание за прекратяване, предвид периодичността на задължението. По въпросите на задълженията за издръжка, с т. 16 на Постановление № 5 от 16. XI. 1970 г., Пленум на ВС, както и с мотивите към тази точка е изяснено, че при навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. В този смисъл и по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК, родителят осъден да заплаща издръжка, я дължи в определения от съда размер до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законна причина за изменение или прекратяване. За да се приеме, че задължението е погасено напълно, е нужно да са изпълнени кумулативно две условия – детето да е навършило пълнолетие, както и да е изплатена в пълен размер издръжката към този 5 момент. В случая условията не са изпълнени, доколкото детето, в чиято полза е присъдена издръжката, е родено на 17.08.2021 г. и към момента не е навършило пълнолетие. Твърдението на жалбоподателя, че заплаща доброволно издръжката не е основание за прекратяване на изпълнителното производство и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 не намира приложение в конкретния случай.