Решение № 337 от 14.11.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 292/2023
- Вид
- Решение № 337
- Подписан
- 14.11.2023
- В сила
- 22.02.2024
- Състав
- Данчо Йорданов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 337 гр. Добрич, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200292 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Ш. А., ЕГН **********, адрес: ****, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: **** срещу наказателно постановление № 23-1717-000079 от 06.02.2023 г., издадено от О.ВС. – началник група в Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на А. Ш.
А., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 (шест) месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, с писмено становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 24.01.2023 г. с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № НП 79/24.01.2023 г. (бланков № 263402, Серия АД).
АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по делото Заповед с Рег. № 357з-172/21.01.2022 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, относно оправомощаване на държавни служители от сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ - Добрич, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Кодекса за застраховането на обслужваната територия. Съгласно т. 1 от цитираната заповед, оправомощени да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са служителите от звената „Териториална полиция“ (полицейски и младши полицейски инспектори), служители от звената „Патрулно-постова дейност“ на длъжност „полицейски инспектор“, „командир на отделение“, „полицай/старши полицай“ при Първо РУ-Добрич на обслужваната територия, успешно преминА. обучение и положили писмен изпит, съгласно заповед с рег. № 8121з-1656/07.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед с рег. № 357з-2496/17.12.2021 г. на Директора на ОД МВР-Добрич, както следва: т. 1.68: И. Б. И.-полицай.
Т.е., актосъставителят И. Б. И. поименно е посочен като оправомощено лице да съставя актове за установяване на административни нарушения и да осъществява контролна дейност по Закона за движението по пътищата.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „не съм управлявал автомобила на посочената 2 дата и място” (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно т. 3.9 от заповедта, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган О.ВС. е началник група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на 3 противното.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 06.12.2022 г., около 15:00 часа, в гр. Добрич, по бул. „****”, в близост до „****“ АД - гр. Добрич, в посока бензиностанция „****“, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, към 06.12.2022 г. собственост на С.С.С., ЕГН **********, като не изпълнява задължението си да спре автомобила в най-дясната част на платното за движение, след като му е подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец и продължава движението си в посока бензиностанция „****“ – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
С жалбата, както и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва констатациите в наказателното постановление. Навеждат се доводи, че на посочените в акта и в НП място, дата и час, жалбоподателят не е управлявал процесното моторно превозно средство, както и, че същото е било продадено на преминаващи през с. Стражица случайни лица, без писмен договор с нотариална заверка на подписите.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А. Ш. А. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят И. Б. И. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание свидетелят И. дава следните показания: „На въпросната дата с колегата К. бяхме заели установъчен пункт до „ВиК Добрич“ АД по бул. „****“, съответно от околовръстния път от кръговото за с. **** в посока центъра на гр. Добрич по бул. „****“, се движеше лек автомобил.
Съответно аз реших да го спра за проверка. Автомобилът идваше от околовръстния път, аз бях на пътя с униформа, подадох му сигнал със стоп палка, същият приближи към мен, намА. скоростта и след като ме приближи му посочих ясно да спре в дясно, където има отбивка. След като ни подмина рязко ускори и ние с колегата К. тръгнахме след него. Не бях аз водачът, бях старши. За кратко го преследвахме в гр. Добрич, пообиколихме около 20 минути. След това излязохме извън града, от село *** зави в посока Карвуна надясно, където пътят е разбит. На Карвуна вече установихме автомобила изоставен с напукани гуми, от дупките се е потрошил… Аз бях по средата между двете платна точно на мястото за обръщане, там островът е прекъснат аз бях точно по средата на двете платна, където свърша острова и където е мястото за обръщане, за да мога до спирам и от двете посоки автомобилите...При подаването на стоп палка той съответно намА. и след като намА. аз го видях, тъй като лицето е задържано при нас през 2021 г. пак за наркотици, аз го видя и го разпознах, както и приятелката му. Сигурен съм, че това лице, на което съставих акта, е лицето, което управляваше автомобила в момента, когато му подадох стоп 4 палка. При съставянето на акта е написал възражения. Актът беше съставен в последствие. След случая сме изготвили докладна записка, къде в колко часа, как и по какви маршрути сме минА.. Там сме написА. кой управлява автомобила“ (цитат).
Аналогични са показанията и на свидетеля Г. В. К., който в съдебно заседание заявява: „Бяхме с колегата И. И. на автопатрул. Аз бях водач на автопатрула, а колегата И. И. старши. Бяхме малко след „ВиК“-то, след Змеевския, посока центъра. Фордчето идваше от пътя на Кобаклъка, в посока центъра. Колегата подаде стоп палка на въпросния автомобил.
Автомобилът в началото намА., като си помислихме, че ще спре, но като приближи и ускори. Не спря на подаден сигнал, на стоп палка и тръгнахме след него. Нашата кола сочеше към платното, не нагоре към Кобаклъка.
Тръгнахме след него и едно дълго каране из града беше, извън града. Светло беше. Минахме през бул. „****“, оттам през „***“, после надясно към „****“ и така из града. Ние се движихме на светлинен и звуков сигнал из града. Излязохме към Балчик. Карахме след него до село *** и надясно към Карвуна. Там вече намА.хме заради пътя. После автомобила го намерихме с нарязани гуми, по джанти. Намерихме го след около 3 минути разлика, не беше голяма разликата“ (цитат). Също така, на въпроса на защитата на жалбоподателя: „По какво разпознахте, че водачът на автомобила е жалбоподателя А. Ш. А.?“, свидетелят отговаря: „Той намА., няма как да го объркаме. После ускори, но първо намА.. Не беше сам в автомобила, с едно момиче беше. Сигурен съм, че е той“ (цитат). Същата фактическа обстановка, макар и косвено пресъздава посредством показанията си и свидетелят И. П.
Р..
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите И. Б. И. и Г. В.
К., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. При това обстоятелството, че свидетелите И. И. и Г. К. са полицейски служители, както и че същите са извършвА. и други проверки във връзка с извършени от жалбоподателя нарушения на правилата за движение по пътищата, не дискредитира ни наймалко показанията им, имайки предвид, че същите са в пълен унисон помежду си.
Тук е мястото да се отбележи и следното: Непосредствено след инцидента, свидетелят И. И., в качеството си на полицейски служител е изготвил съответната докладна записка. Независимо, че тази докладна 5 записка не съставлява годно доказателствено средство по смисъла на НПК, същата е индиция за твърдените от свидетелите и страните факти и обстоятелства, непосредствено след протичане на събитието. При съпоставка на показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, с изложеното от него в изготвената докладна записка, не се констатират противоречия, относно фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на доказване по делото. Нещо повече, установява се абсолютна еднопосочност относно развилите се събития с участието на жалбоподателя по настоящото дело, което е допълнително основание за кредитиране свидетелските показания на полицейските служители.
Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07a5867c-6c53-4643-ad00-dcbadca833d9